Решение № 8415 от 7.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5941/2016 г.

Решение № 8415 от 7.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5941/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на икономиката срещу решение № 3661 от 31 март 2016 г., постановено по адм. д. № 2080/2015 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена заповед № ЧР-П-12/14 януари 2015 г. на министъра на икономиката. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Елена Величкова Петрова, чрез пълномощника си адв. Георгиев, намира за неоснователна касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, пето отделение е образувано по жалба на Елена Величкова Петрова срещу заповед № ЧР-П-12/14 януари 2015 г. на министъра на икономиката, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона, поради което я е отменил. Решението е неправилно. От данните по делото е установено, че Елена Петрова е заемала длъжността "старши експерт" в отдел "регистриране и контрол на спирт, дестилати и спиртни напитки" в Дирекция "Регистриране, лицензиране и контрол" в Министерството на икономиката и енергетиката. С ПМС № 447/23 декември 2013 г. са приети устройствени правилници на Министерството на икономиката, на Министерството на енергетиката и на Министерството на туризма, в сила от 01 януари 2015 г. Въз основа на така приетия устройствен правилник със заповед № РД-16-1629/30 декември 2014 г. на министъра на икономиката е утвърдено длъжностното разписание на Министерството на икономиката, с което - както се сочи в оспорената заповед, е съкратена длъжността на Елена Петрова. Установено е също така, че с експертно решение на ТЕЛК № 2741/31 октомври 2013 г. на Петрова е призната 90% трайна нетрудоспособност със срок две години, считано от 31 октомври 2013 г. Със заповед № РД-16-120/31 януари 2014 г. на министъра на икономиката и енергетиката длъжността на жалбоподателката е била определена за заемане от трудоустроени лица. При тези данни изводът на тричленния състав на Върховния административен съд, че длъжността на Елена Петрова не може да бъде съкращавана, тъй като е определена за заемане от трудоустроено лице, е неправилен. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване, която предвижда, че когато работник или служител е трудоустроен за определен срок в същото предприятие, той запазва работата си, която е изпълнявал преди трудоустрояването, и се връща на нея, след като работоспособността му се възстанови. Преди всичко въз основа на цитираната разпоредба не може да се направи извод за невъзможност да бъде съкратена определена длъжност. Освен това Наредбата на трудоустрояване е приета на основание чл. 316, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), както съдът е посочил в оспореното решение, поради което тя не може да се прилага при служебните правоотношения, уредени в Закона за държавния служител, по аргумент от чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Преценката коя длъжност да бъде съкратена е свързана с оперативната самостоятелност на органа по назначаването, като в негово правомощие е да извършва промени в рамките на нормативно определената структура и численост на администрацията. В случая - обратно на възприетото от тричленния състав, не е приложима закрилата по чл. 333, ал. 1 от КТ при прекратяване на служебното правоотношение. Това е така, тъй като в Закона за държавния служител в частта му, уреждаща тази материя, няма препращане към нормите на Кодекса на труда и разпоредбите му не могат да бъдат прилагани по аналогия. Освен това в Закона за държавния служител е предвидена специална закрила за определени категории служители - чл. 107б от ЗДСл, но не и поради трайна нетрудоспособност поради заболяване. В решението си съдът е цитирал разпоредбата на чл. 9а от ЗДСл, но не е събрал доказателства относно това дали при действието на новото длъжностно разписание и след съкращаване на длъжността на Елена Петрова е спазено изискването на ал. 1, т. 1 на този текст за определяне за хора с трайни увреждания на най-малко две на сто от общия брой на длъжностите за заемане по служебно правоотношение в администрацията. Изясняването на това обстоятелство е от съществено значение за изхода на делото, доколкото именно неспазването на въведеното в нормата задължение за органа по назначаването може да доведе до невъзможност за съкращаване на длъжността на оспорващата. В тази насока съдът не е изложил никакви доводи. При постановяване на решението си съдът не е изложил съображения относно това налице ли е в случая реално съкращаване на длъжността на оспорващата. Този въпрос е от съществено значение, тъй като заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Елена Петрова е издадена именно на това основание. Без да са изложени мотиви настоящата инстанция не може да провери правилно ли са установени релевантните за спора факти с оглед преценката на материалната законосъобразност на решението, която касационната инстанция проверява и служебно - чл. 218, ал. 2 от АПК. Неизлагането на мотиви в обжалвания съдебен акт е съществено процесуално нарушение, което винаги води до отмяната му. Необоснован е и извода на първоинстанционния съд, че оспорената пред него заповед е издадена в несъответствие с целта на закона. В тази връзка съдът е посочил, че правомощията на органа по назначаването са упражнени с цел заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в нарушение на правото на служителя да упражни правата си при трайна нетрудоспособност. Този извод е декларативен, като съдът не е посочил въз основа на какви обстоятелства е направен, още повече, че по делото липсват данни за отменен административен акт. С оглед горното обжалваното решение като неправилно - постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост, ще следва да бъде отменено. Констатираните съществени нарушения на съдопроизводствените правила са пречка за произнасяне на решение по съществото на спора. Поради това делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав при съобразяване на изложените в мотивите обстоятелства. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,