Решение № 1259 от 29.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10805/2008 г.

Решение № 1259 от 29.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10805/2008 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от областния управител на Смолянска област против решение № 130 от 1.07.2008 година по адм. дело № 255/2007 година на Смолянския административен съд в частта му, в която е отхвърлено искането, обективирано в заповед № 797-ПО от 15.11.2007 година за отмяна на решение № 218 от 1.11.2007 година на общински съвет - Девин. Релевира доводи за неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната и заинтересованите страни не изразяват становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Мотивира се, че е налице противоречие между разпоредбата на чл. 35, ал. 3 ЗОС и чл. 45, ал. 1 от Наредба № 2 на община Девин, при което ще следва да се приложи нормативният акт от по-висока степен. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 45, ал. 11 ЗМСМА. Образувано е въз основа на заповед № 797-ПО от 15.11.2007 година на областния управител на Смолянска област, с която са отнесени пред административния съд за осъществяване на контрол за законосъобразност решение № 218 от 1.11.2007 година и второ решение по протокол от заседание от 1.11.2007 година. Възраженията му са за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 35, ал. 3 ЗОС и различни данни за точното местонахождение на имота. Искането му за отмяна на второто атакувано решение на общинския съвет от 1.11.2007 година е уважено от съда с решение № 130 от 1.07.2008 година. В тази си част съдебният акт не е обжалван с касационна жалба, влязъл е в сила и не е предмет на разглеждане в настоящото касационно решение. Видно от писмените доказателства по административната преписка с акт за частна общинска собственост № 167 от 18.07.2001 година са актувани шест сгради, бивша държавна собственост - предоставени за управление на Министерство на отбраната, находящи се в парцел I-831, кв. 64 на град Девин. Това са: бивш ГСМ със застроена площ от 39 кв. м.; едноетажна масивна сграда (бивша работилница) със застроена площ от 170 кв. м.; едноетажна масивна сграда (бивша кухня) с площ 263 кв. м.; три двуетажни масивни жилищни сгради (жилищни блокове) с площ от по 157 кв. м. От заключението на съдебно-техническата експертиза и скица № 3 към нея парцел I е бил "Специален терен" по плана на града от 1980 година. През 2002 година е одобрено частично изменение на този специален терен, като от УПИ I са образувани три нови имота с номера II, III и IV, предназначени за жилищно строителство. С решение № 191 от заседание на общинския съвет на 28.09.2007 година е дадено съгласие по 1/4 идеална част от УПИ IV, кв. 64 с площ от 370 кв. м. да се продаде без търг или конкурс на Детелина Росенова Ангелова, Георги Кирилов Бояджиев, Росен Илиянов Узунов и Роман Живков Хаджийчев. Решението е прието за незаконосъобразно от областния управител и по реда на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА е върнато за ново обсъждане със заповед № 718-ПО от 15.10.2007 година. Основният му мотив е липсата на акт за частна общинска собственост върху земята. Такъв акт е съставен под номер 1078 от 26.10.2007 година. Имотът е обозначен, като УПИ IV, кв. 158 по ПУП от 2005 година. В графа 11 от акта са изрично посочени договорите за учредено право на строеж на четирите физически лица. След вписването му на 29.10.2007 година, общинският съвет, позовавайки се на чл. 35, ал. 3 ЗОП и чл. 45, ал. 1 от негова Наредба № 2 повторно е взел същото решение за продажба на имота без търг или конкурс. Вещото лице е установило, че това е един от образуваните от бившия парцел I три имота с по един от трите жилищни блока във всеки един от тях. Към датата на вземане на решението обаче съществуващата двуетажна жилищна сграда в процесния УПИ IV, показана на скици 2 и 3 е премахната. При тези данни по делото, съдът е обсъдил правилата за продажба на имоти, частна общинска собственост без търг или конкурс. Съобразил е нормата на чл. 35, ал. 3 ЗОС, която създава облекчен режим за продажба на земя, частна общинска собственост без търг или конкурс на собственика на законно построена върху нея сграда. Позовавайки се на законовата препратка към наредба на общинския съвет, издадена по чл. 8, ал. 2 ЗОС, съдът е анализирал предпоставките по чл. 45, ал. 1 от Наредба № 2. Напълно необосновано и немотивирано е приел, че с наредбата се разширява кръгът на лицата, които могат да закупят земята. Такива според него са и лицата с учредено право на строеж върху продавания терен. Позовавайки се на споменатите в АЧОС № 1078 от 26.10.2007 година четири договора за отстъпено право на строеж на заинтересованите страни, е счел оспореното решение на общинския съвет за законосъобразно. По тези съображения е отхвърлил, като неоснователно искането на областния управител за отмяната му. Така постановеният съдебен акт е неправилен. При регламентацията на способите и начините за разпореждане със земя, частна общинска собственост, законодателят е взел предвид особеното обществено значение на общинската собственост. Поради това в чл. 35, ал. 1 е въвел генералното правило при продажба - тя да се извършва от кмета на общината, но при наличието на две условия: да е взето решение от общинския съвет и продажбата да се извърши чрез публичен търг или публично оповестен конкурс. Касае се за общо правило, което се прилага винаги, когато не е налице изключението. А последното е предмет на регулиране в ал. 3 на чл. 35. То е съобразено с по-особения статут на собственика на законно построена върху земята сграда, като потенциален купувач на земята, върху която е реализиран строежът. Само той може да закупи имота с директна сделка, за сключването на която не е необходим търг или конкурс. По законова делегация е предоставено на общинския съвет на всяка община да определи в наредба реда, по който ще стане продажбата. Това са процедурните правоотношения, които са предоставени на самостоятелна регламентация за всяка отделна община. Що се касае до общото правило по чл. 35, ал. 1 и направеното с ал. 3 от него изключение, те са законово определени и не подлежат на различна от установената уредба. Поради това и мотивите на съда, че в наредбата е възможно и законово допустимо разширяване на кръга на правните субекти, имащи възможност да купуват общинска земя без търг или конкурс противоречат на закона. Изключителните правни норми не могат да се тълкуват и прилагат разширително. На местно ниво редът за продажбата е уреден в чл. 45 от Наредба № 2. Правилото на чл. 35, ал. 3 ЗОС е интерпретирано и в чл. 45, ал. 1 от наредбата - право да закупят имотите без търг или конкурс имат лицата, собственици на законно построена сграда, придобили право на строеж върху общинска земя за построяване на жилищна, вилна или друг вид сграда. Дори от граматическия анализ на нормата се установява кумулативност на двете условия, а не както е приел съдът - алтернативност. В нея правото на директно закупуване е стеснено с допълнителното изискване - лицата не само да са собственици на законно построената сграда, но и да са придобили право на строеж. Такова изискване липсва в чл. 35, ал. 3 ЗОС. По делото е безспорно установено, че съществувалата сграда (жилищен блок) в УПИ IV е премахната. Поради това четирите заинтересовани страни не отговарят на основното задължително условие, както по чл. 35, ал. 3 от закона, така и по чл. 45, ал. 1 от наредбата. Неправилното тълкуване на нормативните правила от съда е довело до неправилно съдебно решение. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебният акт следва да бъде отменен в тази му част и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, спорът се реши по същество. Решението на общинския съвет за продажбата на имота е в противоречие с материалноправните изисквания и е незаконосъобразно, поради което следва да се отмени. С оглед изхода на делото и направеното искане в касационната жалба за присъждане на разноски ще следва общински съвет - Девин да заплати на областния управител на Смолянска област на основание чл. 8 във връзка с чл. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година сумата 150 лева - юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, IV отделение