Решение № 220 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3465/2014 г.

Решение № 220 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3465/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Радаси" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Лев Толстой", бл. 61, вх. "А", ап. 1 срещу решение № 232 от 10.01.2014 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 6659/2013 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Радаси" ЕООД срещу заповед № РД-09-205 от 07.06.2013 г. на кмета на Столична община - район "Надежда" в частта по т. 1.4, схема 18, терен № 5 - за продажба на кафе.

Касационният жалбоподател - "Радаси" ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че процедурата за провеждане на конкурс за отдаване под наем на свободни, нежилищни имоти - частна общинска собственост на територията на район "Надежда" по реда на Наредбата за условията и реда за провеждане на търгове и конкурси (Наредбата), открита със Заповед № РД-09-199 от 02.04.2012 г. на кмета на Столична община, е редовна. Съдът не отчел, че процесният обект попада в имот, който не е частна общинска собственост, тъй като актът за частна общинска собственост е издаден на 09.05.2012 г., а процедурата е открита на 02.04.2012 г. Факта, че към датата на публикуване на съобщението за конкурса - 25.03.2013 г., съществува акт за частна общинска собственост не санира допуснатия порок. Излага съображения за правомощията на общинския съвет и кмета на общината по отношение на недвижимите имоти - общинска собственост.

Счита, че сам по себе си акт № 1864 от 09.05.2012 г. за частна общинска собственост е издаден в нарушение на закона - без да е посочен номер и дата на предходен акт, без да е налице идентичност с посочения имот с идентификатор 68134.1381.2094, без ответникът да е оспорил писмо на областния управител, от което е видно, че част от урегулиран поземлен имот II, с който се твърди идентичност, е предмет на акт за държавна собственост № 3415 от 23.06.1962 г. на Районен народен съвет "Коларовски". Неправилно съдът приема, че в производството за контрол на законосъобразността на конкурсната процедура не може да се решават спорове за собственост, т. к. Столична община не може да провежда процедури за отдаване под наем на имоти, които не са нейна собственост. Сочи, че преместваемият обект, предмет на конкурса, е индивидуализиран по стара и невалидна схема № 18. Въпросният обект има отделен идентификатор - 68134.1381.2094.3, не е № 5, а № 3, площта му по кадастрална карта е 8 кв. м., а не 12 кв. м., както е посочено в конкурсната документация. Като не отчел посоченото съдът не установил, че конкурсната документация е грешна и негодна за провеждане на редовен конкурс.

Съдът неправилно ценил фактите досежно изискванията на конкурса и спазването им от касатора, поради което направил неправилен извод относно недопускането му до участие в конкурса. Не установил сериозните нарушения в работата на комисията, поради което направил неправилния извод за законосъобразност на процедурата. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Тодор Спасов, Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба - кметът на Столична община - район "Надежда", счита същата за неоснователна. Излага подробно фактите по делото, в т. ч. изискванията на конкурсната документация. Сочи, че съдът правилно установил допуснатото от касатора и установено от конкурсната комисия нарушение на конкурсните изисквания досежно поставянето на офертата в отделен, запечатан, непрозрачен и с ненарушена цялост плик № 2, поради което и изводът му за законосъобразност на постановеното отстраняване от участие в конкурса е правилен. По отношение на доводите на касатора за собствеността на процесния имот излага подробно фактите досежно трансформациите в годините на имота и относимата нормативна уредба. Позовава се на предназначението на имота и на § 42 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Сочи, че актовете за общинска собственост нямат правопораждащо, а декларативно действие, поради което процесният имот е общинска собственост от датата на влизане в сила на § 42 ЗОС, а не от датата на издаване на акта за общинска собственост. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Гергана Пишманова.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Служебната проверка в производството по чл. 145 и сл. АПК не констатира отклонения от критериите за законосъобразност в чл. 146, т. 1 - 5 АПК. Обсъдени и аргументирано отклонени са възраженията за нищожност на процедурата по конкурса за продажба на имот частна общинска собственост, от която жалбоподателят е отстранен. Анализът на събраните по реда на чл. 170 АПК писмени доказателства не обосновава извод за нарушения на наредбата. в конкурсната документация е посочено, че пликът с офертата се отваря само кандидатът е допуснат до участие. Прието е, че офертата не отговаря на изискванията, което води до отстраняване, което от фактическа страна е безспорно. Оплакването за недадена възможност за отстраняван на нередовността на заявлението е неоснователно предвид липсата на процедурна възможност.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 02.04.2012 г., със заповед № РД-09-199, кметът на Столична община обявил конкурс за отдаване под наем на части от имоти (терени) - частна общинска собственост, на територията на Столична община - район "Надежда", за поставяне на преместваеми обекти. Позиция 1.4 от заповедта е терен № 5, по схема № 18 - магазин за кафе, 12 кв. м. В заповедта, освен описание на имота, са посочени изискуемите от чл. 31, ал. 1 Наредбата реквизити: начална конкурсна цена; място за закупуване на конкурсната документация; срок за подаване на документи.

1. На 09.05.2012 г. бил съставен акт за частна общинска собственост № 1864, с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗОС, за недвижим имот - урегулиран поземлен имот II за жилищно строителство и магазини, с площ от 5 279 кв. м., кв. 36, м. "Толстой", по действащия регулационен план на гр. София, одобрен със заповед № РД-50-09-36 от 26.01.1994 г. и заповед № РД-09-50-184 от 17.05.1996 г., отразен в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. София със заповед № РД-18-48 от 12.10.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с идентификатор 68134.1381.2094, в който имот попада теренът по т. 1.

1. В одобрената конкурсна документация били посочени: предмет на конкурса, срок на договора, начална конкурсна цена, технически изисквания към преместваемите обекти, изисквания към участника, необходими документи, гаранция, срок за подаване на офертите, провеждане на конкурса, критерии и методика за оценка на офертите, възстановяване на гаранцията, допълнителни изисквания.

1. На 25.03.2013 г. във вестник "24 часа", на електронната страница на Столична община и на електронната страница Столична община - район "Надежда" била публикувана информацията за конкурса.

1. На 23.04.2013 г. "Радаси" ЕООД подало документи за участие в конкурса за позиция 1.4, терен № 5 по схема № 18.

1. На 24.04.2013 г., със заповед № РД-09-169, кметът на Столична община - район "Надежда" определил състав на конкурсната комисия.

1. На 24.04.2013 г. конкурсната комисия провела заседание, протокол № 1, на което разгледала постъпилите конкурсни документи. Комисията констатирала, че "Радаси" ЕООД не е приложило "всички изискуеми документи", поради което не я допуснала до отваряне на офертата.

1. На 31.05.2013 г. конкурсната комисия провела заседание, протокол № 2, на което отворила офертите и извършила класиране. За "Радаси" ЕООД в протокола е записано, че конкурсните документи не отговарят на изискването на чл. 32, ал. 2 Наредбата, съответно на т. 14 и 15 от конкурсната документация - ценовото предложение не е поставено в отделен непрозрачен плик, поради което и на основание чл. 40, ал. 2 Наредбата не го допуснала до участие в конкурса.

1. Кметът на Столична община - район "Надежда" утвърдил протокол № 2 от заседанието на конкурсната комисия.

1. На 07.06.2013 г. кметът на Столична община - район "Надежда" издал заповед № РД-09-205, с която на основание чл. 41, ал. 2 Наредбата утвърдил класирането като за схема 18, терен № 5 утвърдил класирания на първо място "Фил - груп" ЕООД и определил за спечелил конкурса "Фил - греп" ЕООД.

1. В хода на съдебното производство органът представил:

а) анализ на правното състояние на общински имот във връзка с конкурсна процедура за отдаване под наем на временни обекти по схема № 18, м който е посочено, че "е с общински характер, находящ се в УПИ II за жил. Стр. и магазини", представлява "междублоково пространство", съгласно действащата регулация, отразен е в кадастралната карта и регистри. Видно е също, че за терена "няма отраден самостоятелен ПИ или УПИ в действащия план, поради което не е съставен АОС".

б) акт за общинска собственост № 1864 от 09.05.2012 г.;

в) копие-извадка от действащия регулационен план на кв. 36, м. "Толстой" по плана на гр. София, в която е посочено, че действащият регулационен план на кв. 36, м. "Толстой" е приет със заповед № РД-50-09-36 от 26.01.1994 г. на главния архитект на гр. София, а действащото частично изменение на застроителния и регулационен план на кв. 36 е приет със заповед № РД-50-09-184 от 17.05.1996 г. на главния архитект на гр. София. Съгласно тези подробни планове урегулиран поземлен имот II е отреден за жилищно строителство и магазини.

г) копие от кадастралната карта, актуална към 09.05.2012 г., на поземлен имот с идентификатор 68134.1381.2094 с посочен начин на трайно ползване комплексно застрояване.

1. В хода на съдебното производство "Радаси" ЕООД представил:

а) удостоверение от Столична община - район "Надежда", изх. № ОИ-17-5 от 27.04.2012 г., издадено по повод искане за признаване право на собственост на "имот-терен", представляващ "част от УПИ II, кв. 36" с "обща площ 217 кв. м. ", в което е посочено, че имотът "е актуван до 01.06.1996 г. С АДС № 3415 и АДС № 1864/09.05.2012 г. за УПИ II, кв. 36, жк. "Толстой" с площ 5 279 кв. м. "

б) писмо, изх. № 94-АА/42 от 11.10.2012 г., на областния управител на област София, в което по повод на подадено заявление за обстоятелствена проверка за имот с площ от 217 кв. м., част от урегулиран поземлен имот II, кв. 36, м. "Толстой" е посочено, че "попада в терен, който е предмет на акт за държавна собственост № 3415 от 23.06.1962 г. на РНС "Коларовски", който не е отписан от актовите книги за държавна собственост по установения ред и запазва правната си сила".

в) комбинирана скица за пълна или частична идентичност от която видно, че действащият регулационен план на кв. 36, м. "Толстой" е приет със заповед № РД-50-09-36 от 26.01.1994 г. на главния архитект на гр. София, а действащото частично изменение на застроителния и регулационен план на кв. 36 е приет със заповед № РД-50-09-184 от 17.05.1996 г. на главния архитект на гр. София. Съгласно тези подробни планове урегулиран поземлен имот II е отреден за жилищно строителство и магазини.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът приел, с оглед на спора по делото - недопускане на "Радаси" ЕООД до участие в конкурса, че в документацията на конкурса предметът му - терен № 5 от схема № 18, е описан правилно и представлява частна общинска собственост. Приел, че липсата на акт за частна общинска собственост към датата на издаване на заповедта за откриване на конкурса не води до извод, че общината не е собственик. Актът за частна държавна собственост има декларативно, не конститутивно действие. Приел, че към датата на разгласяване на конкурса съществува акт за частна общинска собственост, а възраженията на дружеството досежно собствеността на имота не следва да бъдат предмет на съдебното производство по контрол на законосъобразността на заповедта за определяне на спечелилия конкурса кандидат.

Съдът приел, че поставянето на ценовото предложение не в изискуемия плик № 1, а в плик № 2 представлява неспазване на изискванията на чл. 2, ал. 2 Наредбата, съответно на т. 14 и 15 от конкурсната документация, което с оглед на чл. 40, ал. 2 Наредбата конкурсната комисия правилно отстранила дружеството. Приел, че установената нередовност на документите е основание за отстраняване на участника, без да е налице задължение за органа да предостави на участника възможност за отстраняване на нередовността.

Въз основа на изложеното съдът направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата.

Този извод на съда е правилен.

Твърдяните от касатора пороци на обжалваното съдебно решение и доводите му в тяхна подкрепа сочат, че спорът по делото е досежно съответствието на съдебното решение с материалния закон и обосноваността на изводите на съда. Основните доводи на касатора са досежно предмета на конкурса - собствеността и идентификация, и характера на нередовността на конкурсните документите, подадени от касатора.

По предмета на конкурса:

По делото не е приложена заповед № РД-09-199 от 02.04.2012 г. на кмета на Столична община, с която е открита процедурата по провеждане на конкурса, но от процесуалното поведение на страните по делото е видно, че те не спорят досежно първо, наличието на тази заповед, и второ, нейното съдържание, в т. ч. факта, че с нея е определен предмет на конкурса - отдаване под наем на недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ свободен нежилищен имот, терен № 5 по схема № 18. Спорът по делото е процесният имот частна общинска собственост ли е бил към датата на издаване на заповед № РД-09-199, както и удостоверява ли надлежно факта на собствеността издаденият на 09.05.2012 г. акт за частна общинска собственост № 1864.

Съдът дал подробно мотивиран отговор на посочените въпроси. Настоящата инстанция ги счита за правилни и не счита за необходимо да ги преповтаря. Само с оглед на доводите на касатора счита за необходимо да посочи следното:

Съгласно чл. 17, ал. 1 от Конституцията правото на собственост се защитава, а съгласно чл. 140 от Конституцията общината има право на своя собственост. Управлението на собствеността на общината се осъществява по реда на Закона за общинската собственост. Съгласно чл. 8, ал. 2 ЗОС редът за предоставяне на общински имоти под наем се определя с наредба, приета от общинския съвет. Столичният общински съвет е приел Наредба за условията и реда за провеждане на търгове и конкурси като чл. 1, т. 1 от нея визира като предмет на конкурсната процедура отдаването под наем на свободни нежилищни имоти частна общинска собственост. С оглед на така съществуващата нормативна уредба и в съответствие с посоченото в заповед № РД-09-199 на кмета на Столична община е безспорно, че кметът на общината има правомощие да отдава под наем имоти или части от тях, които са частна собственост на общината и по своето предназначение са нежилищни.

Следователно вида на собствеността и предназначението на имота е елемент на фактическия състав, регламентиращ компетентността на кмета на общината да извършва действия по управление по отношение на съответния имот. Ако кметът на общината издаде актове за отдаване под наем на имот, който не е собственост на общината, тези актове биха били нищожни, тъй като материалната му компетентност не се отнася до имоти, които не са общинска собственост. Поради горното и разпоредбата на чл. 30, ал. 4 Наредбата изисква доклада на кмета на общината до общинския съвет да бъде придружен с анализ на правното състояние на недвижимия имот, с акт за общинска собственост, служебна скица на имота по действащия подробен устройствен план с нанесена кадастрална основа и описани съседи, параметри по действащия подробен устройствен план.

От приложените по делото комбинирана скица за пълна или частична идентичност, както и от приложената скица копие-извадка от действащия регулационен план на кв. 36, м. "Толстой" по плана на гр. София и копие от кадастралната карта на поземлен имот с идентификатор 68134.1381.2094 е видно, че действащият регулационен план на кв. 36, м. "Толстой" е приет със заповед № РД-50-09-36 от 26.01.1994 г. на главния архитект на гр. София, а действащото частично изменение на застроителния и регулационен план на кв. 36 е приет със заповед № РД-50-09-184 от 17.05.1996 г. на главния архитект на гр. София. Съгласно тези подробни планове урегулиран поземлен имот II е отреден за жилищно строителство и магазини. От представените по делото удостоверение от Столична община - район "Надежда" (т. 12, б. "а" от фактите) и писмо на областния управител (т. 12, б. "б" от фактите) е видно, че към 1999 г. поземлен имот II е възможно да е бил държавна собственост, но с § 42 ЗОС, Държавен вестник бр. 96 от 05.11.1999 г., застроените и незастроени парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятие на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на разпоредбата подробни устройствени планове, преминават в собственост на общините.

Следователно по силата на правна норма процесният парцел II е станал собственост на Столична община. Този факт изрично е отразен и в изготвения за общинския съвет анализ на правното състояние на общинския имот във връзка с конкурсна процедура за отдаване под наем на временни обекти по схема № 18. В анализа изрично е посочено, че теренът "е с общински характер, находящ се в УПИ II за жил. стр. и магазини", представлява "междублоково пространство", съгласно действащата регулация, отразен е в кадастралната карта и регистри. В анализа е пояснено и защо няма съставен отделен акт за частна общинска собственост на терена, предмет на конкурсната процедура - тъй като за него "няма отраден самостоятелен ПИ или УПИ в действащия план".

С оглед на така установените по делото факти е безспорно, че към датата на издаване на заповед № РД-09-199 на кмета на Столична община, с която е открита конкурсната процедура, процесният имот е бил частна общинска собственост. Факта, че за имота към датата на издаване на заповедта не е бил съставен акт за частна общинска собственост не води до извод за друг характер на собствеността.

Актът за частна общинска собственост не е придобивен за правото на собственост способ, т. е. съставянето на акт за общинска собственост не прави общината собственик, съответно несъставянето на акт не прави общината несобственик. С акта за частна общинска собственост общината само удостоверява възникналото, на основание някой от посочените в чл. 34, ал. 1 ЗОС способи, право на собственост - чл. 5, ал. 1 ЗОС. Той е официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, установени в закон, но той няма правопораждащо действие - чл. 5, ал. 2 и 3 ЗОС. С оглед на това липсата на акт за частна общинска собственост към датата на издаване на заповедта за откриване на процесната конкурсна процедура не води до извод за нищожност на заповед № РД-09-199 в частта досежно терен № 5, схема № 18 и съответно до порочност на оспорената заповед № РД-09-205 от 07.06.2013 г. на кмета на Столична община - район "Надежда", както твърди касаторът.

Довод за незаконосъобразност на оспорената заповед касаторът счита и сочени от него непълноти на акта за общинска собственост - липса на предходен акт, данъчна оценка и липса на идентичност между имот II по записаното в акт и по кадастралната карта. Както правилно и подробно посочил в мотивите си съдът акт за частна общинска собственост № 1864 отговаря от формална страна на изискванията на чл. 56 ЗОС, поради което като официален свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила за установените в него факти. Що се отнася до твърдяната от касатора липса на идентичност между посочения в кадастралната карта и в акта имот следва да се посочи, че в кадастралната карта площта на имот II е посочена на 5 279 кв. м., колкото е и по акта за частната общинска собственост. Посочената площ от 5 471 кв. м. е по графични данни - факт, от който не може да се направи поддържания от касатора извод за липса на идентичност на имотите.

Касаторът счита оспорената заповед за незаконосъобразна и поради несъответствие на посочения в схема № 18 терен № 5 и кадастралната карта. Видно от приложената по делото кадастрална карта действително в урегулиран поземлен имот II е нанесена сграда с идентификатор 68134.1381.2094.3 със застроена площ 8 кв. м., брой етажи - един, и предназначение - за търговия. Но от този запис в кадастралната карта не може да се направи поддържания от касатора извод. Видно от утвърдената конкурсна документация местоположението, вида, параметрите и предназначението на преместваемите обекти, предмет на заповед № РД-09-199, в т. ч. на терен № 5, схема № 18, е определено със заповед № РД-09-09-07 от 27.01.2011 г. на главния архитект на гр. София. В конкурсната документация - раздел "Технически изисквания към преместваемите обекти", т. 4.1. е посочено, че спечелилият конкурса за съответната позиция представя проект за преместваем обект за одобрение от главния архитект. Следователно преместваемият обект, предмет на процесния конкурс, не е обект, който е съществувал към датата на одобрение на кадастралната карта - 12.10.2011 г., за да бъде нанесен в нея. Факта, че в непосредствена близост до местоположението на терен № 5 съществува сграда с идентификатор 68134.1381.2094.3 не дава каквото и да било основание да се приеме, че е налице идентичност между отразената в кадастъра съществуваща сграда и бъдещ преместваем обект.

Видно от изложеното доводите на касатора във връзка с предмета на конкурса - собствеността и идентификационни параметри, са неоснователни.

По нередовността на конкурсните документи:

Касаторът не оспорва, че в подадената от него конкурсна документация офертата, т. 14 от раздел 6 "Документи за участие в конкурса", не е поставена в искания плик 2, а в плик 1, но счита, че комисията следвало да му предостави възможност да отстрани нередовността, а съдът не отчел, че изискването на конкурсната документация за предоставяне на офертата в запечатан плик фактически е изпълнено.

Тези доводи на касатора са неоснователни и на тях първоинстанционният съд е дал подробен и мотивиран отговор. Касационната инстанция счита, че съдът правилно ценил характера на процесното производство и правилно приел, че не е налице хипотезата на чл. 30, ал. 2 АПК. В случая се провежда специално конкурсно производство, за което е налице нормативно определен специален ред, който изключва приложението на общите правила на Административнопроцесуалния кодекс. Конкурсното производство цели да гарантира равенство на участниците и именно поради това подробно органът установява изискванията по отношение на документацията. Член 32, ал. 2 Наредбата сочи, че в конкурсната документация се посочва изрично, че предлаганото от кандидата ценово предложение се поставя в отделен непрозрачен плик, който се отваря след допускане на всички кандидати. Това изискване е спазено в процесната конкурсна документация. А чл. 40, ал. 2 установява, че комисията не допуска до участие кандидат, чиято оферта не отговаря на изискванията на конкурсната документация. В случая, от доказателствата по делото е безспорно, че ценовото предложение на касатора не е било поставено в искания плик 2, а в плик 1. Този факт, сам по себе си, е достатъчен, за да бъде касаторът отстранен от участие в конкурса.

Видно от изложеното доводът на касатора относно характера на нарушението на конкурсната документация е неоснователен.

С оглед на горното обжалваното съдебно решение е правилно. Съдът правилно тълкувал и приложил релевантния материален закон и обосновал фактическите и правни изводи. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебно проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение, съдът счита, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 3 и 4 АПК във вр. с тълкувателно решение № 3 от 13.05.2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, по тълкувателно дело № 5/2009 г., съдът следва да осъди "Радаси" ЕООД да заплати на Столична община, юридическото лице, в чиято структура се намира органът - ответник, разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът определя на 300, 00 лв. на основание чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд