Решение № 330 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3223/2010 г.

Решение № 330 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3223/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на директора на Главна дирекция " Надзор на пазара" при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) против решение № 121 от 10.12.2009 г., постановено по адм. д. № 4085/2009 г. по описа на Административен съд - София град, с което е прогласена нищожността на негова заповед № СП-030/25.05.2009 г. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената от "Евромастер Импорт - Експорт" ООД жалба. Ответникът "Евромастер Импорт - Експорт" ООД оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за основателна по същество. Административният съд - София град е сезиран с жалбата на "Евромастер Импорт-Експорт" ООД срещу заповед № СП-030/25.05.2009 г. на директора на ГД "Надзор на пазара" при ДАМТН, с която е забранено разпространението на внесени от дружеството идентифицирани марки полумаски за защита на дихателните пътища, наредено е изтеглянето им от пазара и са дадени задължителни предписания, на основание чл. 30а, ал. 2 от ЗТИП, във вр. с чл. 20, ал. 1 и чл. 21 от Наредбата за условията и реда за извършване на надзор на пазара (Наредбата). С обжалвано решение оспореният административен акт е обявен за нищожен като издаден от некомпетентен орган. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че издателят на заповедта - главният директор на ГД "Надзор на пазара" при ДАМТН не притежава надлежно делегирани правомощия от компетентния по закон административен орган - председателя на ДАМТН. Този извод е обоснован с мотив, че делегираните правомощия за издаване на предписанията по чл. 30а, ал. 2 от ЗТИП не включват и правомощията на директора на ГД "Надзор на пазара" да издава заповеди по реда на чл. 20 от Наредбата. Решението е неправилно. Оспорената заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 30в, ал. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите орган. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗТИП надзорът на пазара се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор чрез органите за надзор на пазара от държавната агенция. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 30а, ал. 2 от ЗТИП, която оправомощава органите за надзор на пазара да забраняват с предписание разпространението и/или използването на продукти, за които при извършена проверка е констатирано видимо несъответствие на съществените изисквания и/или на изискванията за екопроектиране, установено чрез измерване, външен преглед и/или органолептично изследване, и предписват на производителя, на неговия упълномощен представител, на вносителя или на търговеца да ги изтеглят от пазара. В случая компетентен да приложи тази мярка за надзор на пазара е главният директор на главна дирекция "Надзор на пазара", на когото със заповед № А-153/18.04.2006 г. по реда на чл. 30в, ал. 2 от специалния закон председателят на ДАМТН е делегирал правата по издаване на предписания по чл. 30а, ал. 2 от ЗТИП. Конкретизациите по издаването на този акт се съдържат в чл. 20 и 21 от Наредбата. Визираното в чл. 20 правомощие на органа да издаде заповед за забрана за разпространение и да нареди изтеглянето му от пазара е в изпълнение на делегираното му правомощие по чл. 30а, ал. 2 от ЗТИП. В този смисъл неправилен е приетият в решението извод, че издателят на акта е действал извън кръга на своите правомощия по делегация. Законът ясно е конкретизирал кръга на материалноправните въпроси, които могат да бъдат делегирани. Обемът от правомощия е ясно очертан, като чл. 20 от Наредбата не се изключва от него, а го конкретизира. Предвид изложеното касационната инстанция приема, че като е прогласил нищожността на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Делото следва да се върне на Административния съд - София град за произнасяне по наведените доводи за нейната незаконосъобразност, след преценка на нейната процесуална допустимост. Воден от горното, Върховният административен съд