Решение № 3856 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6760/2018 г.

Решение № 3856 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6760/2018 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Шкодрова от гр. П., подадена чрез пълномощника адв. Ч. Чавдаров. Жалбата е срещу решение № 219 от 10.04.2018 г., постановено от Административен съд – П. по адм. дело № 934/2017 г. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Ответникът – директорът на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" (ОД на ДФЗ) – П., не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – П. е било образувано по жалба на М. Шкодрова срещу решение № 13/112/06943/3/01/04/01 от 02.11.2017 г. на директора на ОД на ДФЗ - П.. С него на М. Шкодрова е определена финансова корекция в размер на 48 892 лв., представляваща първо и второ плащане по договор № 13/112/06943 от 26.10.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). С оспореното решение № 219 от 10.04.2018 г. по адм. дело № 934/2017 г. Административен съд – П. е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът е приел, че процесното решение е издадено от компетентен административен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед № 05-РД-286/01.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Първоинстанционният съд е приел също, че административният орган е издал законосъобразен административен акт, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и при наличие на материалноправните предпоставки за издаването му. Съдът е приел, че жалбоподателката не е изпълнила изискването на чл. 30, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 9), тъй като е променила мястото на дейността, която се финансира. А именно - през 2015 г. обектът на жалбоподателката е бил изместен в източна посока, като отглеждането на калифорнийските червеи изцяло попадало в имот № 001550, т. е. извън пределите на наетия за ползване имот № 001338 по КВС. З. били налице условията на чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9, съгласно която норма ползвателят на помощта възстановява цялата сума на получените плащания, ведно със законната лихва към тях, когато бъде установено, че не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил плащане. Обжалваното решение е неправилно. Обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С процесното решение № 13/112/06943/3/01/04/01 от 02.11.2017 г. на директора на ОД на ДФЗ - П., са изложени две групи фактически и правни основания. Първата група фактически и правни основания касаят установено несъответствие на мястото на финансиране, за който е одобрено и изплатено подпомагане на М. Шкодрова. Фактическите основания са, че според представения при сключване на договора за финансиране договор за наем от 30.07.2012 г., дейността е следвало да се осъществява в имот № 001338. А при извършена проверка на място, приключила със съставяне на контролен лист от 13.07.2017 г., е установено, че дейността - отглеждането на калифорнийските червеи, се осъществява изцяло извън този имот – в имот № 001550. Правните основания са били за нарушения на чл. 9, ал. 8 от Наредба № 9 - необработване в реални граници на земеделската земя от датата на подаване на заявлението за подпомагане през целия период на договора, сключен с РА. Във връзка с тези фактически основания са изложени и основания за 0 икономически единици (ИЕ) за размера на стопанството в имот № 001338 и правно основание по чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 - за неподдържане икономическия размер на стопанството. И на последно място пак във връзка със същите фактически основания – за променено мястото на дейността, която се финансира. И правно основание за последното – нарушение на чл. 30, т. 3 от Наредба № 9, регламентиращо задължение на ползвателя на помощта да не променя мястото на дейността, която се финансира. Втората група фактически и правни основания са за изкуствено създадени от М. Шкодрова условия за изпълнение на изискванията за получаване на плащанията, за да извлече облага в противоречие с целите на мярка 112, посочени в чл. 2 от Наредба № 9. А правното основание по тази група са за наличие на условията по чл. 33, ал. 2 от Наредба № 9, даваща права на Разплащателната агенция да поиска връщането на вече платени суми заедно със законните лихви към тях при наличие на тези фактически основания. Административният съд е разгледал, макар и повърхността, само първата група фактически и правни основания. И не е изложил никакви мотиви по втората група фактически и правни основания. Освен това изводите на първоинстанционния съд по първата група основания също са необосновани, а материалния закон е приложен неправилно, предвид следното: Действително при сключване на договора за отпускане на финансова помощ № 13/112/06943 от 26.10.2012 г. М. Шкодрова е представила договор за наем от 30.07.2012 г., въз основа на който тя е наела 708 кв. м. от имот № 001338. Но приета по делото експертиза, приложените към нея комбинирани скици /приложения № 2 - № 4 и показанията на свидетеля Г. Атанасов, категорично установяват, че още при сключването на договора за финансова помощ мястото на дейността почти изцяло е било в съседния имот № 001550. Така свидетелят Г. Атанасов установява, че й е предал именно този имот, а също "... И понастоящем е в тези граници, в които съм го отдал през 2012 г... ". Същото се потвърждава от комбинирана скица - приложения № 2 към експертизата и заключението на вещото лице. От същите доказателства се установява, че ползваният имот – част от имот № 001550, първоначално с малка част е попадал и в имот № 001338. Но изместването между 2012 г. до 2017 г. е несъществено. Извършеното през 2015 г. посещение на място, приключило с контролен лист от 14.12.2015 г. също установява съответствие между площта на имота по документи и при посещение на място. Изрично в т. 3 от заключенията от посещението на място е поставена отметка на "да" за констатацията, че местоположението на инвестицията съответства на одобрения проект. Затова и въз основа на тези констатации е оторизирано второто плащане от помощта в размер на 24446 лв. При тези фактически установявания не могат да се формират изводи за промяна мястото на дейността, респ. за нулев размер на стопанството. В действителност се установява, че мястото на дейността от създаването на земеделското стопанство през 2012 г. до проверката на място през 2017 г. е било все в имот № 001550, като само се е разширявало все в този имот. Наличието на различие между наетата земя по договора за наем от 30.07.2012 г. и реално предоставената земя по този договор, не могат да обосноват твърдените от административния орган нарушения, които да обосноват налагането на финансова корекция. В действителност земеделският стопанин не може да има вина, че нейният наемодател Г. Атанасов й е предал различна земя от тази, за която двете страни са сключили договора за наем. Въпреки че в показанията си Г. Атанасов сочи, че и на самия него му е предадена същата земя и той така и я е предал на М. Шкодрова. За да има нарушение по чл. 9, ал. 8 от Наредба № 9 е необходимо необработване в реални граници на земеделската земя от датата на подаване на заявлението за подпомагане през целия период на договора, сключен с РА. В случая се установява, че земеделската земя се е обработвала през целия този период. За нарушението по чл. 30, т. 3 от Наредба № 9 е необходимо ползвателят на помощта да промени мястото на дейността, която се финансира. В случая мястото на дейността не е променено, като същото през целия период си е било в имот № 001550. За нарушението по чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 е необходимо неподдържане икономическия размер на стопанството. В случая стопанството се е поддържало, като експертизата установява, че при заложен негов размер от 11, 81 ИЕ, земеделското стопанство е било с размер 23, 03 ИЕ. Административният орган с процесното решение е подходим изключително формално, без да отчете жизнеността на земеделското стопанство. Тава е в противоречие с целите на мярката по чл. 2 от Наредба № 9. И изключва основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) за налагане на финансова корекция. Според тази разпоредба финансова корекция се налага за неизпълнение на одобрени индикатори. А в случа по първата група фактически и правни основания индикаторите са били изпълнени. Същевременно, както вече се каза, в процесното решение са изложени и втора група фактически и правни основания, които са игнорирани напълно от административния съд. По тази втора група фактически и правни основания като не е разгледал приложените към делото доказателства, не ги е съпоставил с обжалвания административен акт и не е изложил мотиви, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неизлагането на мотиви по съществото на спора е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като поради липсата на такива мотиви касационният съд не може да се произнесе по същество поради забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК. Изложеното налага отмяна на обжалваното решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора съдът по втората група фактически и правни основания ще следва да обсъди всички относими към спора доказателства, съдържащи се в административната преписка и събрани в съдебното производство. След това съдът трябва да съпостави тези доказателства с мотивите в обжалвания административен акт. Въз основа на това съдът ще следва да направи правните си изводи относно установяването на фактическите основания, описани в решението за налагане на финансова корекция, както и по спазването на законовите изисквания при издаването му. При новото разглеждане на спора административния съд ще следва да обсъди и възраженията на пълномощника на М. Шкодрова, направени в представеното от него в касационното производство писмено становище от 26.02.2019 г. Тези възражения не могат да се обсъдят в касационното производство, тъй като касаят законосъобразността на административния акт. А не на съдебното решение, което е предмет на проверка в касационното производство и в което /в съдебното решение/ няма изложени мотиви в тази насока. Разноски по настоящото производство не се присъждат предвид изхода на спора и нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение