Решение № 10642 от 20.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15359/2011 г.

Решение № 10642 от 20.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15359/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Николай Андонов Маджаров от гр. Бургас, чрез пълномощника адв. Яна Янева - Генчева, против решение № 1267/12.09.2011 г., постановено по адм. дело № 29/2011 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на публично общинско вземане /АУПОВ/ № 3483/8.12.2010 г., издаден от кмета на община Бургас. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба и писмени бележки, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният административен акт. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Бургас, чрез пълномощника юрисконсулт Ефтим Марев, оспорва жалбата, като в писмен отговор излага съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Бургас е отхвърлена жалбата на Николай Андонов Маджаров против акт за установяване на публично общинско вземане № 3483/8.12.2010 г., издаден от кмета на община Бургас, с който са определени задължения за такса за битови отпадъци за периода от 1.01.2010 г. до 31.12.2010 г. в размер на 8913,20 лв., ведно с лихви за просрочие в размер на 303,54 лв. за притежавания от същия недвижим имот - хотел с ресторант, лоби бар и фитнес зала, находящи се в УПИ V-637 в кв. 11 по плана на жк "Лазур" - гр. Бургас, който е въведен в експлоатация с удостоверение № 2863/22.12.2006 г. и е категоризиран като семеен хотел "Слънце" с три звезди. За да отхвърли жалбата против оспорения АУПОВ съдът е приел, че определената с акта такса за битови отпадъци е дължима и същата правилно е изчислена върху данъчната оценка на имота. Съдът е посочил, че жалбоподателят е подал декларация по чл. 13, ал. 4 от наредбата на общински съвет Бургас по чл. 9 ЗМДТ с вх. № 4310/29.12.2009 г. за 2010 г. и декларация от 19.04.2010 г., върху която е поставена забележка от общинската администрация, че същата не подлежи на входиране и обработване, тъй като не е подадена в законоустановения срок - 31 декември на предходната година. След извършената проверка във връзка с определяне на помещенията в обекта, които не се използват, е издаден констативен протокол № П001907/12.04.2010 г. На 19.04.2010 г. жалбоподателят е подал декларации по чл. 14 ЗМДТ с вх. № № 4279, 4280, 4281, 4282, 4283, 4284, 4285, 4286, в които са посочени поотделно всеки хотелски етаж, обозначен с отделен партиден номер. Съдът е изложил, че съгласно чл. 13, ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от Наредбата на общински съвет - Бургас за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Бургас, за нежилищни имоти размерът на таксата се определя, както следва: 1. за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения - според количеството на битовите отпадъци - в левове за годината на стандартен съд; 2. за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - пропорционално /в промил/ върху данъчна оценка на имота /за граждани/ и отчетна стойност на сградата /за предприятия/. Според чл. 13, ал. 4 от наредбата, когато размерът на таксата се определя според количеството на битовите отпадъци, собственикът и ползвателят подават декларация по образец в дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" в община Бургас в срок до 31 декември на предходната година, като с декларацията се посочват видът и броят на необходимите съдове за битови отпадъци, които ще се ползват през годината, съобразно с обявената със заповедта на кмета на общината по чл. 14 честота на сметоизвозване. Съдът е посочил също, че осигуряването на декларирания брой съдове за битови отпадъци е задължение на собственика или ползвателя. В чл. 13, ал. 4, т. 4 от наредбата са регламентирани последиците от неизпълнението или прилагането на тази алинея. Според чл. 12, ал. 2 от наредбата, когато лицето не е подало декларация в определения срок или не е осигурило декларираните съдове, или генерираното количество битови отпадъци е по-голямо от декларирания брой съдове, таксата се определя пропорционално /в промили/ върху данъчната оценка на имота, като от размера на годишната такса се приспада платената част, ведно с лихвите върху разликата съобразно сроковете за плащане. Въз основа на заключението на съдебно-икономическата експертиза съдът е приел, че жалбоподателят е организирал депо за събиране на отпадъци към хотела от края на 2007 г. и е закупил два броя контейнери тип "пластмасова кофа 240 литра" на обща стойност 171,80 лв. Съдът е посочил, че според решение на общински съвет Бургас по протокол № 29/17.12.2009 г. и 18.12.2009 г., размерът на таксата за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване се събира в размер на 3,5 промила върху данъчната оценка, а според приложение № 5 към решението, годишният размер на таксата битови отпадъци за 2010 г., когато същата се определя според количеството на използваните съдове с вместимост 0,24 куб. м за жк "Лазур" е 498 лв. Посочил е, че по делото не се спори, че размерът на таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е определен правилно в оспорения акт. Спорен по делото е въпросът дали община Бургас предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други инсталации и съоръжения за тяхното третиране на територията на жк "Лазур" и как следва да се заплаща тази услуга - пропорционално върху данъчната оценка на имота или като годишна такса за ползване на 1 брой съд съобразно тарифната ставка в приложение № 1 към наредбата. Съдът е посочил, че от анализа на представените по делото протоколи за извършена работа, издадени от консорциум "Титан Бургас" и пътни листи се установява, че в района на жк "Лазур", кметство "Зора" общината извършва услуги по сметоизвозване със сметосъбирач, метене и миене на улиците, които дейности изпълват съдържанието на услугата по чл. 13, ал. 1, т. 2 и 4 от наредбата. Приел е, че въпреки че на територията на хотела не е установено наличието на общинско депо за битови отпадъци, този факт не е равнозначен на липса на организация по предоставяне на услугата от страна на общината. Предвид това съдът е направил извода, че процесната такса е дължима. Относно размера на таксата съдът е приел, че следва да бъде определена пропорционално върху данъчната оценка на имота, поради това че в срока по чл. 13, ал. 4 от наредбата жалбоподателят не е подал декларация за определяне на таксата според количеството битови отпадъци. В тази връзка е изложил, че жалбоподателят не е доказал подаването на такава декларация на 29.12.2009 г. в дирекция "МПДТР", както твърди. Установено е, че на тази дата е подадена декларация само за това, че част от имота няма да се ползва през годината, която е надлежно заведена. От представените от ответника справки за подадени декларации се установява, че жалбоподателят не е подавал до края на 2009 г. декларация по чл. 13, ал. 4 от наредбата. По съображения в този смисъл съдът е направил извода, че не е осъществена хипотезата на чл. 13, ал. 4, т. 3 от наредбата и не са налице основания за определяне на таксата за битови отпадъци според количеството им, в този смисъл правилно с оспорения АУПОВ таксата е изчислена пропорционално върху данъчната оценка на имота. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. По делото не съществува спор, че Николай Андонов Маджаров, касатор в настоящото производство, е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, представляващ хотел с ресторант, лоби бар и фитнес зала, находящи се в УПИ V-637 в кв. 11 по плана на жк "Лазур", въведен в експлоатация през 2006 г. и категоризиран като семеен хотел "Слънце". За имота са подадени декларации по чл. 14 ЗМДТ с вх. № № 4279, 4280, 4281, 4282, 4283, 4284, 4285, 4286, всички от 19.04.2010 г., в които поотделно е посочен всеки хотелски етаж, съответно обозначен с отделен партиден номер. По делото са събрани като доказателства, представляващи част от административната преписка, удостоверения за данъчна оценка за всеки от така декларираните обекти /етажи от имота/, като не се спори относно тези данъчни оценки. Безспорно е, че имотът се намира в строителните граници на града. В този смисъл имотът попада в т. А от заповед № 3283/29.10.2009 г. на кмета на община Бургас, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за определяне на границите на районите на територията на община Бургас, включени в системата на организирано поддържане на чистотата, в които през 2010 г. ще се предоставят услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Тази заповед е представена с отговора на ответника по касационната жалба и от съдържанието й се установява, че в т. А са посочени имотите в строителните граница на гр. Бургас, кварталите и населените места, като за жк "Лазур" честотата на извозване на битовите отпадъци е 6 пъти месечно за пластмасови съдове с вместимост 0,24 куб. м и 30 пъти месечно за съд тип "Бобър" с вместимост 1,1 куб. м. В този смисъл касаторът неоснователно поддържа в касационната жалба, че имотът му не попада в район, в който общината предоставя услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депо и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Действително тази заповед не е била събрана в първоинстанционното производство, но съществуването й не е било спорно по делото, а същевременно жалбоподателят изобщо не е поддържал твърдение, че имота му не попада в територии, в които се предоставят услугите, за които е определена таксата за битови отпадъци. След като този въпрос не е бил спорен по делото, а от друга страна е установено и не се спори, че имотът се намира в строителните граници на града, постановяването на съдебното решение без тази заповед да е събрана като доказателство по делото, не представлява съществено нарушение на процесуални правила, тъй като не е довело до формиране на неправилни изводи. От страна на касатора не се оспорва обстоятелството, че в района, в който се намира неговия имот общината предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване, а поддържа, че не дължи такса за тази услуга, поради това че услугата не е предоставяна по отношение на неговия имот. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че услугата е реално извършвана и определената за нея такса е дължима. В чл. 71, т. 1 ЗМДТ е предвидено, че таксата за сметосъбиране и сметоизвозване не се събира, когато услугата не се предоставя от общината. Както се посочи, територията на която се намира имотът на касатора е включена в район, в който според заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ общината предоставя услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Реалното осъществяване на дейностите по изпълнение на тази услуга също е доказано по делото, както правилно е приел първоинстанционният съд. По делото са представени протоколи за извършена работа, издадени от консорциум "Титан Бургас" и пътни листи, издадена за посочените в тях периоди през 2010 г., от които се установява, че в района на жк "Лазур", кметство "Зора" общината извършва услугите сметосъбиране и сметоизвозване, както и метене и миене на улиците. Протоколите действително не обхващат всички седмици от годината, но количественото изпълнение на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване не е предвидено в закона или в общинската наредба по чл. 9 ЗМДТ за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, като основание за недължимост на таксата, нито съществува нормативно определен ред за намаляване размера на таксата съобразно количеството предоставени услуги, преценени от гледна точка на честотата на предоставянето им. Доводът в касационната жалба, че нямало доказателства, че дейностите, описани в тези протоколи обхващали и имота на касатора, не може да бъде възприет като основателен. Следва в тази връзка да се отбележи, че касаторът не оспорва по принцип, че от имота му се осъществява сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като първоначалната му позиция в процеса е била, че размерът на таксата следва да бъде определен съобразно количеството на битовите отпадъци, като е поддържал, че е подал декларация по чл. 13, ал. 4 от общинската наредба по чл. 9 ЗМДТ на 29.12.2009 г., т. е. в регламентирания в наредбата срок. Основанието, поради което претендира, че не дължи таксата, е, че е имал собствено депо за битови отпадъци. От изложението в жалбата му до първоинстанционния съд, писмените бележки по делото, както и от касационната жалба се налага извода, че под "собствено депо" жалбоподателят има предвид обособено място на територията на неговия имот, в което са разположени съдове за събиране и временно складиране /до извозването/ на битови отпадъци. Очевидно е, че не става въпрос за депо за битови отпадъци по смисъла, който е вложен в понятието за депо при разграничаването на услугите по чл. 62 ЗМДТ. Действително по делото е установено, че на територията на имота има поставени два съда за битови отпадъци с вместимост 0,24 куб. м, които са собственост на жалбоподателя и са придобити от него през 2007 г. чрез закупуване /в този смисъл е констативният протокол от 12.04.201 г., в който е посочено, че в имота има "депо за контейнери под стълбище с врата, съдържа 2 броя контейнери по 0,24 куб. м", както и заключението на вещото лице, според което от "Слънце - Николай Маджаров" ЕООД през 2007 г. са закупени два броя контейнери с наименование "кофа пластмасова 240 литра"/. Установено е също, че на територията на имота няма разположени съдове за битови отпадъци, предоставени от общината. В същото време обаче вещото лице в заключението си посочва, че в близост до имота /не уточнява разстоянието/ има общинско депо, организирано от община Бургас за сметосъбиране и сметоизвозване /очевидно е, че вещото лице има предвид място, на което са разположени съдове за битови отпадъци, а не депо за съхранение и обезвреждане на битови отпадъци/. От изложеното се налага извода, че жалбоподателят е разполагал с възможност да изхвърля битовите отпадъци в контейнери на организираното от общината място за това, което се намира в близост до територията на хотел-ресторанта, както и в двата съда, които са били негова собственост и са се намирали на територията на имота му. Относно тези два съда жалбоподателят не излага никакви твърдения как е осъществявано извозването на събраните битови отпадъци, съответно как и къде са транспортирани, в какво депо или друго съоръжение за съхранение и обезвреждане на битови отпадъци. Несъмнено е, че тези два съда не биха могли да съберат цялото количество битови отпадъци, отделени при ползването на имота през цялата година без да бъдат извозвани. Както се посочи по-горе, всъщност жалбоподателят е поддържал първоначално, че събира битовите отпадъци в собствените си съдове и е претендирал определяне на размера на таксата според количеството на отпадъци, т. е. именно според тези два съда, което означава, че признава извършването на услугата сметосъбиране и сметоизвозване, което е осъществявано от общината. В подкрепа на този извод е факта, че касаторът е платил такса битови отпадъци за годината, като е изчислил размера й според количеството битови отпадъци, за което се съдържат данни както в оспорения административен акт, така и в приходните квитанции за плащане на такса битови отпадъци. Пред настоящата инстанция не се оспорва изводът на съда, че жалбоподателят не е подал декларация за определяне на таксата за битови отпадъци според количеството на отпадъците в срока по чл. 13, ал. 4 от наредбата на общински съвет Бургас по чл. 9 ЗМДТ. Изводът на съда в посочения смисъл е обоснован от събраните доказателства и по-точно от липсата на доказателства, че такава декларация е подадена. Затова правилно е прието, че размерът на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на депо следва да се определени въз основа на данъчната оценка на имота при приложение на определения с решение на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ размер в промили. Възражението в касационната жалба, че е недопустимо пред съда да се посочва като фактическо основание за издаване на акта реалното извършване на услугите и да се представят доказателства за това едва пред съда, е неоснователно. Несъмнено е, че извършването на услугите, за които са определени задължения за плащане на такса с оспорения АУПОВ, е имплицитно включено като фактическо основание за издаване на акта. Събирането на доказателства във връзка с твърденията и доводите на страните в съдебното производство е допустимо и съдът не е допуснал процесуално нарушение като е приел представените доказателства от третото неучастващо в процеса лице и съответно е обосновал изводите си при обсъждане на тази доказателства. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът е игнорирал част от доказателствата и е формирал изводите си въз основа на едностранчиво разглеждане на доказателствата. От мотивите на съдебното решение е видно, че съдът е обсъдил допустимите и относимите доказателства и е формирал изводите си въз основа на тях и на приложимите правни норми. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,