Решение № 3600 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9175/2012 г.

Решение № 3600 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9175/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РУ "Полиция" - Брезник срещу решение № 77 от 18.06.2012 г. по адм. дело № 66/2012 г. на Административен съд - Перник, с което е отменена негова заповед рег. № 19/20.01.2012 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година на главен полицай Христо Петров Христов - младши разузнавач в РУП - Брезник при ОДМВР - Перник, категория Д. Иска се отмяната му с твърдения за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Христов счита постановеното решение за правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Фактическата обстановка е правилно изяснена от решаващия съд, а правните му изводи във връзка с недоказаност на извършеното дисциплинарно нарушение изцяло се споделят. Обосновано е прието, че в хода на дисциплинарното производство не са събрани категорични доказателства, въз основа на които да е установено по безспорен начин вмененото във вина на Христов нарушение на служебната дисциплина, съставомерно по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 12 от ППЗМВР. Както е посочено в решението на АС - Перник, няма противоречие между свидетелските показания за това, че полицай Христов и гражданските лица Чернев и Денков са употребили алкохол в следобедните часове на 08.11.2011 г. в заведение в гр. Брезник, като Христов в тази ден не е бил на работа. Не е спорно и обстоятелството, че около 19.00 часа лекият автомобил - собственост на Христов и управляван от Чернев е предизвикал ПТП, в резултат на което са причинени материални щети на други два автомобила и различни по степен телесни увреждания на пътниците Христов и Денков. Спорното в казуса е как са се развили събитията от момента на напускане на заведението от тримата до момента на реализиране на ПТП. Четирима свидетели - очевидци (Асен Василев, Десислава Христова, Стефан Левтеров, Ваня Левтерова и Сергей Миланов) са описали фактическа обстановка, съответстваща на казаното от наказания служител, а именно, че съпругата му, повикана от него, е управлявала автомобила от заведението до дома им, а впоследствие Чернев самоволно е поел управлението, без да е бил провокиран за това от Христов. При това положение приетото за извършено от последния дисциплинарно нарушение - допуснал или предоставил управлението на собствения си лек автомобил на лице, употребило алкохол, с което поведение служителят е нарушил т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, не може да се приеме за категорично доказано. Вярно, че пред дисциплинарно-разследващия орган са дадени и обяснения в противоположна посока, но право на съда е да кредитира показанията на едната или другата група свидетели, стига да мотивира защо прави своето заключение. Още повече, че свидетелите Василев, Левтерова и Миланов са били разпитани и от съда, който по този начин има непосредствени впечатления за казаното от тях. За същите няма причина да са заинтересовани, а и единствено непоследователните показания на св. Денков, който е кум на Чернев, и тези на св. Пантелеева (която не е дала обяснение в дисциплинарното производство, но е разпитана от съда), са в противоречие с останалите свидетелски показания. Що се касае до изводите на съда по отношение на констатираните нарушение на процедурата, част от тях не следва да бъдат споделени, предвид разпоредбата на чл. 238 от ППЗМВР. Последната дава възможност за препращане на материалите от дисциплинарното производство на компетентния дисциплинарно-наказващ орган, ако в хода на същото стане ясно, че органът, който го е установил, не е компетентен да наложи предвиденото наказание, както е процедирано и в случая. С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение и същото следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,