Решение № 2332 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7248/2011 г.

Решение № 2332 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7248/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадена от "Елинорд Металс " ЕООД, с. Говедаре, Област Пазарджик, касационна жалба срещу решение № 609/14.04.2011 г. по адм. д. № 1373/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу РА № 1000146/6.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, офис Пазарджик, в потвърдената с решение № 413/11.06.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и изпълнение на управлението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, част за отказан данъчен кредит за данъчен период м. 03.2008 г. в размер на 4 044 лв. и определени лихви за забава - 1 66,44 лв. по протокол по чл. 117, ал. 2 ЗДДС към фактура № 853/20.12.2007 г., издадена от "Ерко Комерс" ЕООД. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата и се присъдят направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, намира касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, за процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Пловдив е бил РА, в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставка от доставчика с фактура № 853/20.12.2007 г., издадена от "Ерко Комерс" ЕООД - гр. София. Предмет на доставката е 60тона отпадъчна ламарина. Основанието за отказ за признаване на данъчен кредит по РА е поради това, че за "Ерко комерс" ЕООД, като доставчик, не са представени доказателства за техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставката. Прието е, че представените от жалбоподателя документи за извършен превоз не доказва реално транспортиране на стоката и предаването й на получателя, следователно не са налице доказателства за реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, данъкът е начислен неправомерно и е отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. За да отхвърли жалбата срещу РА в оспорената част, първоинстанционният съд е приел, че в хода на оспорването на РА не са опровергани констатациите на ревизията. Съдът не е кредитирал свидетелските показания на разпитания по делото св. Стоян Гатев, не е кредитирал и приетата ССчЕ. Решението е неправилно. Видно от данните по делото, в указания от органа по приходите срок, още в хода на ревизионното производство са представени документи, относими към установяване реалността на доставката, а именно: граждански договор, 3 бр. пътни листи и товарителници към тях, със съответните данни на МПС, 3 бр. кантарни бележки, подписани от лицето Стоян Гатев, шофьор във фирмата - получател, договори за наем на товарни автомобили, документи за заплатен наем на автомобилите, ГДД на физически лица. Представена е пред органите по приходите и декларация от представляващия дружеството - доставчик, управителя на "Ерко комерс" ЕООД Св. Ангелов, с която декларира, че има издадена лицензия № 627/23.05.2007 г. за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали и има площадка в гр. Батановци, Област Перник, на територията на бивш завод "Гранитоид" АД. Декларира, че транспортът по фактурите, издадени на "Елинорд Металс" ЕООД е за сметка на клиента. В хода на съдебното оспорване, по делото е разпитан като свидетел Стоян Гатев, който дава показания пред съда, че за периода м. 12.2007 г. е бил назначен по граждански договор в "Еленорд металс" ЕООД като шофьор и е управлявал товарни автомобили "Камаз" и "Мерцедес" с ремарке, снабдени с кранове за товаро- и разтоварване на металите. За този период е извършвал многократни превози на метални отпадъци, за които е оформял и подписвал пътни листи, товарителници и кантарни бележки. Потвърждава подписът си под същите документи, които са приети като доказателства по делото. Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля на основание чл. 172 ГПК, вр. § 2 ДОПК, като е приел, че е "заинтересован" от изхода на спора. По искане на процесуалния представител на жалбоподателя по делото е била допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза. Дължимият ДДС върху процесните доставки е начислен и съответно приспаднат от жалбоподателя, съставени са от жалбоподателя съответните счетоводни статии във връзка с получаването, заприхождаването и изписването на стоката. От жалбоподателя са отразени последващи облагаеми доставки със стока от същия вид. Съдът не е кредитирал заключението на ССЕ, като е приел, че не установява относими към спора обстоятелства. Тези изводи на съда са неправилни. Приетата и неоспорена от страните ССЕ дава заключение, че закупената стока е надлежно осчетоводена и данъкът е начислен в счетоводството на получателя на доставката по реда на чл. 163а ЗДДС, както и че са налице счетоводни отразявания на последваща доставка с тази стока. Заключението на експерта е, че съгласно съществуващата счетоводна документация и водените счетоводни регистри в счетоводството на жалбоподателя конкретния стоково-паричен поток е установим, в хронологична последователност на придобиване, заприхождаване и последваща реализация е отразен в аналитичните ведомости на съответните счетоводни сметки и паричното разплащане в лева е отразено в движението по счетоводна сметки 503 "Разплащателна сметка в левове" за разплащателна сметка на фирмата в банка "Уни Кредит Булбанк" - гр. Пазарджик. От друга страна, св. Гатев потвърждава, че в качеството си водач на товарни МПС е осъществявал много доставки на черни и цветни метали до с. Говедаре като е управлявал "Камаз" и "Мерцедес" с ремарке, снабдени с кранове за товарене и разтоварване на металите, изготвял е пътните листи с отразени в тях данни за МПС и прехода, товарителници, подписвал е и кантарните бележки за получената и доставена стока. Показаните му от съда пътни листи, товарителници и кантарни бележки, приети като доказателства по делото, заявява, че са подписани от него. При така дадените свидетелски показания, като свидетелят е бил предупреден за отговорността по чл. 290 НК, неправилни са изводите на съда, че пътните листи, товарителниците и кантарните бележки, към спорната фактура, не следва да се ценят, тъй като св. Гатев е "заинтересован свидетел". Неправилно е тълкувана и приложена разпоредбата на чл. 172 ГПК. Лицето Ст. Гатев в качеството си на шофьор по граждански договор, не може да се приеме за "заинтересовано от изхода на спора лице", по смисъла на сочената разпоредба. Отделно, показанията му следва да се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, а не изцяло да не се кредитират. С показанията на св. Гатев се потвърждават данни, установени в хода на ревизията, а именно: за наети от дружеството товарни автомобили марка "Камаз" и "Мерцедес", констатации на л. 9 от РА, въз основа на насрещна проверка, установяващи разходи за наем на тези автомобили, платени възнаграждения за шофьор, подадени ГДД по ЗДДФЛ. Установява се, че представените от дружеството - жалбоподател пътни листи, товарителници и кантарни бележки са с установено авторство на шофьора Ст. Гатев, разпитан като свидетел по делото. С така ангажираните доказателства се установява осъщественият транспорт на стоката по процесната фактура. Установени по делото данни са, че дружеството - доставчик "Ерко комерс" ЕООД притежава лицензия за извършване на търговия с отпадъци от черни и цветни метали, притежава площадка, във връзка с издадената лицензия. Към периода на издаване на процесната фактура - м. 12.2007 г., няма извършена насрещна проверка от органи по приходите, за да се приеме, че площадката не се ползва от дружеството. Извършената проверка на площадката е в последващи периоди, след датата за възлагане на ревизията с АВР № 900510/5.10.2009 г. и констатациите са неотносими към периода на издаване на данъчната фактура и осъществяване на доставката - м. 12.2007 г. Отделно, с ревизията не се оспорва надлежното осчетоводяване на стоката в счетоводството на доставчика. Фактическите констатации в РА, че доставчикът не е имал стока от вида на фактурираната към процесния период и че не е имал кадрова обезпеченост, са необосновани с надлежни за това доказателства. Отделно, установено е по делото, че металните отпадъци са се товарили и разтоварвали с кранове към товарните автомобили, поради което кадровата обезпеченост на доставчика е неотносими в настоящия спор, след като товарително-разтоварната и транспортна дейност са осъществени от получателя на доставката. Съдът не е изложил мотиви относно характеристиките на начисляването на ДДС по реда на чл. 163а - 163в от ЗДДС. Касае се за стока, за която данъкът е изискуем от получателя - регистрирано по ЗДДС лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено по закона лице, в рамките на прилагането на режима на "самоначисляване". На датата на възникването на данъчното събитие за доставките данъкът става изискуем и за регистрираното лице възниква задължение да го начисли. При такива доставки данъкът се дължи от получателя на доставките при условията на обърнато данъчно задължение. Начислява се от получателя с издаването на два вида протоколи: 1. протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, който се съставя, когато доставчик на отпадъци или на услуги, свързани с тях, е данъчно задължено лице и в тези случаи доставчикът издава на получателя им фактура, в която не начислява данък и като основание за това посочва чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС; 2. за доставките на отпадъци или на услуги, свързани с тях, доставчици на които са данъчно незадължени физически лица, получателят начислява ДДС с общ протокол. Получателят на доставките отразява издадените протоколи в данъчните си регистри по чл. 124 от ЗДДС - в дневника за продажбите и дневника за покупките (чл. 86, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 72, ал. 2, т. 3 от ЗДДС). Понеже режимът за облагане на разглежданите доставки го поставят в качеството на платец на данъка по реда на глава осма от ЗДДС - чл. 82, ал. 5, на основание чл. 71, т. 2 от ЗДДС, той има право на приспадане на данъчен кредит за тези доставки. За да може да включи данните от протокола и в дневника си за покупки, той следва да разполага с фактурата на доставчика си, в която е посочено, че данъкът се дължи от него и като основание за това в нея да е посочен чл. 163а, ал. 2. По силата на разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗДДС, регистрираното по ЗДДС, извършило такива покупки, може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от трите следващи данъчни периода. В случая данъчната фактура е от м. 12.2007 г. и е отразена с протокол по чл. 117 ЗДДС в последния от трите следващи данъчни периода - м. 03.2008 г. При установените по делото факти, относно доставчика, който е имал лицензия за извършване на търговия с черни и цветни метали, ползвал е площадка за това, неоспорено счетоводно отразяване на стоката в счетоводството на доставчика, както и представените доказателства от жалбоподателя, в хода на административното и съдебно оспорване на РА, за осъществяване на доставката, а именно: договори за наем на товарни автомобили, граждански договори за нает шофьор, пътни листи с отразени номерата на същите товарни автомобили, товарителници, кантарни бележки и показанията на разпитания по делото св. Гатев, който потвърждава, че подписът върху документите е негов, следва да се приеме, че е доказана реалността на доставките на стоката, която е превозена с наети товарни автомобили, с водач св. Гатев. Заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза установява счетоводното отразяване на доставката и извършването на последващи доставки с тази стока. Наред с това, вещото лице е констатирало редовна счетоводна отчетност при жалбоподателя във връзка с получаването, заприхождаването и изписването на стоката. Отделно, от ревизираното дружество - жалбоподател са отразени последващи облагаеми доставки с отпадъчната ламарина по процесната фактура. Съобразно общия принцип за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, всяка страна следва да докаже фактите, от които претендира настъпването на изгодни за себе си правни последици. Жалбоподателят, както в административното, така и в съдебното производство е ангажирал писмени, гласни доказателства и експертиза, които опровергават констатациите на органа по приходите за нереалност на процесиите доставки и преодоляват направеното от процесуалния представител на ответника оспорване на част от писмените документи. С тях се доказва предаването на стоките от доставчика "Ерко комерс" ЕООД на получателя - ревизираното лице, товаренето, транспортирането и претеглянето им, разтоварването и предаването им в базата на ревизираното лице, кадрова и техническа обезпеченост на получателя - ревизираното лице, отразяването им в счетоводството на получателя - ревизираното лице, прехвърляне на правото на собственост върху същите стоки по последващи доставки от ревизираното лице на трети лица. Непредставянето в ревизионното производство от доставчика "Ерко комерс" ЕООД на поисканите доказателства за реалност на доставката не преклудира правото на ревизираното лице да представя доказателства за същите обстоятелства, което е осъществено в хода на оспорване на РА по административен и съдебен ред. Поради това и с оглед доказателствената тежест, е налице доказана реалността на доставката по спорната фактура, което обосновава изводи за незаконосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит. Решението е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени РА в обжалваната част. При този изход на спора Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП следва да заплати на дружеството разноските по делото за двете съдебни инстанции в общ размер на 825 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, първо отделение,