Решение № 17165 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9888/2019 г.

Решение № 17165 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9888/2019 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производство е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. С решение № 1599 от 22.07.2019 г., постановено по адм. д. № 664/2019 г., Административен съд – Пловдив, първо отделение, 18-ти състав, е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК- 106-0346571/25.02.2019 г., издадена от началник Отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 186, ал. 3 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "Запечатване на търговски обект" – павилион за бързо хранене, находящ се в гр. Велинград, бул. "Съединение" /пред хотел "Рим"/, и забрана достъп за него за срок от 14 дни. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от началник Отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника му юрисконсулт С. Пойдовска. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - Пловдив е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението и вместо него да постанови такова по същество на спора, с което да отхвърли жалбата и потвърди оспорената ЗНПАМ № ФК - 106-0346571/25.02.2019 г., издадена от началник Отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Мадин 2017" ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, представлявано от управителя С. Гочев, чрез пълномощника си адв. Д. Димитров взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в касационната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока в по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд – Пловдив е била ЗНПАМ № ФК-106-0346571/25.02.2019 г., издадена от началник Отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която на "Мадин 2017" ЕООД е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, ПАМ - "Запечатване на търговски обект" – павилион за бързо хранене, находящ се в гр. Велинград, бул. "Съединение" /пред хотел "Рим"/, и забрана достъп за него за срок от 14 дни. За установено от фактическа страна съдът е приел, че на 18.02.2019 г., в 11: 55 часа е извършена проверка в павилион за бързо хранене, находящ се в гр. Велинград, бул. "Съединение" /пред хотел "Рим"/, стопанисван от "Мадин 2017" ЕООД. От служителите на НАП е извършена контролна покупка на стойност 2, 50 лева на един брой палачинка, за която не е издаден фискален касов бон от въведеното в обекта фискално устройство – "Датекс" с инд. номер DT658967 и номер на фиск. памет 02683407, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Фискалният бон е следвало да бъде с пореден № 0010476 от 18.02.2019 г., а с този номер е изведен дневен финансов отчет без нулиране от въведеното в експлоатация фискално устройство в обекта. Това нарушение било подкрепено и от факта, че е налице разлика между установената фактическа касова наличност – 2, 50 лева в повече, спрямо разчетената наличност по ФУ, което се потвърждава и от изготвения опис на парични средства. Като неоснователно е възприето възражението, че ФКБ е издаден, но неправилно е маркиран "дюнер" на същата стойност – 2, 50 лева, вместо "палачинка". Изложеното е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Въз основа на горното, началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП е приел, че от събраните доказателства се установява извършването на сочените нарушения, поради което, с оглед защитата на обществените интереси и в изпълнение целите на закона, както и относно превъзпитаване на нарушителя към спазване на установения правов ред, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е разпоредено налагането на принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – павилион за бързо хранене, находящ се в гр. Велинград, бул. "Съединение" – /пред хотел "Рим"/, стопанисван от "Мадин 2017" ЕООД и забрана достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. За да отмени наложената ЗНПАМ, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила, но същата е издадена в противоречие с материалния закон. Систематизирани мотивите на съда се свеждат до следното: 1. Прието е, че изводите на административния орган, че установената фактическа касова наличност е в повече от разчетената такава по ФУ са неправилни. Видно от представените към протокола доказателства – дневен отчет, фактическата касова наличност в размер на 35 лева е по–малка от разчетената такава по ФУ – 37, 50 лева, което опровергава констатациите на данъчните органи за извършено нарушение. 2. Издаден е фискален касов бон за извършено плащане на сумата от 2, 50 лева, издаден под № 0010475 в 12: 08 часа, в който погрешно е отбелязано "дюнер" вместо "палачинка". Същият е предхождащ изведения от органите по приходите Дневен отчет от дата 18.02.2019 г. в 12: 11 часа, поради което не може да се приеме становището на органите по приходите, че същият е издаден след проверката. 3. Съдът е обосновал извод, че по делото не са представени доказателства извън твърденията в самия ПИП и оспорената заповед, които са в противоречие с писмените доказателства събрани в хода на проверката, от които да се обоснове извод, че е налице извършено нарушение. От приложените писмени доказателства се установява, че жалбоподателя декларира не малки суми обороти, при установени ниски цени на продаваните артикули и спазва всички останали изисквания на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. 4. Съдът е кредитирал показанията дадени от свидетеля Д. Мадин /пълномощник на дружеството/, които са в съответствие с останалите събрани по делото доказателства. Приел е, че от показанията на свидетелката Нушева /част от проверяващия екип/, се установява единствено, че не е издадена касова бележка за извършената покупка, като причината за този извод е неточно посочен закупен друг артикул на същата стойност. На основание изложеното административният съд е отменил оспорената заповед поради нарушение на материалноправни разпоредби и е осъдил НАП да заплати на "Мадин 2017" ЕООД, разноски за производството в размер на 600 лева. Решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В касационната жалба на началника на Отдел "Оперативни дейности" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП се поддържат оплаквания за неправилност на решението на административния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че в нарушение на процесуалните правила решаващият съд е приел, че е доказан факта на издаване на касова бележка от страна на проверяваното лице, като не е съобразил, че съставеният протокол за извършено нарушение е официален свидетелстващ документ за фактите и обстоятелствата, отразени в него. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се делят на превантивни, преустановителни и възстановителни. В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" от ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/ освен при изключенията по разпоредбата и по чл. 25, ал. 3 от Наредбата за издаване на фискалния бон при извършването на плащането. Текстовете от наредбата възпроизвеждат правилото на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Настоящият съдебен състав на ВАС, не споделя изводите направени от първоинстанционният съд, че приложената ПАМ е постановена в противоречие с материалния закон. В процесния случай при извършената контролна покупка на стока в размер на 2, 50 лв. от приходните органи, не е издаден фискален касов бон, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., което обстоятелство изрично и посочено в съставения протокол за извършената проверка /ПИП/ - л. 20 – 22 от първоинстанционното дело. Неиздаването на фискална касова бележка от регистрирано в обекта ФУ, или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/ правилно е квалифицирано от административният орган в смисъл, че е създадената организация в обекта, която води до укриване на приходи, а оттам и до отклонение от данъчно облагане. Изводите на административни съд, че в конкретния случай е издадена касова бележка, но с погрешно е посочен друг артикул /дюнер вместо палачинка/, са необосновани и при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от цитирания протокол за извършена проверка, последната е извършена в 11: 55 ч., а касовата бележка, за която се твърди, че е издадена за покупката на проверяващите, е с час на издаване 12: 08 ч. При това разминаване, следва да се споделят доводите на касатора, че същата е издадена след легитимация на проверяващите и непосредствено преди извеждането на съкратен дневен отчет в 12: 11 ч. Неправилни са изводите на съда, че констатациите за извършено нарушение, се опровергават въз основа на данните от касовата наличност. Конкретното нарушение е установено въз основа на контролна покупка от проверяващите, като при извършването му безспорно е констатирано, че не е издадена касова бележка за покупка на "палачинка" на стойност 2, 50 лева. Съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК, протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Съставеният протокол от проверката не е оспорен от представител на "Мадин 2017" ЕООД, поради което съставлява годно доказателство за установените факти и обстоятелства. Изводите на съда, че констатациите на протокола се опровергават от събраните по делото гласни доказателства, не могат да бъдат споделени. Единият от разпитаните свидетели Д. Мадин е заинтересован от изхода на спора, тъй като е служител на дружеството, а свидетелката Р. Нушева, един от служители на НАП, извършили проверката и съставили протокола, е потвърдила в показанията си, че при покупката не е била издадена касова бележка. В заповедта за налагане на ПАМ са изложени мотиви относно срока, за който се налага ПАМ, като са съобразени населеното място, където се намира търговския обект и вида на обекта. Като е стигнал до краен извод за не законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата, Административен съд – гр. Пловдив е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Мадин 2017" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Ранни лист" № 10, бл. 39, ет. 7, ап. 20, представлявано от управителя С. Гочев, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-106-0346571/25.02.2019 г., издадена от началник Отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 186, ал. 3 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "Запечатване на търговски обект" – павилион за бързо хранене, находящ се в гр. Велинград, бул. "Съединение" /пред хотел "Рим"/, стопанисван от "Мадин 2017" ЕООД и забрана достъп за него за срок от 14 дни, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което следва да бъде съобразено като размер с чл. 78, ал. 8 от ГПК, която препраща към чл. 37 от Закона за правната помощ и Наредбата за плащане на правната помощ. Съгласно чл. 24 от посочената наредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева, поради което в полза на НАП следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение /по 100 лв. за всяка една от двете съдебни инстанции/ и 70 лева за заплатена държавна такса в касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,