Решение № 6044 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15076/2013 г.

Решение № 6044 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15076/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП срещу Решение № 5829/17.09.2013 г., постановено по адм. дело № 1167/2012 г. по описа на Административен съд - София град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2001103053 от 09.09.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 2386 от 27.12.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София при ЦУ на НАП, в часта, с която на "Ню луук" ЕООД, гр. София не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 354.38 лв. по фактури, издадени от "Еко България" ЕООД, "Лукойл България" ЕООД, "ОМВ България" и "Петрол" АД и са определени следващите се лихви за забава. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че закупеното гориво е използвано за личните нужди на управителя на дружеството, поради което законосъобразно на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за тях е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Намира, че цитираното от съда Решение на СЕС по дело С - 118/2011 г. е неприложимо поради липса на сходство във фактическия състав. Сочи още, че дори и да се приеме обратното, то е налице хипотезата, визирана в т. 73 от цитираното решение. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу оспорения РА в горепосочената част, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Ню Луук" ЕООД, гр. София не изразява становище по нейната основателност. Касационната жалба е депозирана и от "Ню Луук" ЕООД, гр. София срещу Решение № 5829/17.09.2013 г., постановено по адм. дело № 1167/2012 г. по описа на Административен съд - София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 2001103053 от 09.09.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 2386 от 27.12.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните по делото доказателства, включително и заключението на проведената ССчЕ установяват реалното извършване на спорните доставки от "Хасеп Системс" ЕООД и " Ел Строй Проект" ЕООД, както и последващото им използване за целите на извършваните от дружеството облагаеми доставки, поради което намира, че притежава право на приспадане на данъчен кредит по тях. В подкрепа на тезата си излага конкретни и подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение в обжалваната му част и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени РА, ведно с присъждане на осъществените в първоинстанционното и касационното производство разноски. Ответникът по тази касационна жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - София, чрез процесуален пълномощник, в о. с. з. оспорва нейната основателност . Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби са депозирани срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирани лица, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - София град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 2001103053 от 09.09.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 2386 от 27.12.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Ню луук" ЕООД, гр. София не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на общо 16 844.38 лв. по фактури, издадени от "Ел стой проект" ЕООД, "Хасеп Системс" ЕООД" Еко България" ЕООД, "Лукойл България" ЕООД, "ОМВ България" и "Петрол" АД и са определени следващите се лихви за забава в размер на 1 867.73 лв.. За да обоснове формирания краен правен извод за основателност на релевираната жалба в частта й относно отказаното на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Еко България" ЕООД, "Лукойл България" ЕООД, "ОМВ България" и "Петрол" АД за д. периоди м. 05.2010 - м. 02.2011 г., първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но е необоснован и противоречащ на материалния закон. Това заключение е мотивирано с представения договор за безвъзмездно ползване на лекия автомобил от дружеството и тълкуванията на СЕС, обективирани в Решение от 16.02.2012 г. по дело С- 118/11 г., въз основа на които е прието, че спорните доставки, с предмет - "гориво" са използвани за икономическата дейност на ревизираното лице. Относно доставките, обективирани във фактурите, издадени от "Ел стой проект" ЕООД и "Хасеп Системс" ЕООД решаващият състав е преценил, че ангажираните доказателства не установяват реалното им извършване. След подробен анализ на събраните доказателства, включително и на кредитираното заключение по проведената СсчЕ, съдът е приел, че не е установена кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците за осъществяване на фактурираните услуги, поради което не са налице обективно осъществени доставки, обуславящи възникването на правото на данъчен кредит. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно в частта, с която е отменен обжалвания РА. Основателно е оплакването на Директора на Дирекция "ОДОП" - София, че изводът на първоинстанционния съд относно корелацията на разходите за гориво с икономическата дейност на ревизираното лице е необоснован. Той е формиран въз основа на представения в хода на съдебното производство договор за временно безвъзмездно ползване от дружеството на лекия автомобил - лична собственост на управителя на същото, който в качеството му на частен диспозитивен документ не притежава достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК. При липсата на други подкрепящи сключването му на посочената дата доказателства и при наличието на представени оборотни ведомости и попълнените справки, съгласно които дружеството не притежава ДМА, в т. ч. собствени или наети МПС, твърдението на ревизираното лице, че обективираните в спорните фактури доставки на гориво са използвани за извършване на облагаеми доставки или дейности, свързани с независимата му икономическа дейност, не е доказано. Този извод не се променя от тълкуванията в цитираното Решение по дело С - 118/11 г., в т. 69 и т. 71 от което СЕС изрично уточнява, че съгласно чл. 168, буква a) от Директивата съществуването на право на приспадане предполага данъчнозадълженото лице, което действа в това качество, да придобива стока или получава услуга, като ги използва за целите на своята икономическа дейност и чл. 70, алинея 1 от ЗДДС не ограничава правото на приспадане по смисъла на чл. 176 от Директивата ДДС. Съобразно т. 74 от същия съдебен акт, членове 168 и 176 от Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, ако определените като дълготраен актив стоки не са включени в имуществото на предприятието. В случая между страните е безспорно, че в патримониума на дружеството не се включва процесния лек автомобил, с оглед на което и при неустановеността на използването на спорните доставки за извършване на облагаеми доставки или дейности, свързани с независимата му икономическа дейност, законосъобразно на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС органът по приходите е отказъл признаване на право на приспадане на данъчен кредит по тях. Като е приел обратното и е отменил РА в тази му част, първоинстанционният съд е постановил необосновано и противоречащо на материалния закон решение, което като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по изяснения от фактическа страна спор, с което се отхвърли релевираната от дружеството жалба. По жалбата на "Ню Луук" ЕООД: Настоящият касационен състав намира, че решението в тази му част е правилно, макар и по съображения, различни от тези на първоинстанционния съд. Възникването на регламентираното в чл. 68, ал. 2 от ЗДДС субективно публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице е обусловено от кумулативното осъществяване на материалноправните предпоставки на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС изисква и установяването на реално получаване на стоките или услугите по облагаемата доставка. По аргумент от чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за целите на закона моментът на настъпване на данъчното събитие не се покрива с възникването на облигационното правоотношението между страните, а е обвързан с изпълнението на поетото по него задължение за прехвърляне на фактическото разпореждане с вещта като собственик или извършването на услугата. Необходимостта от установяването именно на тези релевантни обстоятелства от ревизираното лице, в качеството му на страна, претендираща принадлежността на правото на приспадане на данъчен кредит, се подчертава и от Съда на ЕС, който в своята практика многократно уточнява, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка." В случая съдът е обосновал извода си за нереално осъществяване на спорните услуги с неустановеността на кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците за извършването им, но не е изложил мотиви относно липсата на ангажирани доказателства за обективното извършване на уговорените спомагателни дейности по заснемане и режисиране на телевизионни предавания и реалити шоу, както и относно предаване на резултата от извършеното на получателя. Съобразно представените договори с издателите на фактурите, същите са поели задължението да извършват дейности, които ще им бъдат задавани от отговорния оператор и главния режисьор, като в тази връзка по делото не са ангажирани никакви доказателства относно конкретизацията на тези дейности, кореспонденция между страните или свидетелски показания в подкрепа на твърденията на доставчиците и получателя. Представените справки за изплатени суми на физически лица сами по себе си не установяват, че доходите са получени именно за осъществяването на спорните услуги, а при липса както на преки, така и на косвени доказателства за осъществяване на уговорената дейност не би могло да се формира обоснован извод, че спорните услуги са реално осъществени. Този извод не се променя от основателните доводи на касатора относно кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците, които са в унисон с приложимото поради сходство на фактическия състав Решение от 13.02.2014 г. на СЕС по дело С-18/13, в което се посочва, че "само по себе си, за да се откаже признаване на правото на приспадане, не е достатъчно да липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, нито разходите за услугата в счетоводната им документация да са неоправдавани или в някои документи да липсват подписи на посочените като доставчици лица. " По делото обаче не са установени не само кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците, но и основните релевантни факти, обуславящи извода за реалност на доставките. Това са обективното извършване на услугите и приемането на извършеното от получателя, поради което недоказаното следва да се приеме за неосъществено. При извод за липса на действително извършени доставки на услуги следва да се приеме, че данъкът за тях е начислен неправомерно, с оглед на което законосъобразно органът по приходите е приел, че е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и за ревизираното лице не е налице право на приспадане на данъчен кредит по тях. Като е достигнал до същия краен правен извод и е отхвърлил жалбата в тази й част, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на Дирекция "ОДОП" - София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно материалния интерес по отменената част от първоинстанционното решение, възлизащ на сумата от 44.44 лв. / четиридесет и четири лв. 0.44 ст./ Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение