Решение № 6929 от 26.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Г. Ненчев и началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Пловдив оспорват Решение 1165/09.06.2021 г. по адм. дело 2244/2020 г. на Административен съд Пловдив в частта, с която e отменена Заповед 18-6738/23.07.2020 г. на началника на СГКК за одобряване на изменение на кадастралната карта и регистри на с. Храбрино, община Родопи, в частта за нанасяне на сграда с идентификатор 77373.13.34.1 с площ от 48 кв.м и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне относно нанасянето на новия обект в КККР при съобразяване с мотивите на съдебния акт.

Ответникът Община Родопи, е на становище за неоснователност на жалбите.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационните жалби са допустими, но неоснователни.

1. Скицата-проект към заповедта графично отразява частично навлизане на сграда с идентификатор 77373.13.34.1 в поземлен имот с идентификатор 77373.13.14 (с начин на трайно ползване: За селскостопански, горски, ведомствен път).

Според фактическите установявания на съда, почиващи на съдебно-техническата експертиза, границите на ПИ 77373.13.34 (заснет в КВС от 1997 г. с номер 000048) по КК от 2017 г. са идентични на границите по КВС. На място сграда 34.1 не попада в пътя/улица (ПИ с идентификатор 77373.13.14), южно от нея, което дава основание на съмнение за несъответствие на границите в КК с тези на място и наличие на грешка в КВС, впоследствие пренесена в КК. В одобрения през 2016 г. ПУП-ПРЗ за промяна предназначението на имота сградата е отразена и ситуирана в границите на имота, както и в акта за узаконяването й от 2018 г.

Извършеното от вещото лице заснемане, предмет на допълнителната СТЕ, е установило, че сградата в по-голямата си част попада в ПИ 34 и частично в ПИ 14, като не засяга съществуващия път/улица; по местоположение заснетата сграда съвпада с нанесената в КК съгласно заповедта. В КК пътят не е нанесен според съществуващите му граници на място. Границите на ПИ 34 не са материализирани (няма изградени огради). Показаните в заснемането граници на имота са определените по КВС/КК. Сградата частично попада в кадастралните граници на пътя.

1. В контекста на тези установявания, решаващият правен извод на първостепенния съд за издаване на административния акт при неизяснени факти и обстоятелства се основава на правилно приложение на закона. Нарушена е съществено процесуалната норма на чл. 35 АПК основание по чл. 146, т. 3 от кодекса за отмяна на заповедта.

а. Поземленият имот е основна единица на кадастъра чл. 24, ал. 1 ЗКИР. Сградата като кадастрален обект чл. 23, т. 2 ЗКИР, по правило се разполага в определен ПИ и нейните граници/очертания са функция от местоположението й в съответния имот. Затова правомерността на отразяването на сградата в кадастъра е предпоставено както от конкретните индивидуализиращи я белези (очертания, застроена площ и др.), така и от разположението й на територията на даден ПИ, т.е. къде се намира спрямо границите на имота.

б. В случая, независимо че сграда 34.1 е отразена точно според положението й на място, по одобрената промяна в КК тя попада частично в съседния ПИ 14, което не отговаря на действителното местоположение на южната граница на ПИ 34 улицата не е нанесена по съществуващите й граници на място (вж. чл. 39, ал. 1 от Наредба РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри).

Налице е грешка в КК, чийто обект е границата между двата ПИ. Тя обаче рефлектира и върху коректното отразяване на сградата (несъмнено подлежаща на нанасяне в кадастъра по принцип), тъй като я позиционира несъответно на вярното й положение спрямо южната граница на ПИ 34, респ. северната на ПИ 14. Предприемането на изменение в КК само относно сградата при установимостта на обуславящия го факт на неточно заснетата граница, изключва обективната териториална връзка между ПИ и сградата в него. По този начин се компрометира изначално и оборимата презумпция по чл. 2, ал. 5 ЗКИР за достоверност на данните в кадастъра.

в. Същественият характер на процесуалното нарушение произтича от последиците му ако не беше допуснато, сградата не би попаднала частично в съседния имот при нанасянето й, а КК би отговаряла на изискването за актуалност чл. 51, ал. 1 ЗКИР.

1. Без значение за порока на волеизявлението за промяна в КК е причината за грешката, в частност възпроизвеждането й от КВС като източник на данни. Достатъчно е обективното противоречие на КК с действителното състояние (§ 1, т. 16 ДР ЗКИР), дори и по повод на сезиращо органа по кадастъра искане, ограничено до отразяването на въпросната сграда. Разглеждането в едно производство на отстраняването на непълнота в кадастъра относно сградата и коригирането на границата на ПИ е допустимо и обусловено от очертаната връзка на зависимост между тях. То би привело КК в съответствие с дължимото, което по хипотеза е в интерес и на самия заинтересован собственик заявител в административното производство.

1. Неоснователен е доводът на началника на СГКК за недопустимост на жалбата пред първоинстанционния съд.

Предпоставката, пораждаща правния интерес на Община Родопи да оспори заповедта в тази й част, е отразеното в одобрения проект за изменение на кадастъра навлизане на сградата в ПИ 14 (изрично упоменат в заповедта като засегнат имот). В качеството си на собственик на имота общината е заинтересовано лице по § 1, т. 13 ДР ЗКИР вр. чл. 54, ал. 4 от закона. В останалата им част възраженията на касатора са неотносими към касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК.

1. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на съдебното решение в обжалваната му част чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. При този резултат от спора пред касационната инстанция, в полза на ответната страна ще бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение, съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение