Решение № 4321 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11346/2016 г.

Решение № 4321 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11346/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. С. Н., в качеството й на процесуален представител на В. Йончева, срещу решение № 4950 от 12.07.2016 г. по адм. дело № 3949 по описа за 2016 г. на Административен съд - С. град. С него е отхвърлена жалбата й срещу решение № 82/02.03.2016 г. на Комисията за защита от дискриминация. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с уважаване на жалбата, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация не ангажира становище по нея. Ответната страна по касационната жалба Р. Г. не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било решение № 82/02.03.2016 г. по преписка № 185 по описа за 2015 г. То е постановено по повод на жалба № 44-00-1885/12.05.2015 г. на Р. Г.. С него е прието, на основание чл. 65 и чл. 66 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), че Столичен общински дневен център за социална интеграция, представляван от директора, не е извършил нарушение по този закон спрямо жалбоподателката. Комисията с него установява, че директорът на този Център за интеграция на инвалиди, а именно В. Йончева, в качеството й на работодател, е извършила пряка дискриминация по признаци "лично положение", "пол" и "образование" спрямо Р. Г. с определянето й на по-ниско трудово възнаграждение от 1.03.2015 г., с което е нарушила забраната по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. На основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. на директора на центъра В. Йончева е наложено наказание "глоба" в размер на 500. 00 лв. за извършването на установената пряка дискриминация. На основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. на същото лице в същото качество, налага принудителни административни мерки с оглед преустановяването на нарушението по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр., както и за отстраняване на вредните последици, като предписва да изравни занапред основното трудово възнаграждение на Р. Ц.. На основание чл. 67, ал. 2 от ЗЗДискр. на това лице, в посоченото качество е даден 30-дневен срок за изпълнението на решението, която тя Комисията е постановила. По делото е било установено, че между Столична община и Р. Ц. е бил сключен трудов договор, по силата на който последната е заемала длъжност "кинезитерапевт" в Център за интеграция на инвалиди, като договорът е бил изменян с допълнителни споразумения. Със споразумение от 4.03.2015 г. на лицето е определено нов размер на основното възнаграждение, а именно 550. 00 лв. Представено е поименно разписание на длъжностите в центъра, като минималния размер основна месечна заплата за длъжността "кинезитерапевт" и тази за "рехабилитатор" е 360. 00 лв. Размерът на основното възнаграждение на други лица като С. Л. е 640. 00 лв., а на В. Д. е 590. 00 лв. Р. Ц. е поискала със заявление от 12.10.2015 г. от директора на центъра да извърши проверка дали при определяне на размера на месечното й трудово възнаграждение е спазен принципът, уреден в чл. 14 от ЗЗДискр. Същевременно е уведомила ръководителя на центъра, че от 19.06.2015 г. има защитена магистърска степен на висше образование. Отговорът на директора В. Йончева, като директор на центъра, е че за календарната 2015 г. няма резерв във Фонд работна заплата, който да позволява увеличение на трудовото й възнаграждение. Същевременно с отговора В. Йончева, като директор на центъра, е указала на лицето, че повишаването на квалификацията й не е свързано с изискването за образование на заеманата от нея длъжност "кинезитерапевт". В мотивите на постановеното решение подробно е обсъдена тази фактическа обстановка, както и тази по повод на развилото се административно производство. Изводът на съда е, че постановеното решение № 82.02.2015 г. е издадено от компетентен орган, в изискващата се от закона форма, при спазването на материалния закон и недопускане нарушения на административнопроизводствените правила. Правните изводи на съда са обосновани от анализ на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., чрез която разпоредба се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено образование, убеждение, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени със закон или международен договор, по който РБългария е страна. Освен това съдът е анализирал и уредената защита по реда на ЗЗДискр. на упражняването на правото на труд, съответно на задължението на работодателя в изпълнение на чл. 13 и чл. 14 от ЗЗДискр. да осигурява еднакви условия на труд, както и равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Конкретно по делото съдът е приел, че след актуализиране на трудовите възнаграждения в центъра, считано от 1.03.2015 г., основното възнаграждение на Р. Ц. е останало по-ниско от това на останалите служители - мъже, заемащи същата длъжност. Според него в нарушение на чл. 9 от ЗЗДискр. в административното и в производството пред него, не са ангажирани доказателства от Центъра относно ненарушаване на принципа на равно заплащане за еднакъв или равностоен труд, както и че размерът на основните месечни възнаграждения на всички лица, включително и на Р. Ц., са определени въз основа на оценка за индивидуалното изпълнение на трудовите задължения. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като следва да бъде споделен като обоснован изводът на съда, че разликата в основното месечно възнаграждение на Р. Ц. и останалите служители на същата длъжност съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр., съгласно която работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение