Решение № 4249 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13318/2009 г.

Решение № 4249 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13318/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, срещу решение № 1234/13.07.2009 г. по адм. дело № 2787/2008 г. на Административен съд - Варна, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 180800256/16.07.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Русе, потвърден в обжалваната част с решение № 551/19.09.2008 г. на заместник-директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - "Русенска строителна компания" АД, гр. Русе, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с РА незаконосъобразно е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2002 г. със сумата 106 873, 52 лв. - осчетоводени разходи, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по влязъл в сила ДРА № 3 - Р -197/07.12.2001 г. за предходни данъчни периоди. Не са налице посочените в РА основания за увеличение на финансовия резултат - чл. 23, ал. 2, т. 13 и 15 ЗКПО (отм.), тъй като разходите са документално обосновани. Не е налице и посоченото вместо тях основание в потвърдителното решение на директора на дирекция "ОУИ" - а именно чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО (отм.), според който увеличението на финансовия резултат преди данъчното преобразуване по реда на чл. 23, ал. 2, т. 16 се извършва със следните разходи, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди, които са довели до неговото намаляване: начислени в по-малък размер или неначислени данъци за минали отчетни периоди: данък за общините (вноски за общините), данък върху печалбата, вноски за фонд "Мелиорации" и данък върху нарастването на средствата за работна заплата. Доколкото непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС (отм.) не е неначислен данък, не е налице хипотезата на изключение от общото правило, че осчетоводените разходи водят до намаление на финансовия резултат. След като не е налице изключението, в което с определени разходи се увеличава финансовия резултат преди данъчното преобразуване, не следва да се обсъжда дали е налице изключението от изключението - а именно чл. 28, ал. 1 ЗКПО (отм.), в което е посочено с кои от разходите за неначислените данъци за минали отчетни периоди не се увеличава финансовия резултат преди данъчното преобразуване /между които и неначислен ДДС/. Към процесния данъчен период - 2002 г. липсва друга специална разпоредба, според която с процесния разход следва да се увеличи финансовия резултат преди данъчното преобразуване. Не са налице и основанията за отказ на право на приспадане на данъчен кредит в размер на 5 324, 75 лв. за 2002 г. и 2003 г. по чл. 6 ЗДДС (отм.) вр. чл. 64 ЗДДС (отм.) - нереалност на фактурираните доставки по спорните фактури, издадени от ЕТ "Недю - Иванов Давидов" за доставка на горива, тъй като доставчикът разполага с 4 бензиностанции, кадрово е обезпечен и при направената му ревизии по ЗДДС на процесните периоди /ДРА № 26/05.03.2003 г. и ДРА № 815/05.08.2005 г./ с констатации за редовно водено счетоводство декларираните от него доставки към ревизираното лице не са коригирани, от което следва, че е престирал фактурираните количества горива. Този извод се подкрепя косвено и от заключението на СИЕ, от което е видно, че полученото гориво е използвано в стопанската дейност на ревизирания субект. Предвид приетото за реално осъществени доставки по тези фактури незаконосъобразно е увеличен и финансовия резултат на дружеството с разходите по тях на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) за 2002 г. с 36 933,66 лв. и на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.) за 2003 г. с 24 560,26 лв., тъй като разходите са надлежно осчетоводени, документално обосновани с първични счетоводни документи и по фактури, които отразяват действително извършени стопански операции. Съдът е приел, че РА е незаконосъобразен и в частта му, с която е доначислен ДДС за данъчен период м. 09.2003 г. в размер на 6 232, 41 лв. поради непризнаване на данъчно кредитно известие /ДКИ/ № 17116/16.09.2003 г., издадено от дружеството към "ПГС 96" ООД и съответно е увеличен финансовия резултат за 2003 г. със сумата по ДКИ - 31162 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.). Били са налице основанията по чл. 95, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.)за издаване на ДКИ към предходна фактура за доставка на арматурно желязо, тъй като по безспорен начин е установено, че част от доставеното желязо впоследствие е върнато и това съответно се е отразило и на стойността по вече издадената фактура, като е платена само невърнатата част от стоката. Решението е материалноправно законосъобразно. Касаторът също застъпва тезата, че разходът за минал отчетен период, възникнал от ДРА с непризнато право на приспадане на данъчен кредит не е разход за минал отчетен период за неначислен, но дължим ДДС, поради което не може да се приложи изключението на чл. 28, ал. 1 ЗКПО (отм.). Безспорно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит на получателя не е неначислен ДДС от доставчика по реда на чл. 55 ЗДДС (отм.). Но първоинстанционният съд правилно е разсъждавал, като е посочил, че първо следва да се провери дали този разход попада в хипотезата на чл. 27, ал. 1 ЗКПО (отм.), в която изчерпателно е изброено с кои разходи за минали периоди се увеличава финансовия резултат за данъчни цели, представляваща изключение от общото правило, че разходите водят единствено до намаление на финансовия резултат и след като не попада в тази хипотеза на изключението, тъй като не е разход за неначислен данък, не следва да се проверява дали и налице изключението от изключението - чл. 28, ал. 1 ЗКПО (отм.). Описаните от съда доказателства за реалност на доставките на ЕТ "Недю - Иванов Давидов" обосновават направения от него извод, който се подкрепя от липсата на корекции по същите доставки от ревизиралите доставчика данъчни органи. Фактурите, за които е доказано, че е престирано по тях, отразяват вярно стопанските операции и не нарушават изискванията на Закона за счетоводството. По отношение на връщането на част от арматурното желязо същото е доказано с приемо-предавателен протокол и размера на направеното плащане, поради което е законосъобразна преценката за настъпило намаление на данъчната основа по предходната фактура и съответно наличие на обстоятелство по чл. 95, ал. 2, т. 2 ЗДДС (отм.). Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение