Решение № 3718 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14878/2012 г.

Решение № 3718 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14878/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Соня Стоянова Дончева, от гр. Драгоман, срещу решение № 800 от 26.10.2012 г. по адм. д. № 730/2012 г. по описа на Административен съд - София-област, първи състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - Директор на ТП на НОИ - София-област, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 800 от 26.10.2012 г. по адм. д. № 730/2012 г., Административен съд - София-област, първи състав, е отхвърлил жалбата на Соня Стоянова Дончева, от гр. Драгоман, срещу Решение № РД-07-46 от 01.08.2012 г. на Директора на ТП на НОИ София-област, с което е оставено в сила разпореждане № 228-01-118-11 от 07.06.2012 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - София-област. Така постановения съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Неправилно е становището на касатора, че разпореждане № 228-01-118-11 от 07.06.2012 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - София-област не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 54ж, ал. 1 КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Според чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" КСО, жалбите срещу отказите, неправилното определяне, изменяне, спиране или прекратяване на обезщетенията за безработица, се подават пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. Последният се произнася с мотивирано решение - чл. 117, ал. 3 КСО. Именно това решение подлежи на обжалване пред административния съд - чл. 118, ал. 1 КСО. Решаващият състав на Административен съд - София-област правилно е приел, че предмет на съдебен контрол е решение № РД-07-46 от 01.08.2012 г. на Директора на ТП на НОИ - София-област, с което е оставено в сила разпореждане № 228-01-118-11 от 07.06.2012 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - София-област. В тази връзка оплакванията на касатора, че съдебният състав на първоинстанционния съд неправилно е определил предмета на спора, както и че е трябвало да изпрати делото на друг компетентен съд (който не посочва) за разглеждането му, са неоснователни. Предвид изложеното в настоящите мотиви обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ - София-област, което е било предмет на съдебен контрол, е издадено от компетентния орган в кръга на правомощията му. В касационната жалба няма наведени каквито и да е доводи относно конкретни нарушения на съдопроизводствените правила, обуславящи нищожност на това решение. Правилни са и изводите на решаващия състав на Административен съд - София-област, че при издаването на обжалвания административен акт не е допуснато нарушение на материалния закон. От служебна бележка изх. № 11 от 10.02.2012 г. на Председателя на Общински съвет - Драгоман е било установено, че Дончева е общински съветник и на 09.02.2012 г. е участвала в заседание на постоянната комисия по социална политика и вероизповедание, а на 10.02.2012 г. - в заседание на Общински съвет - гр. Драгоман. В чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО е предвидено, че задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест, както и за безработица са лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7. Длъжността на общинския съветник е изборна, съгласно чл. 138 от Конституцията на Република България. Според чл. 34 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) при изпълнението на тази длъжност общинският съветник получава доходи. В разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗМСМА изрично е посочено, че възнаграждението, което получават общинските съветници, е за участието им в заседанията на Общинския съвет и на неговите комисии, а размерът на възнаграждението се определя с решение на Общинския съвет. Тази дейност, осъществявана от общинския съветник, по същество представлява трудова дейност, тъй като се изразява в престиране на работна сила от страна на лицето срещу определено възнаграждение, без да е свързана с постигането на краен резултат. Както бе посочено по-горе в настоящите мотиви, по силата на чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО, лицата, получаващи доходи на изборни длъжности, са задължително осигурени. Съгласно чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО една от отрицателните предпоставки за възникване на правото на парично обезщетение за безработица е лицата да не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Стигайки до окончателния правен извод, че за Дончева не са налице предпоставките за отпускане на парично обезщетение за безработица и че правилно административният орган е постановил отказ, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,