Решение № 15282 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8843/2012 г.

Решение № 15282 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8843/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационни жалби на "Хибриден център по свиневъдство" АД, гр. Шумен, Пети километър, представено от адв. Петър Стамов и на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 1308/17.05.2012 г. на Административен съд гр. Варна по адм. д. № 2852 по описа за 2011 г., с което е отменен ревизионен акт № 271100746/26.04.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 406/21.07.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на "Хибриден център по свиневъдство" АД - гр. Шумен е отказано право на данъчен кредит по ДФ № 49/25.08.2008 г. за размера над 1907,40 /хиляда деветстотин и седем цяло и четиридесет ст./ лева; по ДФ № 131/27.10.2008 г. в размер на 2 288,04 лева; по ДФ № 119/06.10.2008 г. в размер на 11 622,96 лева; по ДФ № 127/15.10.2008 г. в размер на 6 108,12 лева; по ДФ № 129/16.10.2008 г. в размер на 1560,40 лева; по ДФ № 130/24.10.2008 г. в размер на 5 820,36 лева; по ДФ № 134/03.11.2008 г. за размера над 1299,20 /хиляда двеста деветдесет и девет цяло и двадесет ст./ лева; по ДФ № 136/04.11.2008 г. в размер на 1268 лева; по ДФ № 153/28.11.2008 г. за размера над 1180 /хиляда сто и осемдесет/ лева; по ДФ № 177/29.01.2009 г. в размер на 1505,12 лева; по ДФ № 185/11.02.2009 г. в размер на 2 327,60 лева; по ДФ № 192/06.03.2009 г. в размер на 1138,40 лева; по ДФ № 193/09.03.2009 г. в размер на 689,60 лева; по ДФ № 242/06.04.2009 г. в размер на 4 655,20 лева; по ДФ № 250/16.04.2009 г. в размер на 4 614,72 лева; по ДФ № 255/30.04.2009 г. в размер на 4 480,96 лева; по ДФ № 294/25.06.2009 г. в размер на 2 268 лева; по ДФ № 295/02.07.2009 г. за размера над 1129,26 /Хиляда сто двадесет и девет цяло и двадесет и шест ст./ лева; по ДФ № 301/14.07.2009 г. в размер на 1093,76 лева, и по ДФ № 307/30.07.2009 г. в размер на 4 947,12 лева, както и съответните им лихви и е отхвърлена жалбата на "Хибриден център по свиневъдство" АД - гр. Шумен срещу ревизионния акт в останалата й част. Първият касатор оспорва отхвърлителната част на решението с доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществените процесуални правила и необоснованост. Към първата категория касационни основания се отнася несъгласието на дружеството с изводите на съда за липса на реалност на част от доставките, по който е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит. Сочат се опущения при допускането и оценката на доказателствата, както и на логическите правила при формиране на фактическите и правните изводи. Аналогични са оплакванията на административния орган. Всеки от касаторите иска отмяна на оспорената от него част на решението и съответно отмяна на РА или отхвърляне на жалбата срещу него. Претендират се деловодни разноски. Като ответници по касация страните отричат основателността на насрещната касационна жалба. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбите. След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Варна РА приходната администрация е отказала правото на "Хибриден център по свиневъдство" АД на приспадане на данъчен кредит по 43 броя фактури, издадени от "Джефа корпорейшън" ЕООД в данъчни периоди м. м. август, октомври, ноември и декември на 2008 г. и за първите седем данъчни периода на 2009 г. и като последица са установени задължения за ДДС в тези данъчни периоди в общ размер 153 421.06 лева и лихви върху тях до датата на РА 37 437.49 лева. Утежняващият административен акт е мотивиран с доводи за липса на реалност на доставките на пшеница, царевица и ечемик по фактурите. Органът по приходите е установил по стоковия поток недостиг у доставчика на стокови наличности към датите на доставките. Приел е, че не са доказани превозването и предаването на стоките заради несъответствия относно мястото на натоварване и разтоварване на зърното; използваните транспортни средства и отричането на превозвачите да са извършвали превоз за "Джефа корпорейшън" ЕООД. Без наличието на реална доставка администрацията е определила като неправомерно начисляването на данъка, за да изключи възникването на правото на приспадане на данъчен кредит. При проверката по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът е изследвал компетентността на органите по приходите, съответствието на РА с изискванията за форма и спазването на административнопроизводствените правила и не е установил опущения. Фактическите установявания на съда се различават от тези на администрацията. За част от тях позоваването е на доказателствени източници приобщени в административната преписка, други са формирани от доказателства събрани в хода на съдебното дирене и на заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза. Пред първата инстанция страните не спорят относно съществуването между жалбоподателя и "Джефа корпорейшън" ЕООД на рамков договор за продажба на зърно от 01.08.2008 г. за срок до 31.12.2009 г. Наличието към всички фактури на приложени декларации от търговец на зърно за произход и добра земеделска практика, в които е посочено, че зърното е закупено от земеделски производител. Съществува сключен между "Джефа корпорейшън" ЕООД и "Априори" ООД договор за наем на част от складов обем за съхранение на зърнени храни в с. Крушари, обл. Добрич. Към издадените фактури са представени пътно-прехвърлителни разписки, издадени от "Джефа корпорейшън" ЕООД, кантарни бележки /електронна разпечатка/ за извършени тегления на всеки товарен автомобил при влизане и излизане, издадени от "Мегафрут" ООД, както и ръчно попълнени бланки на кантарни бележки за приемане на стоките. Съдът е обсъдил показанията на свидетеля Авакян, според които, поради повреда в кантара на дружеството жалбоподател, преди приемането, камионите са били теглени на кантара на "Мегафрут" ООД в съседния стопански двор, като в кантарната бележка, съставена от "ХЦС" АД, е пренасяно теглото по кантарните бележки от "Мегафрут" ООД. С позоваване на заключението на приетата ССЕ е установена наличност на пшеница у доставчика към датите на доставките и недостиг на царевица и ечемик. Направена е съпоставка по кантарни бележки, пътни листове, товарителници, предавателни разписки и фактури за всяка от спорните доставки. Изхождайки от обстоятелството, че предмет на доставките са родово определени вещи, като условие за признаване на реалността на доставката съдът е поставил предаването на количествата зърнени култури на "ХЦС" АД именно от "Джефа корпорейшън" ЕООД. По фактурите и за количествата, за който такова установяване не е направено инстанцията по същество е квалифицирала като правомерен отказа за признаване на правото на приспадане и съответно е отхвърлила жалбата срещу РА. Обратно, при доказано реално предаване на стоките, е уважила жалбата. Решението е неправилно в отхвърлителната му част. С арг. от чл. 68, ал. 1 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Предмет на процесните доставки са зърнени култури. Доколкото иде реч за родово определени вещи, то за прехвърлянето на правото на собственост върху тях е необходимо индивидуализирането им по съгласие на страните или чрез предаване /чл. 24, ал. 2 от ЗЗД/. В тази връзка, както органите по приходите, така и съда са формирали изводи за отсъствието на предаване, съответно на прехвърляне на правото на собственост за част от стоките, заради недоказаност на извършването на транспортната услуга от основния превозвач "Априори" ООД и неговите подизпълнители. Този извод е краен и не се споделя от настоящия съдебен състав. Неоснователно административният съд не е взел предвид като доказателство за предаване и приемане на стоката освен визираните пътно-прехвърлителни разписки, също и приложените кантарни бележки както от кантар на жалбоподателя, така и от електронен кантар на "Мегафрут" ООД - дружество, на което е било възложено извършването на услуга по претегляне на доставените количества зърно срещу заплащане на възнаграждение за извършената услуга. Кантарните бележки от "Хибриден център по свиневъдство" АД и "Мегафрут" ООД си съответстват и това е обяснимо по разяснения от св. Авакян механизъм на изготвяне на първите въз основа на вторите. Административният съд необосновано е приел, че представените кантарни бележки не установяват доставки именно от "Джефа корпорейшън и Ко" ЕООД, след като е налице съответствие между номерата на автомобилите по пътно-прехвърлителните разписки и кантарните бележки, както и между количествата по тях и тези по всяка една от фактурите и по складовите разписки. Правните изводи на съда са в противоречие и с практиката на СЕС по решението от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11. В т. 37 от мотивите на решението Съдът е препратил към предходни свои решения и е подчертал, че предвиденото в членове 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, поради което е интерпретирал съюзното право в смисъл, че "Член 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател." /т. 2 от диспозитива на решението/. В разглеждания казус наличието на правна връзка между "ХЦС" АД и "Джефа корпорейшън" ЕООД, възникнала от рамковия договор от 01.08.2008 г., притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС; обособеността на родово определените вещи установено с кантарните бележки и пътно-предавателните разписки и наличието на плащане по всяка от фактурите сочат на осъществяване на предпоставките на правото на приспадане на данъчен кредит. От съществено значение за извода за реалност на доставките на "Джефа корпорейшън" ЕООД е установяването на ССЕ за невъзможност "ХЦС" АД да произведе необходимото количество фуражи за изхранване на животните без обсъжданите доставки. В контекста на горното е дължима отмяна на оспореното решение в отхвърлителната част и решаване на спора по същество с отмяна на РА. При постановената от съда отмяна на РА относно установените задължения за ДДС в размер 72 486.68 лева и лихвите върху тази сума, касационният съдебен състав следва да отмени РА за разликата до 153 421.06 лева. Решението на АС Варна следва да бъде отменено и в частта за разноските. При основателността на жалбата на "ХЦС" АД на дружеството се следват разноските от първоинстанционното производство в пълен размер - 400 лева, както и тези сторени пред касационната инстанция в размер 25 лева или общ 425 лева за двете инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение