Решение № 175 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6508/2007 г.

Решение № 175 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6508/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на П. С. П. от с. Ц.,Русенска област срещу въззивно решение № 554/10.10.2007 г. на Русенски окръжен съд по гр.д. № 664/2007 г., потвърждаващо решение № 65/6.07.2007 г. на Б. районен съд постановено по гр.д. № 252/2007 г., с което е отхвърлен предявения от П. С. П. срещу О. Ц. иск с правно основание чл. 97 ГПК, като неоснователен и недоказан. В касационната жалба са повторени доводите развити във въззивната жалба, на които въззивният съд е отговорил мотивирано, под формата на касационни доводи -за необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила - касационни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК. Иска се отмяната му и уважаване на предявения иск. Претендира разноски. Ответникът по жалбата - О. Ц. не взима становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с решение № 31/19.02.1964 г. на Д. комитет по строителство и архитектура на основание чл. 5а и чл. 5б от Указ № 115/1954 г. за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуално жилищно строителство в полза на държавата са отчуждени редици недвижими имоти в с. Ц., Русенски окръг, сред които е и процесния парцел ****Х - 264 в кв.38, собственост на И. Н. С. и е съставен акт за държавна собственост №/1964 г. На 10.03.1964 г.на касатора-ищец е отстъпено право на строеж и е сключен типов договор за това на 27.03.1964 г. Заплатено е правото на строеж и по предвидения от закона ред той е изградил жилищната сграда. С протокол № 13/18.10.1975 г. на ИК на ОНС- Р. е отменено частично решение № 31/64 г. за част от отчуждените имоти, но процесния имот не е сред тях, поради което е отписан като държавен и за него е съставен АОС № 879/2006 г. При така изяснената фактическа обстановка е прието, че отстъпеното право на строеж е реализирано и ищецът - е станал собственик на построената сграда. Той е заплатил правото на строеж, а не отчужденото дворно място, тъй като Указ № 115/1954 г. отстъпва само право на строеж. Решението е правилно. Въведените касационни оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост, отчел е доказателствената тежест на касатора-ищец и е формирал обосновани изводи за релевантните факти по спорното правоотношение, а именно липсата на придобивно основание за ищеца - касатор. С Указ № 115/1954 г. за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуално жилищно строителство се отстъпва безсрочно, възмездно или безвъзмездно правото да се построи сграда върху урегулирана държавна земя. В настоящия случай е отстъпено възмездно право на строеж на ищеца върху парцел ****Х-264 в кв.38 по плана на с. Ц., който е бил отчужден от собственика му И. С. и е актуван за държавен с акт № 162/25.02.1964 г. Отстъпеното право на строеж върху държавна земя е заплатено от ищеца П. и е реализирано, поради което той е станал собственик на изградената жилищна сграда, а не на дворното място, тъй като Указа не предвижда прехвърляне правото на собственост върху държавна земя, каквато е било отчужденото дворно място до деактуването му и съставяне на 16.08.2006 г.на акт за частна общинска собственост №. Следователно, след като касаторът - ищец е реализирал придобитото до 13 юли 1991 г. право на строеж върху държавна земя за построяване на жилищна сграда той може да придобие правото на собственост върху земята при условията на § 1, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 235/19.09.1996 г., за което е предвидена специална процедура, съгласно която сключването на договора за прехвърляне на собствеността се предхожда от административна фаза. Административната фаза включва подаването на молба от активно легитимираните лица до областния управител или кмета на общината, които действат в качеството на административни органи на власт и в кръга на предоставените им правомощия при условията на обвързана компетентност издават при наличието на определени законови предпоставки заповед за придобиване на право на собственост, която определя купувача, имота, върху който се прехвърля правото на собственост, цената и другите плащания. Едва след влизане в сила на заповедта се извършва продажбата по реда, установен за продажба на държавни, съответно на общински имоти. Видно от разпоредбата на § 1, ал. 7 от ПМС № 235/1996 г., лицето, подало молба за закупуване, заплаща разликата между цената на правото на собственост върху земята и цената на реализираното право на строеж върху нея. Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. Разноски не се следват с оглед изхода на спора. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение