Решение № 5283 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11749/2018 г.

Решение № 5283 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11749/2018 г., I о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Дунавска, правоприемник на Началника на митница Свищов против решение № 349/10.08.2018 г., постановено по адм. дело № 447/2018 г. по описа на Административен съд -В. Т., с което е отменен по жалба на "Овергаз мрежи"АД, Акт за установяване на задължение №BG005800/61-00001 от 14.05.2018 г., издаден от главен митнически инспектор в ТМУ - Свищов, потвърден с Решение № 32-161199/06.06.2018 г. на зам. началника на М. С.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърли подадената жалба срещу издаденият АУЗД, в условията на евентуалност делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ВТАС. П. присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - "О. М." АД в писмен отговор по делото оспорва изцяло касационната жалба и моли съдът да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд -В. Т. е отменен Акт за установяване на задължение №BG005800/61-00001 от 14.05.2018 г., издаден от главен митнически инспектор в ТМУ - Свищов, потвърден с Решение № 32-161199/06.06.2018 г. на зам. началника на М. С., с който е установено задължение за заплащане на дължим акциз на "Овергаз мрежи" АД в размер на 12, 07 лв., ведно с дължимата лихва считано от 15.04.2018 г. до окончателно погасяване на задължението, на осн. чл. 106, ал. 1 от ДОПК във вр. с чл. 102 и чл. 104 от ЗАДС. За да постанови оспореното решение, съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата форма, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, а за да го отмени е приел, че актът е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Изложени са мотиви, че неправилно е извършена корекция на подадената акцизна декларация по реда, по който е извършена от митническия инспектор с издадения по чл. 106, ал. 1 от ДОПК акт и незаконосъобразно не е зачетено издаденото по реда на чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗАДС от "Овергаз мрежи" АД акцизно кредитно известие от 10.04.2018 г., с което е намален начисления акциз по ЕАД с № 0000000003638127/09.03.2018 г. Според първонистнационният съд констатциите на митническия инспектор по отношение на подадената декларация не са за фактически несъответствия по смисъла на чл. 103, ал. 1 от ДОПК. Несъгласието на митническия инспектор с размера на дължимия акциз според съдът, се свежда до отказа да зачете последиците от издаденото АКИ № 3700383/10.04.2018 г. към подадената декларация от 09.03.2018 г., а не с наличието на открити несъответствия в същата. Това обстоятелство е прието, че не представлява несъответствие в подадената декларация по смисъла на чл. 106, ал. 1 от ДОПК, респ. не е основание за извършване на корекции по предвидения в нормата ред. Отделно от изложеното, съдът е приел че при издаване на оспорения акт са допуснати съществени процесуални нарушения, които са самостоятелно основание за неговата отмяна. Изложил е мотиви, че митническият инспектор не е изследвал доколко кредитното известие е издадено в съответствие с изискванията на материалния закон и дали са налице основания за издаването му, липсват мотиви и фактически установявания в тази насока, за да се приеме, че не е налице основание за намаляване на начисления акциз. Според съдът в оспорения акт липсват каквито и да е било констатации, относно непризнаването на извършената корекция на начислен акциз с издаденото кредитно известие. С оглед на горното е прието от съда, че актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка и при липса на мотиви, поради което подлежи на отмяна й на това основание. Така постановеното решение е правилно. По делото не съществува спор относно релевантните по спора факти и обстоятелства. Съдът обосновано е приел от фактическа страна, че за данъчен период от 01.03.2018 г. до 31.03.2018 г. жалбоподателят, ответник в касационното производство "Овергаз мрежи" АД е подал акцизна декларация, с която е декларирал в кл. 6 - информация за акцизните стоки, на ред втори /стока № 2 освободено за потребление количество природен газ с код по КН 2711 21 00, с код по предназначение "47" /стоки освободени за потребление, съгласно чл. 20, ал. 2, т. 17 от ЗАДС/, ставка за стопански нужди по смисъла на Закона за енергетиката, за обем на продадените количества природен газ поз 300 хиляди кубични метра/, код на плащане "10" /дължим/, размер на акциза - 2747, ЗЗ лв. и внесен акциз 2747, ЗЗ лв. На ред трети е декларирано кредитно известие, код на предназначение "93" - кредитно известие при коригиране размера на акциза и код на плащане /кредит/ в размер на 12, 07 лв. В кл. 7 от АД е посочена сума на дължимия акциз в размер на 2 735, 26 лв., която след извършеното намаление на начисления и деклариран акциз е заплатена от декларатора. Не е спорно между страните и обстоятелството, че от ответника по касация е издадено по реда на чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗАДС акцизно кредитно известие № 3700383/10.04.2018 г., с което е намален начисления акциз по АДД № 0000000003638127/09.03.2018 г. със сумата в размер на 12, 07 лв. При тези факти и обстоятелства, правните изводи на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите издава акт, с който се коригира задължението по декларацията по чл. 105, когато в тази декларация се установят несъответствия, които засягат основата за данъчно облагане или размера на задължението, които не са отстранени по чл. 103. Безспорно е, че в случая издателя на оспорения акт има правомощия на орган по приходите на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАДС, поради което правилно е прието от съда, че акът е издаден от компетентен орган. Предпоставките за издаване на акт на основание чл. 106, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 102 и чл. 104 от ЗАДС за служебна корекция на декларацията по чл. 105 по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и /или задължителни осигурителни вноски са налице, когато в същата се установят несъответствия, засягащи основата за данъчно облагане или за изчисляването на ЗОВ или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103 от ДОПК и то само тези от фактически характер. Такова несъответствие съгласно цитираната разпоредба е налице, когато съдържанието на подадената декларация не съответства на изискванията за попълването й и когато данните в декларацията не съответстват на данните, получени от органи по приходите от трети лица или администрации, съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации и информация. Правилно в оспореното решение е прието от съдът, че в случая канстатациите на митническият орган в обжалвания акт по отношение подадената акцизна декларация, не са за фактически несъотвествия по смисъла на чл. 103, ал. 1 от ДОПК. Същите са свързани с незачитането на издаденото АКИ № 3700383/10.04.2018 г. към подадената декларация и коригирания със същата размер на дължимия акциз, а не с наличието на открити несъответствия в подадената декларация. Предвид горното правилно съдът е счел, че не са налице основания за извършване на корекция по реда на чл. 106, ал. 1 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗАДС изменението на размера на начисления акциз по издаден акцизен данъчен документ се документира с известие към документа, като се посочва основанието за изменение. Известие се издава само към издаден акцизен данъчен документ. В случая в съответствие с цитираната разпоредба и на основание чл. 86, ал. 2, т. 2 от ЗАДС от ответника по касация е издадено акцизно кредитно известие - данъчен документ, с който се отразява намалението на начисления акциз по издаден акцизен данъчен документ. В подадената акцизна данъчна декларация за периода 01.03.2018 г. - 31.03.2018 г. на ред трети /стока 3 от кл. 6 е декларирано кредитно известие, издадено във връзка с освободено за потребление количество природен газ с код по КН 2711 21 00, код на предназначение "93" /кредитно известие при коригиране размера на акзица/ и код на плащане "40" /кредит/ в размер на 12. 07 лв., с което автоматично се коригира размера на дължимия и подлежащ на заплащане акциз, който размер след извършената корекция възлиза на 2 735, 26 лв., посочен в кл. 7 и стойността му е заплатена от "Овергаз мрежи" АД. Правилното тълкуване на разпоредбата на чл. 86, ал. 1 вр. с ал. 2 от ЗАДС налага извода, че издаденото кредитно известие към съответния акцизен документ АДД с № 0000000003638127/09.03.2018 г., с което е намален начисления акциз, което кредитно известие следва датата на издаване на акцизната данъчна декларация е издадено в съотвествие с изискванията на разпоредбата на чл. 86, ал. 1 вр. с ал. 2 от ЗАДС, поради което възраженията на касатора в тази връзка са неоснователни. Спазени са реда и начина за издаването му, определени в ППЗАДС и същото се отнася до издаден акцизен данъчен документ за съответния данъчен период, за който се отнася акцизната декларация /01.03.2018 г. - 31.03.2018 г. Предвид изложеното по -горе изводите на първонистанционният съд за липсата на фактически несъотвествия в подадената акцизна данъчна декларация по смисъла на чл. 103, ал. 1 от ДОПК са правилни е обосновани от доказателствата по делото, поради което ответника по касация не е дължал подаването на нова декларация за отстраняване на такива несъответствия по реда на чл. 103 от ДОПК, независимо от отправната покана. По горните съображения, настоящата инстанция приема, че обосновано първоинстанционният съд е приел след съвкупна преценка на събраните доказателства, че неправилно с издадения акт е извършена корекция на подадената от ответника акцизна данъчна декларация по реда на чл. 106, ал. 1 от ДОПК и не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на решението. Същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., определен съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение