Решение № 5913 от 23.6.2004 г. на ВАС по адм. д. № 2929/2004 г.

Производството е образувано по касационна жалба на И. Г. К. от [населено място] - С., против решение на Софийския градски съд, постановено на 11.12.2003 г. по адм. дело 1099 от 2002 година. Жалбоподателят счита същото решение за незаконосъобразно и необосновано. Счита, че съдът неправилно е разгледал жалбата му като такава по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди и това, че стриктно се е придържал към изискванията на ПМС 76 от 1977 г., на основание на което му е дадена земята и съгласно което съществува забрана за изграждане на каквато и да било постройка. Кметът на Столичната община - район "П.", не взема отношение по жалбата. Представителката на Върховната административна прокуратура намира жалбата за неоснователна по съображението, че процесната земя не била с установен собственик. За да се произнесе по жалбата, Върховният административен съд съобрази следното: С обжалваното решение Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед РД-46-234 от 23.11.2001 г. на кмета на район "П.", с която му е отказано да придобие правото на собственост при условията на § 4а, 4д и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ върху следния недвижим имот, даден му за ползване, а именно: имот пл. 137, к.л. Г-10-13-А, находящ се в местността "Умни дол", землището на [населено място]. Решението на съда е неправилно. Поначало съдът правилно е приел, че жалбоподателят е получил дадената му за ползване земя на основание акт на Министерския съвет, посочен в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, предпоставящ правото му да придобие собствеността върху тази земя - ПМС 76 от 1977 година. Правилно е прието и това, че земята не е принадлежала на бивши собственици, поради което приложимата за случая хипотеза е § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а не тези по § 4а, ал. 1 и § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, свързани с изисквания за сграда, респ. насаждения. В подкрепа на този си извод съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съгласно която земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или на държавата, е общинска собственост. Следователно за придобиване правото на собственост върху тази земя, която съдът е дефинирал като общинска по негативен път, не е необходимо да са налице посочените по-горе предпоставки. За придобиване правото на собственост върху такава земя е достатъчен фактът на изплащането й - нещо, на което жалбоподателят не се противопоставя. Съдът е приел и това, че няма противопоставяне и от страна на държавата и общината. Незаконосъобразно и необосновано при тези данни съдът е отхвърлил жалбата, и то единствено по съображението, че не било "установено кой е бил предишният собственик", което за фактическия състав на § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е било необходимо. В съответствие с изложеното Върховният административен съд - ІV отделение, счита, че обжалваното решение ще следва да се отмени, затова и на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС