Решение № 3147 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6077/2016 г.

Решение № 3147 от 15.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6077/2016 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ж. И. Д. от с. Н., общ. В., обл. В., чрез процесуалния й представител адв. Г. против Решение № 615/21.03.2016 г. по адм. д. № 235/2015 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлен, като неоснователен предявеният от нея иск с правно основание чл. 203 от АПК, във вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу О. В.. В жалбата се мотивират отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и постановяването на друго, с което да се уважи изцяло исковата претенция на касационната жалбоподателка, като й бъдат присъдени исканите обезщетения за претърпените имуществени и неимуществени вреди. Моли се също за присъждане на направените по делото разноски. Касаторката, редовно призована за съдебно заседание, не се явява и не се представлява Касационният ответник по делото - О. В., редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, като извърши, на основание чл. 218 от АПК, проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - В. в производството по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е отхвърли обективно, кумулативно съединените искове от Ж. И. Д., в лично качество и като правоприемник на починалото лице И. Ж. И. срещу О. В. да й заплати сума в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от които 1500 лично на касаторката и 1500 лева, като правоприемник на починалото лице И. Ж. И. и 12000 лева за претърпени имуществени вреди за периода м. 03.2013 г. до завеждане на исковата молба 22.01.2015 г., заедно със законната лихва за забава, поради незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при О. В. да предоставят пожизнена чужда помощ на починалото лице И. Ж. И.. Съдът по делото е установил, че касаторката претендира обезщетения за вреди причинени от незаконосъобразно бездействие на общината да бъде определена пожизнена чужда помощ на лицето И. Ж. И., предвид Решение на ТЕЛК № 00164/17.01.2013 г. От събраните доказателства и изслушаните по делото свидетелски показания и експертизи (СПЕ, СИЕ и СМЕ), съдът е приел, че не се доказва наличието, на причинени неимуществени вреди, както при касаторката, така и у починалото лице (нейният баща), а също и на създадените им неудобства, мъка и страдание, свързани с незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица работещи в О. В.. По отношение на претендираните от Д. претърпени имуществени вреди административният съд аргументирано и обосновано е обсъдил представените от нея доказателства и е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени изцяло всички процесуални права на страните, давани са били указания на касатора в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките му доказателства и на тях е бил извършен обстоен анализ. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд след преценка на всички писмени и гласни доказателства по делото е приел, че иска на Д. по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е недоказан, от което е направил извода, че е неоснователен. Този извод на съда е правилен и законосъобразен. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият касационен състав на ВАС напълно споделя направените в обжалваното решение изводи, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК, посочен в исковата молба пред първоинстанционния съд като правно основание за предявяването й, основен елемент от фактическия състав на отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани и юридически лица по реда на този закон са: незаконосъобразен акт, издаден при или по повод изпълнение на административна дейност от орган или длъжностно лице на държавата, който да е отменен по съответния ред, вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. При липсата, на който и да е от трите елемента на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно административният съд е приел, че по делото не са доказани незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица от О. В. установени по надлежния ред. По делото е безспорно установено, че бащата на касационната жалбоподателка - починалото лице И. Ж. И. е инвалидизиран със 100 % инвалидност по Решение на ТЕЛК № 00164/17.01.2013 г., като в същото решение му е определена пожизнена чужда помощ. Установено е безспорно също от съда, че с писмо с изх. № 94АХ-2658/17.12.2014 г. Д. е била уведомена от О. В., че същата не разполага с такива правомощия, като съдът правилно е приел, че с така извършеното уведомяване не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на общината. Както правилно е посочил съдът в решението - незаконосъобразното бездействие се изразява в неизвършването на фактическо действие, което органът или длъжностното лице са задължени да извършат по силата на закона или ако това произтича пряко от нормативен акт. Видно от доказателствата по делото е, че касационния ответник е уведомил заявителя на искането, че не е в неговите правомощия да извърши действия свързани с определяне на пожизнена чужда помощ на лице, което се нуждае от нея. Обосновано съдът е посочил, че правомощията на кмета са детайлно определени от законодателя в нормата на чл. 44, ал. 1 от ЗМСМА, като в тези изчерпателно изброени негови функции липсва посочване, че той организира, провежда и ръководи социалната политика на общината. Изводът направен от административния съд, че в случая не се доказва настъпването на реални неимуществени вреди за касаторката Д., лично и като наследник на починалото лице, в резултат на непредоставяне на пожизнена чужда помощ от длъжностни лица на общината е правилен и се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция. По отношение на претендираните от касационната жалбоподателка имуществени вреди, решаващия съд е изложил подробни съображения за тяхната недоказаност, които се споделят напълно от тричленния състав на ВАС. П. липсата на който и да е от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността на държавата за вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В настоящия случай правилно съдът е приел, че искът и в тази му част е неоснователен и недоказан, тъй като не са налице кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на исковата и претенция. След обстойно изследване на представените доказателства и изтъкнатите доводи от страна на касаторката, законосъобразно е приел, че липсва причинно - следствена връзка между твърдяното бездействие на ответника и причинените имуществени вреди на Д., лично и като наследник на лицето И. Ж. И.. Следователно, като е отхвърлил предявеният от ищцата иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е постановил един законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. С оглед изхода на делото на касаторката не следва да се присъждат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,