Решение № 7309 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9394/2012 г.

Решение № 7309 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9394/2012 г., V о., докладчик председателят Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с § 4, ал. 6 от Закона за горите (ЗГ). Образувано е по жалба на "Доби 56" ООД, гр. София против заповед № РД 49-163/15.05.2012 г. на министъра на земеделието и храните. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед като постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли за отмяната й. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Жалбата е подадена в срок и е допустима в частта й за имоти с № № 012119 с площ 22 800 дка, 012304 с площ 7 501 дка, 012375 с площ 10 173 дка, 012121 с площ 10 173 дка и 012387 с площ от 6 000 дка, за които са налице доказателства, че дружеството е собственик, следователно по отношение на тези имоти е налице правен интерес от обжалването. Жалбата е недопустима в частта й, с която се иска отмяна на заповедта изцяло, тъй като за жалбоподателя не е налице правен интерес да оспорва административния акт в частта му относно имотите, които не са негова собственост и спрямо които не доказва правен интерес от оспорването. С оглед на изложеното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК жалбата в тази й част следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Жалбата й в частта относно имоти с идентификатори 012119 с площ 22 800 дка, 012304 с площ 7 501 дка, 012375 с площ 10 173 дка, 012121 с площ 10 173 дка и 012387 с площ от 6 000 е допустима, като подадена в срок и от лице с правен интерес от обжалването. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на пето отделение, прие за установена следната фактическа обстановка: Със заповед № РД 49-248/27.06.2011 г. министърът на земеделието и храните определя състав на областна комисия за област с административен център гр. Бургас в състав от 29 членове и определя четири резервни члена. Със заповедта е разпоредено комисията да извърши на място по документи и чрез цифрова ортофотокарта проверка за наличието на поземлени имоти в горски територии, притежаващи характеристиката на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ, които към деня на влизане на закона в сила не са отразени като такива в кадастралната карта или в картата на възстановената собственост, в териториалния обхват на дейност на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство на територията на областта. Наредено е да се изготви протокол за работата на комисията, към който да се приложи списък на имотите, като в протокола се опишат размера на имотите, видът и произходът на гората и се приложат скици на имотите и таксационни характеристики. С протокол без дата, от който е видно, че е обобщена работа на комисията от няколко заседания, са описани затрудненията които среща комисията при изпълнение на възложените й задачи. Отбелязано е, че след приемане на картата на възстановената собственост не е извършена актуализация на данните за новоприетите лесоустройствени проекти; при установяване на имотите масово се наблюдават случаи, при които само част от имота е гора, което налага разделяне на фондовата граница между поземления и горския фонд и води до обособяването на нови имоти, несъответстващи на документите за собственост; в землищата, за които има приета и влязла в сила кадастрална карта не се актуализират данните за новоприетите лесоустройствени проекти, тъй като СГКК поддържат само поземлените имоти; не е извършено съгласуване преди окончателно приемане на лесоустройствения проект с картата на възстановената собственост и съответно след приемане да бъде въведен актуалния лесоустройствен проект в картата на възстановената собственост. Към протокола е отбелязано, че се прилага списък на имотите по общини и таксационни характеристики. Относно издаването на скици, които са неразделна част от таксационната характеристика е отбелязано, че се очакват указания от министерството на земеделието и храните. Видно от представеният списък на имоти в горска територия, е че за процесните имоти, собственост на жалбоподателя е посочено, че са друг вид недървопроизводствена площ, като е посочена площта на имота, а в графа част от имота, която е гора само срещу имот 012119 е отбелязана частта, заета с гора, срещу останалите имоти не е отбелязано нищо. Списъкът не е подписан и не става ясно от кого е изготвен. Таксационната характеристика също не е подписана и не е ясно от кого е изготвена, а скица на имота не е представена. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи. Заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но същата е в нарушение на материалноправните норми на Закона за горите и при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за горите (ПЗР на ЗГ) в едномесечен срок от влизането в сила на закона министърът на земеделието и храните със заповед назначава областни комисии, които изготвят списъци на поземлени имоти в горски територии, притежаващи характеристиката на гора, по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1, които към деня на влизане в сила на закона не са отразени като такива в кадастралната карта или в картата на възстановената собственост. Правилото на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ регламентира, че гори по смисъла на този закон са: земи, заети от горскодървесна растителност с площ не по-малка от един декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 м, широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малко от 10 м, и проекция на короните не по-малка от 10 на сто от площта на насаждението. Съдът разпределя доказателствената тежест на страните, но от представените по делото доказателства не се установява процесните имоти да са гора по смисъла на цитираната норма. Тези обстоятелства не се установяват с протокола на комисията, нито с представения списък на имотите, нито с таксационната характеристика. По отношение на частта от имот 012119 за която е отбелязано в списъка на поземлените имоти в горски територии, че е гора, настоящият състав намира, че този факт е опроверган от представените по делото доказателства за собственост на дружеството - жалбоподател - в нотариален акт № 196, том III, рег. № 2798, дело № 261/2004 г. на нотариус с район на действие Бургаски районен съд имотът под този номер е закупен с характеристика на залесена нива. Допълнително съображение в подкрепа на този извод е представената по делото заповед № 1236/15.11.2004 г. на кмета на община Созопол за одобряване на подробен устройствен план, изработен с цел провеждане на процедура за промяна на предназначението на земеделска земя, включваща този имот. Следователно като приема, че имотите са горска територия административният орган постановява акт в нарушение на материалния закон. Съгласно нормата на § 4, ал. 3 от ЗГ областната комисия извършва на място по документи и чрез цифровата ортофотокарта проверка за наличието на имоти по ал. 1 в териториалния обхват на дейност на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство и изготвя протокол за работата си, към който прилага списък на имотите. В протокола се описват размерът на имотите, видът и произходът на гората и се прилага скица на имота и таксационна характеристика. По делото не са ангажирани доказателства назначената комисия да е извършила проверка на място по документи и чрез цифровата ортофотокарта. В приложения по делото протокол не е описан размера на имотите, видът и произходът на гората, като липсва и скица на имота. Следователно заповедта е постановена и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че заповедта в оспорената й част е постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,