Решение № 3839 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12556/2009 г.
ВАСI отделение23.03.2010 г.докладчик Анна Димитрова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 434/06.07.2009 г. по адм. дело № 205/2009 г. на Административен съд - София област. Осъжда "Валбе - С - Стаменов" ООД, гр. Ботевград, ул. "Севаст Огнян" № 6, вх. А, ет. 1, ап. 2, представлявано от Валери Райнов Стаменов, да заплати 800 /осемстотин/ лева разноски по делото на община Ботевград. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3839 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12556/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и по реда на на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по жалба, озаглавена "частна жалба" на "Валбе - С - Стаменов" ООД, гр. Ботевград, срещу решение № 434/6.07.2009 г. по адм. дело № 205/2009 г. на Административен съд - София област. Жалбата има характер на касационна жалба срещу частта от решението, с която е отхвърлено оспорването на дружеството срещу съобщение от 05.03.2009 г. на община Ботевград за определена такса битови отпадъци /ТБО/ за 2009 г. в размер на 20 442,15 лв. и с нея се твърди неправилност на решението в тази му част - необоснованост, материалноправна незаконосъобразност и допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, иска се отмяната му, отмяна на обжалваното съобщение. Жалбата има характер на частна жалба срещу частта от решението, с която е оставена без разглеждане оспорването на съобщение на община Ботевград за 2008 г. за ТБО и е прекратено производството по делото в тази му част, като в нея се иска отмяна на тази част от решението и отмяна на съобщението за 2008 г. Ответникът по касационната и частна жалба - кметът на община Ботевград, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "а" отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови отхвърляне на оспорването на дружеството срещу съобщение от 05.03.2009 г. на община Ботевград за определена такса битови отпадъци /ТБО/ за 2009 г. в размер на 20 442,15 лв., съдът е приел за установено, че с решение № 417/18.12.2008 г. на ОбС - Ботевград е приета план -сметка за разходите за ТБО и е определена основата, върху която се изчислява ТБО за 2009 г., като за недвижимите имоти с нежилищно предназначение е 16 на хиляда върху отчетната стойност на имота, както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване - 8 на хиляда, за поддържане и експлоатация на депо за отпадъци - 3,5 на хиляда, за поддържане чистота на териториите за обществено ползване - 4,5 на хиляда. Имотът на жалбоподателя, деклариран от него по реда на чл. 17 ЗМДТ през 2007 г. е на ул. "Академик Стоян Романски", нежилищен е и попада в района, в който се предлагат и трите услуги, видно от заповед № 788/30.10.2008 г. на кмета на общината и договор от 01.10.2008 г. между общината и "БКС" ЕООД. Общината е указала на жалбоподателя да си закупи нужното количество съдове за отпадъци и през 2009 г. е установено, че същият е стационирал 2 контейнера "Бобър" и 5 бр. кофи "Мева" и 4 пъти месечно е била извозвана сметта на жалбоподателя през процесната година за сметка на общината от "БКС" ЕООД. Поради предоставяне на трите услуги по чл. 62 ЗМДТ, правилно на жалбоподателя е определен пълния размер ТБО от 16 на хиляда, който е изчислен правилно с оглед отчетната стойност на имота. В рамките на настоящето производство не могат да се правят възражения по обосноваността на решението на ОбС и дали определените промили съответстват на честотата на сметоизвозването. Решението е правилно в тази му част. Съдът е анализирал всички относими доказателства, правилна е преценката му за предоставяне на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ - а именно по събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци, като размерът е определен за всяка по отделно съобразно изискванията на чл. 66 ЗМДТ с решение на ОбС въз основа на план -сметка. Неоснователно е оплакването за необоснованост на извода за предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ. Освен описаните писмени доказателства, съдът е изслушал и съдебно-икономическа експертиза относно извършването и честотата на сметоизвозване, чието заключение е кредитирал. В закона няма изискване за доказване на сметоизвозването с приемо-предавателни протоколи и пътни листове. Фактът, че дружеството и по други начини е организирало извозване на част от сметта си, не го освобождава от задължението да заплати предоставената от общината услуга по сметоизвозване. При текстово описание на изключените от предоставянето на услугите имоти в регулационните граници на Ботевград в заповедта на кмета, между които не попада този на жалбоподателя, не е необходима графична част, за да бъде преценено дали имотът, който има адрес - улица и номер, е в регулационните граници. Частната жалба също следва да се счита за подадена в срок, тъй като в обявлението за решението до дружеството не е вписано указанието на съда за седмодневния срок за обжалването на прекратителния диспозитив. Разгледана по същество е неоснователна. В жалбата на дружеството до АС е посочено, че се обжалва съобщението за 2009 г., което е индивидуализирано. В съдебно заседание жалбата е изменена устно от пълномощника на дружеството, като е добавено съобщение от 2008 г., което не е индивидуализирано с дата на издаване или други индивидуализиращи белези, не е представено и не са направени никакви искания във връзка с това изявление. Съдът не е допуснал изменението на жалбата с нарочно определение, но не е и бил задължен да го направи, тъй като подобно разширяване обхвата на оспорването не кореспондира с правилата за оспорване на административните актове по чл. 149 и сл. от АПК. Поради липса на годен предмет на обжалвалане - конкретен индивидуален административен акт, съдът правилно не е разгледал жалбата в тази и част като недопустима. Решението следва да бъде оставено в сила изцяло. С оглед изхода на делото на община Ботевград следва да се присъди заплатеното от нея адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 800 /осемстотин/ лева, платимо от жалбоподателя. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение