Решение № 8524 от 9.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4781/2024 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ при Областна дирекция Земеделие - град Бургас (наричана по-нататък само Комисията), чрез процесуалния си представител Ж.Добрева, против решение 890/01.02.2024г., постановено по административно дело 1091/2023г. по описа на Административен съд-Бургас. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, относими към касационните основания по чл.209, т.3, от АПК - противоречие с материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество на спора, с което да се потвърди като законосъобразен административния акт. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Ответната страна- М. С. Я., не изразява становище по касационната жалба. Ответната страна - С. Д. П., не изразява становище по касационната жалба. Ответната страна - З. В. С., не изразява становище по касационната жалба. Ответната страна - И. Ц. К., не изразява становище по касационната жалба. Ответната страна - Д. К. К., не изразява становище по касационната жалба.. Ответната страна - К. К. К., не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени направените в касационната жалба оплаквания във връзка със становището на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която оспорения съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е решение 3-2/28.04.2023г. на комисията по чл.17, ал.1, т.1 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), с което на основание чл. 59а, раздел VI, глава V от ППЗОЗЗ, не е разрешено временно ползване на 12.88 к.м. земеделска земя, съсобственост на С. Д. П., З. В. С., К. Т. К. и М. С. Я. за обект Контейнер инвентар в землището на гр. Царево, ПИ 48619.1.999, поради постановено валидно решение 5-2/17 от 18.06.2021г. на Комисията по чл. 17, ал.1, т. 1 от ЗОЗЗ, касаещо имота, като същото е за срок от 10 години. Първоинстанционният съд е приел, че посоченото решение постановено в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като липсват относими мотиви, които да обосновават постановения отказ. Счита, че посоченото от Комисията наличие на друго решение няма идентичност. 5-2/17 от 18.06.2021г. на Комисията по чл. 17, ал.1, т. 1 от ЗОЗЗ е за поставяне на преместваем обект фургон с площ от 35 кв.м. и е по заявление на един от съсобствениците - С. П., докато оспореното в настоящото производство решение е по заявление на друг собственик М. Я. и се касае за временно ползване на 12.88 кв.м. земеделска земя за изграждане на обект Контейнер за инвентар също преместваем обект. Съдът е споделил възражението изложено в жалбата, че административния акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие с разпоредбата на чл. 59а, ал. 2 от ППЗОЗЗ. Поради това отменя решението и връща преписката на комисията за ново произнасяне, и определя едномесечен срок за издаване на административен акт. Настоящият касационен състав счита решението за валидно, допустимо и правилно. Противно на оплакванията на касатора, съдът е събрал и обсъдил всички относими към релевантните твърдения на страните, доказателства по делото, при което е направил обосновани и правилни изводи. Приетото за установено от фактическа страна кореспондира изцяло с данните от приобщения по делото доказателствен материал и спрямо него съдът е приложил правилно материалния закон. Комисията е сезирана Със заявление по реда на чл.59б, ал.2 от ППЗОЗЗ. Съобразно цитираната норма комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ разрешава временното ползване на земеделската земя в случаите по чл.59а от правилника, в които се допуска ползване на земя от физически и юридически лица за не повече от 10 години за разполагане на преместваеми обекти, които не са трайно свързани с терена. В конкретната хипотеза е поискано разрешение за временно ползване на земеделска земя за поставяне на преместваем обект Контейнер за инвентар в поземлен имот 48619.1.999 по КККР на гр. Царево, м. Вергути , община Царево. Същото представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ, а съобразно легалното определение, дадено в §1, т.80 от ДР на ЗУТ, "Преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. Доколкото се предвижда този контейнер за инвентар да бъде разположен в земеделска земя, приложима е именно хипотезата на чл.59б, ал.2 във връзка с чл.59а, ал.2 от ППЗОЗЗ. От изложените в административния акт съображения действително не може да се установи на какви обстоятелства административният орган основава постановения отказ. Посочено е, че на основание чл. 59а, раздел VI, глава V от ППЗОЗЗ, не е разрешено временно ползване на 12.88 кв.м. земеделска земя, съсобственост на С. Д. П., З. В. С., К. Т. К. и М. С. Я. за обект Контейнер инвентар в землището на гр. Царево, ПИ 48619.1.999, поради постановено валидно решение 5-2/17 от 18.06.2021г. на Комисията по чл. 17, ал.1, т. 1 от ЗОЗЗ, касаещо имота, като същото е за срок от 10 години . Преценявайки така изложеното в решението на комисията съображения, административният съд стига до обоснован и законосъобразен извод, че постановеният от комисията отказ не е мотивиран, тъй като не са изложени нито фактически, нито правни основания, относими към него. Правилно административния съд е приел, че липсва идентичност между двете решения на Комисията, както и че в разпоредбата на чл. 59а, ал.2 от ППЗОЗЗ няма въведено ограничение относно броя на обектите. При тези констатации и съображения административният съд е достигнал до правилен извод, че постановеното решение е незаконосъобразно, тъй като не е мотивирано с фактическите и правни съображения, послужили за издаването му. Тази незаконосъобразност е основание за отмяна на акта и връщане на преписката за ново произнасяне съобразно правилото на чл.173 от АПК. Решението е правилно. При извършената касационна проверка за приложението на материалния закон по отношение основанията, поради които е отменен административния акт не се установяват визираните касатора нарушения. Решението е и обосновано, тъй като изводите на съда кореспондират на релевантните по спора факти, за които не са налице пороци при установяването им и при извличането от тях на правните последици в съответствие с приложимото право. При всички случаи административният акт следва да съдържа мотиви правни и фактически основания към момента на издаването му. Производството по издаване от комисията на оспореното решение е било самостоятелно и постановения като резултат индивидуален административен акт е следвало да отговаря на всички изисквания за законосъобразност, включително и на императивните изисквания по чл. 59 АПК за форма на акта. Съдът е установил липсата на мотиви правни основания за издаването му като е съобразил, че формалното позоваване и цитиране от административния орган на приложими нормативни разпоредби след издаване на акта не може по същество да замести необходимостта от мотивиране на акта към момента на издаването му, а не впоследствие. В случаите по чл. 59а, раздел VI, глава V от ППЗОЗЗ, както и чл.59б, ал.2 от ППЗОЗЗ, към които се отнася конкретният казус, предвид бланкетния характер на разпоредбите, посочени като правно основание, от чието наличие се извежда упражненото субективно материално право, е било необходимо органът да изложи и фактическите обстоятелства, които е квалифицирал като материалноправни предпоставки, субсумирани в цитирания нормативен текст. При липсата на фактически и правни основания, изложени в решението на комисията, не може да бъде извършена преценка на законосъобразността на упражненото право на отказ. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от помощната комисия към административния орган е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт, т. к. посочването им едва в съдебно заседание е свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на комисията (органа), което е недопустимо. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, следователно изискването за мотивиране при прилагане на бланкетна правна норма е условие за неговата законосъобразност, т. к. само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта от гледище на други фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта като властническо волеизявление, и при въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми, се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материално-правен ефект на административноправния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно потестативно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е доказал законосъобразността на правните си действия, обективирани в акта е правилен и следва да бъде споделен. При неоснователността на касационните оплаквания решението като правилно, валидно и допустимо, следва да остане в сила. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател е неоснователна. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,