Решение № 5507 от 7.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от името на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър Кюстендил и от Министъра на околната среда и водите, против Решение 253/01.12.2021 г., постановено по административно дело 282/2021 г. по описа на Административен съд Кюстендил. С оспореното решение е отменено действие на Началника на СГКК Кюстендил, с което е изменен Кадастралния регистър на гр. Сапарева баня по отношение на поземлен имот с идентификатор 65365.210.159, чрез заличаване на други вещни права право на ползване на Върховния касационен съд. В касационните жалби се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна и потвърждаване на оспореното действие на административния орган. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационната жалба на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър Кюстендил се поддържа от адвокат Петров, който моли да бъде уважена по съображения, съдържащи се в писмени бележки. Министърът на околната среда и водите се представлява от юрисконсулт Данева, която моли за отмяна на съдебното решение, ведно със съответните последици от това. Ответната страна Върховния касационен съд се представлява от адвокат Бакалова и адвокат Атанасов, които оспорват касационните жалби и молят да бъдат оставени без уважение. Доводи в подкрепа на съдебния акт изразяват в писмени отговори и писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Оспореното пред съда действие по промяна в Регистъра на недвижимите имоти на гр. Сапарева баня е извършено без издаване на заповед, на основание чл. 53а, ал. 1 ЗКИР, като с оглед на изложените от органа фактически основания, правилно съдът е изследвал хипотезата по чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗКИР, която допуска промяна в КРНИ при констатирано несъответствие между данните в регистъра и източника, удостоверяващ тези данни. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът е извършил правилни фактически установявания и е описал подробно развилите се правоотношения. Възприетите в съдебното решение правни изводи напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. Съдът е отговорил на поддържаните пред него възражения и е извършил съответната проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК. Правилно е приел, че е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила, но в нарушение на материалния закон. Обосновано, съдебният състав е приел, че правото на изключителна държавна собственост върху Национален парк Рила, в който попада и процесния имот и представените в тази връзка актове за държавна собственост, не могат да се преценяват от административния орган като конкуренция на права, тъй като се касае за различни права право на собственост на държавата и ограничено вещно право на ползване в полза на трето лице, което по принцип е допустимо. Държавата чрез МОСВ е собственик на ПИ с идентификатор 65365.210.159, доколкото имота попада в територията на Национален парк Рила, но по силата на АДС 43/15.04.1994 г. върху този имот е отстъпено право на ползване на Върховния касационен съд, преди Върховен съд на Република България. Този акт за държавна собственост не е отменен по съответния ред и представлява официален документ, съставен от длъжностно лице по определен ред и форма, съгласно чл.5, ал.2 ЗДС, като на основание чл.114, ал.1 ППЗДС, обстоятелствата констатирани в него имат обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Административният орган е длъжен да преценява и вписва данните за имотите в кадастралния регистър въз основа на източниците по чл.41, ал.2 ЗКИР, а доколкото Акт за държавна собственост 43/15.04.1994 г. се ползва с доказателствена сила, то неправилно са заличени данните за удостовереното с този акт ограничено вещно право. По изложените съображения, действието на Началника на СГКК Кюстендил, извършено на основание чл.53, ал.1, т.3 от ЗКИР се явява постановено в нарушение на материалния закон, тъй като не е налице несъответствие между данните в КРНИ относно вписаното право на ползване на Върховния касационен съд върху поземлен имот с идентификатор 65365.210.159 и източника, удостоверяващ тези данни. Неоснователни са твърденията на касационните жалбоподатели за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми, не се установиха съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в доказан размер от 1 080 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,