Решение № 1661 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11178/2009 г.

Решение № 1661 от 9.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11178/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД на НАП - гр. Варна, срещу решение № 1307/21.07.2009 г., постановено по адм. д. № 1532/09 г., по описа на Административен съд - Варна, с което е отменена Заповед № 9-935 от 23.04.2009 г., издадена от Директор ТД Варна, за налагане на принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" и "забрана достъпа до търговски обект", представляващ кабелна телевизия, находяща се в гр. Провадия, ул. "Дунав" № 39, за срок от едни месец. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че липсват доказателства за установеното в обжалваната заповед нарушение, като в нарушение на процесуалните правила е отказал да допусне до разпит поискания свидетел - актосъставител и да спре производството по настоящото дело, до приключване на производството образувано по обжалване на НП, издадено въз основа на АУАН. На следващо място счита, че органът издал акта е изложил доводи относно продължителността на срока на наложената ПАМ. Моли да бъде отменено постановеното решение и отхвърляне на жалбата срещу акта. Ответникът по касационната жалба не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. За да отмени заповед Заповед № 9-935/23.04.2009 г., на Директор ТД Варна, за налагане на принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" и "забрана достъпа до търговски обект", представляващ кабелна телевизия, находяща се в гр. Провадия, ул. "Дунав" № 39, за срок от едни месец, съдът е приел, че не е установено нарушението, за което е издадена и на следващо място като индивидуален административен акт не отговаря на всички законови изисквания. Непосочването на мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съдът е посочил, че в обжалваната заповед липсват мотиви относно упражняването на правомощието на органа по приходите по целесъобразност да определи максимално допустимия по закона срок за налагане на мярката. В нея са посочени фактически и правни основания, които формално удовлетворяват изискването на чл. 146 от АПК, но не съдържат съображенията на административния орган, и въпреки липсата на съдебен контрол върху преценката за целесъобразност неизлагането на мотиви по отношение на срока прави невъзможна преценката от страна на съда по отношение на това дали директорът на ТП на НАП е упражнил това свое правомощие в съответствие с целта на закона - чл. 146, ал. 5 АПК. Съдът е приел, че това нарушение е особено съществено и само по себе си е достатъчно основание заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. Така постановеното решение е правилно. По делото няма спор по фактите. Спорът се свежда единствено до това - липсата на мотиви от страна административния орган по отношение на срока за налагане на ПАМ е ли съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на заповедта. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. С оглед изявлението в съдебно заседание на 11.07.2009 г. на пълномощника на "Алекс - ТВ" ЕООД гр. Провадия, че не оспорва фактическата обстановка посочена в обжалваната Заповед, следва да се приеме, че неправилно съдът е приел липса на доказателства за установяване на нарушението. Действително в посочения в процесната заповед ПИП от 5.09.2008 г. е отразена извършена покупка, с издаване на касов бон, но останалите фактически констатации в Заповедта са за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., през м. 01.2008 г. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице, което означава, че заповедта в качеството й на индивидуален административен акт следва да отговаря на всички законови изисквания. Правилно съдът е приел и този извод се споделя и от настоящата инстанция, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил максимално дължимия срок, посочен в закона за налагане на тази мярка, и като не е направил това решаващият съд не би могъл да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146, за оспорване на индивидуалните административни актове. Бланкетно изложените в Заповедта мотиви за налагане на ПАМ, а именно за защита обществените интереси, изпълнение целите на закона и превъзпитаването на нарушителя, не налагат на извода за излагане на конкретни доводи, за конкретния случай, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице липса на мотиви, който порок води до незаконосъобразност на акта, а доводите в тази насока в касационната жалба са неоснователни. В този смисъл е т. 7 на Постановление № 4/76 г. на Пленума на ВС, и т. 2 на ТР № 4/04 г. на ОСС на ВАС. Неоснователно е възражението в касационната жалба, за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказа на съда да допусне до разпит поискания свидетел- актосъставител. Съдът е оставил без уважение искането на касатора за допусне до разпит на свидетел- актосъставителя, предвид изричното изявление на пълномощника на "Алекс - ТВ" ЕООД, Провадия, че не оспорва фактическата обстановка посочена в обжалваната Заповед. Неоснователен е и доводът за преюдициалност на спора по обжалване на издаденото наказателно постановление по отношение на спора по обжалване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка. От употребения в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "независимо" следва, че имуществената санкция и принудителната административна мярка, макар и породени от един и същ факт, имат самостоятелно съществуване. Аргументи в тази насока могат да бъдат изведени и от факта, че те се прилагат по различен ред - имуществената санкция се налага с наказателно постановление и се обжалва по реда на ЗАНН, а принудителната административна мярка с мотивирана заповед и се обжалва по реда на АПК. С оглед на изложеното настоящият касационен съдебен състав счита, че решението на съда е правилно, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,