Решение № 5036 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11346/2017 г.

Решение № 5036 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11346/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на И. К. С. от гр. С., чрез адв. Л. срещу решение № 4446 от 04.07.2017 г. по адм. дело № 6253/2016 г. на Административен съд-С. град. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на оспорването на заповед № 18-8584/02.11.2015 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/-С., ведно със законните последици. О. В. М. П., чрез адв. Ц., излага становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на решението като законосъобразно. Претендира разноски. Ответникът началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/-С. не ангажира становище по касационната жалба. Останалите ответници не излагат становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение, поради постановяването му при правилно тълкуване нормата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустими, а разгледана по същество се явява неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна оспорената от В. П. заповед № 18-8584/02.11.2015 г. на началника на СГКК-С., с която на основание чл. 54, ал. 4 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта /КК/ и кадастралния региктър /КР/ на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на изп. директор на АГКК, състоящо се в корегиране границата между поземлени имоти с идентификатори 68134.4331.4605 и 68134.4331.4608,с нанасяне на границата по регурационата линия и намаляване площта на първия имот с 17 кв. м. /от 730 кв. м. на 713 кв. м./ за сметка на втория. Прието е, че изменението е допуснато по заявление на съсобственика на имот с идентификатор 68134.4331.4608 И. С., с цел нанасяне на вътрешно-регулационната граница по действащия ПУП от 1995 г., тъй като при одобряване на първоначалната КК е допусната "непълнота и грешка" с отразяване на границата по материализирана на място ограда. От правна страна е установено съществено нарушение на процедурата по чл. 35 АПК, както и по чл. 26, ал. 1 АПК, което е довело до постановяване на оспорения акт при неизяснена фактическа обстановка и неустановена от адм. орган индиция за спор за собственост, което е основание за отказ по приложимата редакция на чл. 54 ЗКИР / ДВ бр. 49/13.06.2014 г./. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно . Процесната заповед e издадена при действието на чл. 54, ал. 2 ЗКИР/след изм. ДВ бр. 49/13.06.2014г и преди изм. ДВ, бр. 57 от 22.07.2016 г ./, съгласно която норма "Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред". Безспорно е обстоятелството, че изменението касае промяна на вътрешната граница между имоти с идентификатори 68134.4331.4605 и 68134.4331.4608,като оспорилият заповедта В. П. фигурира в КР като съсобственик на засегнатия имот с идентификатор 68134.4331.4605, чиято площ се намалява. Това е достатъчно основание за постановяване на отказ за изменението, тъй като е налице забрана за изменение на КК и КР по чл. 54, ал. 2 ЗКИР при наличие на спор за собственост с фигуриращия в КР собственик на засегнатия от изменението кад. обект. Именно поради това не следва да се обсъждат доводите на страните за източниците на вещни права, тъй като същите подлежат на преценка в бъдещото исково производство. Както правилно е приел административният съд, отпадането на изискването на изготвяне на Акт за непълноти и грешки в производството по изменение на КК и КР, след изм. на чл. 51 - чл. 54 от ЗКИР / ДВ, бр. 49/2014 г./ не игнорира "спора за собственост" като основание за постановяване на отказ от началника на СГКК, видно от цитирания по-горе текст на ал. 2, чл. 54 ЗКИР. Нормата единствено въвежда ново задължение за административния орган за изготвяне на комбинирана скица, която отразява засягането на претендираното право на собственост и това по действащата КК и КР и може да бъде приложена към исковата молба. Освен това основанието "нанасяне на регулационните линии в КК" не е между визираните в ЗКИР самостоятелни основания за изменение на КК, а разпоредбата на чл. 62 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отм.), не е приложима при новата редакция на чл. 54 ЗКИР предвид регламентацията на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. Към момента на постановяване на процесната заповед не е влязъл в сила подзаконовият нормативен акт, уреждащ детайлно процедурата и основанията за изменение на КК, а именно: Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР /в сила от 13.01.2017 г./, поради което и позоваването в касационната жалба на т. 16, § 1 от ДР на наредбата е неотносимо. Освен това, съгласно § 5 от ПЗР на наредбата, заварените производства се довършват по досегашния ред, а процесното производство дори е било приключило. Неоснователни са възраженията по касационната жалба досежно данните по КР и нот. акт на оспорващия от 2001 г., както и досежно установеното пълно съвпадение на кадастралните и регулационни граници по плана от 1995 г., тъй като първоначалната КК е одобрена със заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на изп. директор на АГКК и границата между имоти с идентификатори 68134.4331.4605 и 68134.4331.4608 е нанесена по т. 2 на ал. 1 чл. 14 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отм.), т. е. по съществуващата на място материализирана граница - ограда. В тази връзка са изложени подробни мотиви в обжалваното решение за "приоритетния" характер на визираните в ал. 1 данни за установяване и отразяване на границите, като правилно е прието, че наличието на данни по т. 2 измества приложимостта на т. 3 и т. 4, т. е. отразяването на границата по действащия кадастрален, респ. регулационен план. Неоснователно е възражението за "недопустимост" на обжалваното решение, поради постановяването му от съдия-неучаствал в разглеждане на делото. Съдебното постановено е изготвено от съдия Б. П. /25 състав/, след публично съдебно заседание, проведено на 05.06.2017 г., в което е даден ход по същество. Видно от протокола от проведеното заседание, председател на едноличният съдебен състав /25 състав/ е била именно съдия П.. Следователно решението е валиден съдебен акт. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено изцяло. С оглед своевременно заявената протенция за разноски от процесуалният представител на ответника В. П., касаторът дължи реално направените в настоящето производство разноски в размер на 600 лв по представеният списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение