Решение № 10484 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13558/2014 г.

Решение № 10484 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13558/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Марин Ламбев Живков, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора в гр. Варна и по касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез мл. юрисконсулт Тодор Чанев срещу решение № 1937 от 28.07.2014 г., постановено по адм. дело № 2681/2013 г. на Административен съд - Варна. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" обжалва решението в частта, с която е осъдена да заплати на Марин Живков сумата от 500 лева, представляваща обезщетение по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/ за причинени неимуществени вреди. Посочва касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че не е преценена доказателствената тежест на събраните по делото доказателства, както и не е установена причинно-следствената връзка между твърдяните вреди и претендираното действие и бездействие на служители на ответника. Не сочи и не представя нови писмени доказателства. По касационната жалба на Марин Живков не изразява становището. В съдебно заседание не се представлява. Касационният жалбоподател Марин Ламбев Живков сочи касационни основания за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че събраните по делото гласни и писмени доказателства са доказали претенциите му. Иска от касационния съд да отмени решението на административен съд - Варна, в частта, с която иска му е отхвърлен и да реши делото по същество, като осъди Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да му заплати, посочената в исковата молба сума в размер на 25000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди и претендира лихва върху сумата от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. В качеството си на ответник по жалбата на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не изразява становище. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че и двете касационни жалби са неоснователни, насочени срещу правилно и законосъобразно решение, което предлага да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Решението е валидно, допустимо и правилно, като постановено в съответствие с материалноправните разпоредби. Жалбите са подадени от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което са допустими. Разгледани по същество касационната жалба на Марин Ламбев Живков и касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" са неоснователни. С обжалваното решение Административен съд - Варна е приел, че искът, предявен от Марин Ламбев Живков срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е основателен и доказан и го е уважил частично по отношение на претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди, като е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на ищеца сумата от 500 лв., ведно със законната лихва от 23.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на затвора в гр. Варна за периода от месец март 2010 г. до месец септември 2012 г. и е отхвърлил иска за разликата от 500 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 25 000 лв. В мотивите си съдът е приел, че ищецът е доказал с приетите доказателства, че са му причинени неимуществени вреди, които се изразяват в унижаване на човешкото достойнство, нечовешко отношение, водещи до емоционален дискомфорт - притеснения, болки и страдания. Приел е за доказано, че тези неимуществени вреди са произтекли от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията", като не са предприели мерки за осигуряване в затвора в гр. Варна на доживотно лишения от свобода, за релевантния период, свободен достъп до тоалетна и баня, осигуряване на достатъчно количество вода за пиене и миене в спалното помещение, където бил постоянно заключен. Тези обстоятелства съдът е приел за установени от свидетелските показания на свидетелят Радев, от представените писмени доказателства, както и от приетите по делото доклади на европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение конкретно за затвора във Варна за 2010 г. и 2011 г. Съдът не е приел за доказани твърденията на ищеца, че не била осигурена хигиена на спалните помещения и на общите помещения, тяхната дезинсекция и третиране срещу инсекти. Респективно е приел, че липсва и причинна връзка между тези твърдения и искът за обезщетение за неимуществени вреди. Тези изводи съдът е формирал въз основа на събраните по делото доказателства. С касационната жалба ищецът не е представил нови доказателства, които да оборят тези изводи на съда. Административен съд - Варна е приел, че по делото са установени незаконосъобразни бездействия на администрацията на ответника относно привеждане на затворническите помещения, съобразно изискванията на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, която е част от вътрешното право на РБългария. Описаните от ищеца, свидетелят Радев и докладите на Комисиите, битови условия в затвора във Варна съдът е приел, че е установено, че са лоши и унизителни и болките, срама, неудобството и страданията, при които Живков е следвало да преживява в претендирания с исковата молба период не представляват естествена последица от определеното му наказание, което изтърпява. Причинената на ищеца в резултат на лошите условия неимуществена вреда излиза извън прага на строгост по чл. 3 от КЗПЧОС, като събраните доказателства сочели на извода за нарушение на посочената норма, както и на утвърдените през 2007 г. Национални стандарти за третиране на осъдените на доживотен затвор. Формирайки крайния извод, въз основа на събраните доказателства, с оглед на исковата претенция, съдът е приел, че по делото се е доказало наличието на причинна връзка между причинените неимуществени вреди и действията и бездействията на длъжностните лица на ответника, поради което неоснователно и оборено от доказателствата било твърдението на ответника за липсата на кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на иска. При определяне размера на обезщетението, прилагайки по аналогия чл. 52 от ЗЗД и по справедливост, решаващият съд се е съобразил с присъденото месечно обезщетение от ЕСПЧОС по делото Шахънов срещу РБългария и е определил размер на обезщетението от 500 лв. Отчел е преместването на ищеца от месец август 2011 г. до 2.08.2012 г. в самостоятелна килия. Съдът е преценил, освен характера и степента на увреждането, така и обстоятелствата, при които е било извършено, продължителността и интензивността на установените действия или бездействия на администрацията на ответника и е определил размер на обезщетението, който настоящата инстанция намира за справедлив. В мотивите си съдът е отговорил подробно и обосновано на всички посочени в исковата молба твърдения, като в този смисъл са неоснователни доводите на ищеца, изложени в касационната жалба за неправилност на решението. Решението на Административен съд - Варна е правилно и законосъобразно и е обосновано. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение