Решение № 5713 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7032/2015 г.

Решение № 5713 от 9.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7032/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на К. Х. К. против заповед № РД- 15-1030 от 13.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателката поддържа, че заповедта е постановена в противоречие с материалния закон, тъй като дирекцията, в която е работила е закрита временно, без да е налице необходимост от това. Поддържа също, че служебното й правоотношение е прекратено, без предварително становище на Инспекцията по труда, въпреки че страда от заболяване, което е включено в наредба на министъра на здравеопазването и следва да се ползва от особената закрил, предвидена в чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Моли заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на земеделието и храните оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена с присъждане на направените разноски. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Ж. К. е назначена като държавен служител на длъжност "главен експерт" в дирекция "Връзки с обществеността и протокол" на Министерство на земеделието и храните и заема една от 7-те бройки за длъжността в дирекцията съгласно длъжностното разписание на министерството от 5.12.2014 г. Общата численост на дирекцията е 15 щатни бройки, като към 5.12.2014 г. една от бройките за "старши експерт" е вакантна (поименно разписание на длъжностите от 5.12.2014 г.). С ПМС № 394 от 11.12.2014 г. Устройствения правилник на Министерство на земеделието и храните е изменен като дирекция "Връзки с обществеността и протокол", както и дирекция "Административно обслужване и електронно управление" са закрити и като част от общата администрация на ведомството е създадена дирекция "Електронно управление", към която преминават функциите на дирекция "Връзки с обществеността и протокол" (чл. 28, т. 20-30 от устройствения правилник в ред. ДВ бр. 103, в сила от 13.12.2014 г.). Въз основа на извършените промени и доклад на главния секретар на Министерство на земеделието и храните за промяна в структурата на административните звена, със заповед № РД 09-809/5.12.2014 г. министърът на земеделието и храните утвърждава, считано от 13.12.2014 г., ново длъжностно разписание на ведомството. Според последното в дирекция "Електронно управление" е създаден отдел "Връзки с обществеността", за който са предвидени 6 щатни бройки, като пет бройки са за длъжността "главен експерт". Всички щатни бройки, без тази за началник на отдела, са заети (поименно разписание от 13.12.2014 г.). На основание описаните структурни и длъжностни промени със заповед № РД-15-1030/13.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните, предмет на оспорване в настоящото производство, служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността, считано от датата на връчване на заповедта. Предварително разрешение на съответната инспекцията по охрана на труда за прекратяване на служебното правоотношение на служителката не е поискано и не е дадено (обстоятелство неоспорено от страните), въпреки че Кунчева страда от заболяване, което попада в чл. 1, т. 3 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда (епикриза от 6.11.2014 г., болнични листове, епикриза от 17.03.2015 г. експертно решение на ТЕЛК № 1351/18.05.2015 г. ). При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл орган (чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията) и при спазване на изискванията за форма. Заповедта е писмена и съдържа посочените в нормата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл реквизити, включително правното основание за прекратяване на правоотношението, което в случая съвпада с фактическото. Въпреки това заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Действително, предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение са изпълнени. Служебното правоотношение на жалбоподателката, е прекратено след промяна в структурата на Министерство на земеделието и храните, при която дирекция "Връзки с обществеността и протокол" е закрита и утвърждаване във връзка с това на ново длъжностно разписание на ведомството, с което длъжността, заемана от служителката е съкратена. Независимо че длъжността продължава да съществува като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания в новосъздадения отдел "Връзки с обществеността", съкращението е реално, тъй като е намелен броят на служителите, на които е възложеното нейното изпълнение (бройките за длъжността "главен експерт" са намалени от 7 в закритата дирекция на 5 в новия отдел). Преценката за необходимостта от намаляване на общата численост и промяна на длъжностите е такава по целесъобразност, предоставена е на органа по назначаването и не подлежи на съдебен контрол. Ето защо доводите на жалбоподателката в обратния смисъл са неоснователни. Възражението, свързано с особената закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ обаче е основателно. Разпоредбата на посочения текст предвижда, че при закриване на част от предприятието или при съкращаване в щата работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. Смисълът на уредбата е специализираният орган да прецени въздействието, което прекратяването на правоотношението би имало върху здравословното състояние на засегнатото лице. Тази закрила се прилага в случаите на съкращение за всички лица, работещи по трудово правоотношение, включително тези, назначени в публичния сектор, независимо от длъжността, която заемат, ако страдат от заболяване, посочено в чл. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. Аналогична разпоредба в Закона за държавния служител не е предвидена и съгласно постоянната практика на Върховния административен съд до момента, включително в актовете на настоящия състав се изразяваше становище, че закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ не се прилага по отношение на държавните служители. Това тълкуване обаче е в противоречие с възприетото в решение от 9.03.2017 г. по дело С-406/2015 г. на Съда на Европейския съюз. Последното е постановено по повод преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд като последна инстанция по дело, образувано по аналогичен казус. В акта Съдът на Европейския съюз тълкува чл. 7 от Директива 2000/78/ ЕО на Съвета от 27.11.2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите във връзка с чл. 5, § 2 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, одобрена с решение 2010/48/ЕО на Съвета от 26.11.2009 г. Съобразявайки се с направеното тълкуване и с дадените в решението на Съда на Европейския съюз указания (стр. 7 от акта) в конкретния случая настоящият състав приема, че посочените по-горе различия в правната уредба, регламентиращи закрила при уволнение само за лица с увреждания, посочени в цитираната наредба, работещи по трудово правоотношение, поставят жалбоподателката, която е засегната от същото увреждане, но е държавен служител, в по-неблагоприятно положение. Както се посочи смисълът на закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ е специализиран орган да оцени отражението на уволнението върху здравословното състояние на засегнатото лице и не е свързана с характера на правоотношението. Ето защо възприетото разграничение в правния режим създава предпоставка за различно третиране на държавните служители, страдащи от определено увреждане в сравнение с лицата, засегнати от същото, работещи в същата администрацията на аналогични позиции, но по трудово правоотношение. Това е в противоречие с целта на защитата, изяснена по- горе и е подход, който не съответства на принципа за равно третиране по отношение на заетостта и упражняването на занятие, възприет в чл. 1 от Директива 2000/78. Изложеното налага заключението, изразено от Съда на Европейския съюз в цитираното по- горе решение, който при тълкуването на чл. 7 от Директива 2000/78/ ЕО на Съвета от 27.11.2000 г., както и на чл. 5, § 2 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания приема, че задължението да се спази правото на Европейския съюз от България като държава членка изисква приложното поле на националните правила за закрила на лица с определено увреждане, работещи по трудово правоотношение да се разшири, за да се ползват от тези правила за закрила и държавните служители със същото увреждане. При съобразяването с това решение и с оглед изложеното по-горе настоящият състав приема, че служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като предварително разрешение от инспекцията по труда не е поискано, въпреки заболяването на служителката, което е включено в Наредба № 5/1987 г., както и в противоречие с материалноправни разпоредби. В случая оспореният административен акт е постановен в нарушение на чл. 333, ал. 1 КТ и в противоречие с изискванията за равно третиране и забрана за дискриминация в областта на заетостта и упражняване правото на труд, установени с разпоредбите на Закона за защита от дискриминация и в Директива 2000/78 на Съвета от 27.11.2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. По тези съображения заповедта следва да бъде отменена. Възраженията на ответника, че тълкуването, възприето с решението по дело С-406/2015 г. на Съда на Европейския съюз не е задължително за настоящата инстанция е неоснователно. Даденото от съда тълкуване има задължителна сила и е неразривно свързано с правната норма. Същото е задължително не само за юрисдикцията, отправила запитването и за разрешаване на съответния спор, а за всички правораздавателни органи, които ще прилагат разпоредбата, предмет на тълкуване, като се съобразят както с диспозитива на решението, така и с мотивите му. В този смисъл са определение по дело С-69/85 и решенията по дело С-52/76 и С-135/77 на Съда на Европейския съюз. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 633 от Гражданския процесуален кодекс. Доводите, че разпоредбите на директивата нямат пряко приложение, също са неоснователни. В редица свои решения Съдът на Европейския съюз приема, че националният съдия трябва да тълкува своето национално право в светлината на буквата и духа на директивата (дело 14/83, дело С -334/92, дело С-215/97, дело С-185/97). Нещо повече Съдът изразява и разбирането за възможност за позоваване на директивата пред съд и приема, че националният съдия е длъжен да се произнася по съобразността на една национална мярка с правото на общността дори по отношение на директивите (дело 102/79, дело С-287/98 на Съда). С оглед изложеното, направеното искане, доказателствата за действително направени разноски в производството и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Министерство на земеделието и храните следва да заплати на жалбоподателката на сумата 610.00 лв. разноски по делото, представляващи държавна такса и възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,