Решение № 6111 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9643/2011 г.

Решение № 6111 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9643/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на началника на митница Варна и началника на МП "Варна Запад", подадена чрез процесуалния им представител юрк. Тодорова, срещу решение № 1579/27.06.2011 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 3745/2010 г., с което е отменено решение към ЕАД № 08ВG002Н0009719/20080214 на началника на МП "Варна Запад", потвърдено с решение № С47-225/02.07.08 г. на началника на митница Варна.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е незаконосъобразен изводът на съда относно неправилното определяне на митническата стойност на основание чл. 30, ал. 2, б. "б" от Регламент № 2913/92 на базата приетата митническа стойност на сходни стоки, която не е договорна стойност. Договорната стойност, според разпоредбите на МК, е митническата стойност. Претендира се отмяна на решението на Варненския административен съд и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Стар Фреш" ООД - Бургас.

Ответникът по касационната жалба - "Стар Фреш" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. "Индустриална" № 3, ет. 4 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Козарев по съображения, изложени в писмено становище и заявява претенция за присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Варна е било решение към ЕАД № 08ВG002Н0009719/20080214 на началника на МП "Варна Запад", потвърдено с решение № С47-225/02.07.08 г. на началника на митница Варна. Със същото на основание чл. 181а, § 2 от Регламент /ЕО/ № 2454/93 на Съвета за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент /ЕИО/ № 2913/92 /РПМК/ във връзка с чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/ е определена нова митническа стойност на стоката замразено филе от херинга, внос от Канада, в размер на 2400 лв./мт и допълнително задължение на "Стар Фреш" ООД за мито в размер на 8640 лв. и ДДС - 13248 лв.

Делото е разгледано повторно от първоинстанционния съд, след като с решение № 13793 от 17.11.2010 г. на ВАС, първо А отд. по адм. д. № 5349/2010 г. е отменено първоначалното решение - № 316/15.02.2010 г. по адм. д. № 1855/08 г. В изпълнение на задължителните указания, дадени в отменителното решение на ВАС, при повторното разглеждане на делото съдът е назначил съдебно-икономическа експертиза и е приел заключение на в. л. Богданов. Същото е изготвено след проверка на отразеното в информационните масиви на интегрираната митническа информационна система БИМИС относно внос на замразено филе от херинга с държава на произход Канада в периода 01.01.08 г. - 31.12.08 г. и конкретно три броя ЕАД за внос с вносител "Океан" ЕООД - гр. Велико Търново, приложени по делото. При проверката е установено, че за всеки един от трите вноса с вносител "Океан" ЕООД - гр. Велико Търново по всеки един ЕАД в кл. 42 е посочен код 2, което съгласно приложение № 13 на Наредба Н-17 от 13.12.2006 г. за прилагане на разпоредбите на приложение № 37 и приложение № 38 от Регламент /ЕО/ № 2454/93 относно писмено деклариране чрез Единен административен документ означава, че митническата стойност е определена от митническата администрация по реда на чл. 30 от МК, а не е била приета декларираната такава. Възприемайки заключението на вещото лице като пълно и компетентно изготвено, съдът е направил извод, че статистическата справка от системата "БИМИС", на която се е позовал митническият орган в мотивите на оспореното решение, за да определи нова митническа стойност на основание чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета, всъщност не съдържа информация за договорна стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 142, § 1, б. "г" от Регламент /ЕО/ № 2454/93 на Съвета. Поради това, решението на началника на МП "Варна Запад" е незаконосъобразно като издадено в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92.

Така постановеното решение е правилно.

Съгласно чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92, митническата стойност, определена в резултат на прилагане на този чл. е договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местонахождение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване.

Според определението, съдържащо се в чл. 142, б. "г" от Регламент /ЕО/ № 2454/93 на Съвета за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент /ЕИО/ № 2913/92, "подобни стоки" означава стоки, произведени в същата страна, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменими в търговско отношение; качеството на стоките, репутацията им и съществуването на запазена марка са измежду факторите, които определят дали стоките са подобни.

В чл. 151 от същия е предвидено следното:

1. При прилагането на чл. 30 § 2 (б) от Кодекса (цена на сделката на подобни стоки), МОС трябва да се определя посредством стойността на сделката с подобни стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Когато не може да се открие подобна продажба, използва се стойността на сделката с подобни стоки, продадени на различно търговско равнище и/или в различно количество, като се извършат корекции за различното търговско равнище и/или количество, при условие, че подобни корекции могат да се направят на базата на доказаните обстоятелства, които ясно установяват необходимостта и точността на корекциите, с които стойността се увеличава или намалява.

1. За целите на настоящия член, стойността на сделката за подобни вносни стоки означава МОС, определена по-рано според чл. 29 от Кодекса, коригирана според § 1 (б) и 2 от настоящия член.

Цитираните разпоредби категорично изискват митническата стойност, определена чрез метода по чл. 30, § 2, б. "б" от МК да е договорната стойност, т. е. стойността на сделката с подобни стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Под договорна стойност следва да се разбира тази, определена по реда на чл. 29 от МК - платената реално или подлежащата на плащане цена на стоките. Според данните, съдържащи се в трите ЕАД, по които вносител на подобна стока по смисъла на чл. 142, б. "г" от Регламент /ЕО/ № 2454/93 е "Океан" ЕООД, декларираната от него договорна стойност /1100 щ. д./мт/ е по-ниска от тази, декларирана от жалбоподателя по процесния ЕАД /1120 щ. д./мт/ и не тя е взета предвид от митническия орган за определяне на митническата стойност по ЕАД № 08ВG002Н0009719/20080214, а определената от митническия орган митническа стойност по реда на чл. 30, § 2 от МК такава в размер на 2400 лв/мт. С оглед на изложеното, правилно е прието от Варненския административен съд, че в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 и чл. 151 от Регламент /ЕО/ № 2454/93 с оспореното решение на началника на МП "Варна Запад" митническата стойност не е определена на базата на договорната стойност на сходни стоки.

С оглед на изложеното, настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че касационната жалба е неоснователна, а решението на АС-Варна - правилно и законосъобразно. Тъй като ответникът по касация не е представляван от процесуален представител в касационното производство и не е представил доказателства за направени разноски, претенцията му за присъждане на такива също е неоснователна.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение