Решение № 5212 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5481/2010 г.

Решение № 5212 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5481/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалбата на Тенчо Петков Иванов от гр. Стара Загора, против заповед № К-10799/17.12.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Твърди, че към заповедта липсват мотиви, налице са фактически и правни противоречия, защото не става ясно за какво точно нарушение е наказан, не са обсъдени всички обяснения и възражения. Предвид длъжността, която заема има право да извършва справки, съдържащи лични данни, не е представял данни на лицето Драгнев, наказанието е прекомерно тежко за 25 години служба. Претендира разноски. Облагите, които е получил са в друга връзка, което е доказано от свидетеля Васил Б. Халхулов.

Ответната страна министърът на вътрешните работи оспорва жалбата, защото фактът на предаване на лична информация е установен.

Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Дисциплинарното производство е образувано въз основа на заповед № К-7277/14.05.2009 г. на министъра на вътрешните работи, по повод постъпили данни от специализирана административна дирекция "Инспекторат" за използване на служебно положение от служителя Тенчо П. Иванов на дата 29.10.2008 г., с което е получил справка за определено физическо лице от АИС "Български документи за самоличност" и я предоставил на криминално проявено лице Росев Василев Драгнев от гр. Стара Загора, като за тази услуга получил облага- безплатно зареждане с гориво на личния си автомобил на 12.11.2008 г., 7.12.2008 г., 6.01.2008 г. и 13.01.2009 г. Със заповедта е определена комисия за разследване.

Със справка № 28816/8.10.2009 г. (л. 15) на комисията за провеждане на дисциплинарното производство е установено следното: на 29.10.2008 г. служителят Иванов по молба на Росен Драгнев е поискал и получил справка от АИС" БДС" за лицето Венета Енчева Петкова, която справка в присъствието на трето лице Боян Марков е предадена на Росен В. Драгнев, като за тази услуга полицейският служител е получил безплатно един резервоар гориво за личния си автомобил от бензиностанция на Росен Драгнев. В справката е обсъдено поведението и е прието, че то противоречи на т. 31 и т. 52 от Етичния кодекс на служителите в МВР, на заповед № 26/10.01.2003 г. на Директора на РДВР - Стара Загора относно използването и защита на автоматизираните информационни фондове на МВР, работа с компютърни техника и мрежа за пренос на данни само при служебна необходимост за целите на сигурността. Нарушена е заповед № 1060/23.07.2001 г. на Директора на РДВР - Стара Загора относно реда за извършване на справки от служителите.

На същата дата служителят е запознат със справката.

Приложено е становище рег. № 29070 от 9.10.2009 г. изготвено отново от комисията до министъра на вътрешните работи, относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност. В това становище освен извършеното на 29.10.2008 г. се посочва вече и второ основание за налагане на дисциплинарно наказание, като се сочи, че на датите 12.11.2008 г., 7.12.2008 г., 6.01.2009 г. и 13.01.2009 г. лицето Росен В. Драгнев отново е използвало "услугите" на полицейския служител, срещу което е получил безплатно гориво. Обсъдени са допълнителни обяснения № 28989/9.10.2009 г. В това становище не са посочени конкретни факти за дисциплинарни нарушения на посочените четири дати.

Изготвеното до министъра на вътрешните работи от директор на САД "ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ" становище № К-8467/6.11.2009 г. за налагане на дисциплинарно наказание, е представено в хода на съдебното производство. В него е обсъдено, че са извършени следните нарушения на служебната дисциплина:

а/ деянието от 29.10.2008 г., заради което Тенчо Иванов е заредил безплатно един резервоар

и б/ криминално проявеното лице Р. В. Драгнев продължило да използвало "услугите" на служителя на 12.11.2008 г., 7.12.2008 г., 6.01.2009 г. и 13.01.2009 г. срещу предоставяне на безплатно гориво. В това становище на л. 60 от делото изрично е направен извод, че за деянието от 29.10.2008 г. давността изтича на 29.10.2009 г.

Със заповед № К-10 799/17.12.2009 г. на министъра на вътрешните работи, дисциплинарно наказващият орган се позовал само на справка № 28816/8.10.2009 г., като е посочил, че наказанието "уволнение" се налага за деяние, представляващо използване на служебно положение за лична облага, извършено на 28.10.2008 г., с което са нарушени:

• чл. 157, ал. 3 от ЗМВР на т. 2 и т. 5 от Окръжно АМI8907/25.09.2007 г. на Директора на НС "Полиция"

• чл. 13, т. 4 от Инструкция № I-75/8.05.2002 г. (л. 64 и сл.)

• т. 8 от Заповед № 26/10.01.2003 г. на Директора на РДВР - Стара Загора (приложена на л. 35).

Правното основание е определено по чл. 228, т. 1, чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. Обсъдени са дадените от жалбоподателя писмени обяснения и събраните доказателства.

Приложени са писмените обяснения на Тенчо Петков Иванов от 25.09.2009 г. и 9.10.2009 г., в които служителят относно деяния на датите 12.11.2008 г., 7.12.2008 г., 6.01.2009 г. и 13.01.2009 г. заявява изрично, че не разбира в какво е обвинен и не помни нищо конкретно. Началник РПУ Стара Загора Станислав Станилов е дал писмени обяснения на 30.07.2009 г., че е установено неотразяване от служителя Иван Господинов на поискана и направена на Тенчо П. Иванов служебна справка.

От така приетото за установено, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:

Жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Заповедта е наложена от компетентен административен орган по чл. 228, т. 1 от ЗМВР спрямо служител, който е полицейски инспектор VI степен към РУ на МВР - Стара Загора при ОД-МВР Стара Загора, категория Г-III степен. Приети са писмени обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание.

Заповедта е незаконосъобразна.

а/ За дисциплинарното нарушение от 29.10.2008 г. към момента на издаване на заповедта от 17.12.2009 г. е изтекла абсолютната погасителна давност от една година по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, редакция ДВ, бр. 17 от 2006 г., в сила от 1.05.2006 г. Дисциплинарното наказание наложено със заповед на 17.12.2009 г. е извън този срок, поради което е налице нарушение на материалния закон, основание за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК.

б/ Дисциплинарното производство е провеждано и за дисциплинарни нарушения на датите 12.11.2008 г., 7.12.2008 г., 6.01.2009 г. и 13.01.2009 г., но в оспорената пред Върховния административен съд заповед № К-10799/17.12.2009 г. няма никакви фактически и правни основания за наказване за извършени на тези дати нарушения, поради което следва да се направи извод, че наложеното от компетентния административен орган дисциплинарно наказание "уволнение е само за извършено и доказано нарушение на 29.10.2008 г. За него е изтекла давността.

В заповедта министърът се е позовал само на справка № 28816/8.10.2009 г., в която настоящият съдебен състав приема, че се съдържат мотивите към заповедта, предвид ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, но и в тази справка е обсъждано единствено и само допуснатото дисциплинарно нарушение на 29.10.2008 г

За други нарушения се споменава в становище рег. № 29070 от 9.10.2009 г., изготвено отново от разследващата комисия и в становище № К-8467/6.11.2009 г. на директор на САД "ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ", но деянията в тях не са индивидуализирани. Вероятно затова с оспорената заповед министърът на вътрешните работи не налага наказания за деяния извършени на посочените дати, още повече, че ако има такива от 12.11.2008 г. и 7.12.2008 г., за тях също не може да се носи дисциплинарна отговорност поради изтекла погасителна давност.

Жалбоподателят е поискал присъждане на направените по делото разноски, което искане е основателно по чл. 143, ал. 4 от АПК и ТР № 3/13.05.2009 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общо събрание на колегиите на ВАС и следва да се уважи в размер от 410 лева, от които 10 лева държавна такса и платени 400 лева за адвокатска защита.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 146, т. 4 от АПК, Върховният административен съд, III отделение