Решение № 950 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14428/2008 г.

Решение № 950 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14428/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба на Областен управител на Област Кюстендил против Решение № 10332/13.10.08 г. по адм. д. 255/07 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е отменена Заповед № 144/18.05.2006 г. на областния управител на област с административен център Кюстендил, издадена на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Касаторът твърди, че съдебното решение е недопустимо, поради което иска да бъде отменено и вместо това да бъде оставена без разглеждане жалбата на Райчо Симеонов. В касационната жалба се съдържа и евентуално искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Райчо Симеонов и да бъде оставена в сила Заповед № 144/18.05.2006 г. като правилна и законосъобразна. Подробни съображения в подкрепа на становището си излага в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът Райчо Кирилов Симеонов оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав намира, касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна поради следните съображения: С обжалваното Решение № 10332/13.10.08 г. по адм. д. 255/07 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение е отменена Заповед № 144/18.05.2006 г. на областния управител на област с административен център Кюстендил, издадена на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС. За да отмени оспорената заповед тричленният съдебен състав е приел, че е оспорена с процесуално допустима касационна жалба и е издадена в противоречие на материалния закон. Съдът е обосновал изводите си за липса на всички кумулативни предпоставки на чл. 80, ал. 1 от ЗДС с приетите за установени факти, според които не е доказано, че имотът обект на отменената заповед е държавна или общинска собственост Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че решаващият съд се е произнесъл по процесуално недопустима жалба. "възражението", с което Райчо Симеонов е сезирал съда съдържа достатъчно индивидуализиращи оспорения акт белези и съдът правилно е определил предмета на спора. В административното производство съдът е длъжен при надлежно сезиране да извърши пълна проверка относно допустимостта и законосъобразността на административния акт, поради което съдът не е допуснал нарушение при разглеждане на спора по същество. Съдът изцяло е съобразил задълженията си по чл. 168, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК и не е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на жалбата, с която е сезиран от адресат на административния акт. Правилни са изводите на съда, че по делото не са събрани непротиворечиви доказателства относно собствеността на имота, поради което не е установено наличието на една от предпоставките за издаване на заповед по чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Съгласно цитираната разпоредба имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство. Следователно абсолютно задължително е наличието на доказателства относно обстоятелството, че имотът е държавна собственост. Този факт касационната инстанция намира, че не е доказан от събраните по делото доказателства, които са правилно анализирани и обсъдени от решаващият съд. По изложените съображения в конкретния случай при установена липса на една от предпоставките за издаване на отменената заповед, настоящият съдебен състав намира за ирелевантни доводите на касационния жалбоподател, че Райчо Симеонов ползва имота без правно основание. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответникът не претендира разноски и с оглед изхода на спора не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,