Решение № 484 от 12.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3387/2010 г.

Решение № 484 от 12.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3387/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по 7 броя касационни жалби на Петър Тасев Петров, Силва Станкова Младенова, Росен Иванов Симов, Борис Мирчев Борисов, Монол Кирилов Тонев, Роза Стойкова Иванова, всички от гр. Перник и на община Перник против решение № 13 от 12.06.2009 г. на Окръжен съд-Перник, постановено по адм. дело № 497/2006 г., с което се отменя заповед № 1425/9.08.1999 г. на кмета на община Перник, издадена на основание чл. 32, ал. 1, т. 3 ЗТСУ (отм.) и протоколни решение № № 9-6/5.03.1999 г. и 37-9/16.10.1998 г. на АГК за одобряване на изменение на регулационния план на част от кв. 248 по плана на гр. Перник-ЦГЧ, като се променя регулацията на улици от о. т. 1038-1039 и о. т. 1037-1038 и се одобрява изменение на застроителния план - за ситуиране на 18 бр. полуподземни гаражи. В касационните жалби се излагат доводи за недопустимост на решението като постановено по просрочена жалба на незаинтересувано лице, както и за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се обезсилване, евентуално отмяна на решението. Ответните страни не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбите и недопустимост на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационните жалби за допустими- подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страни по делото с право на обжалване, а разгледани по същество за основателни. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема жалбата на Никифор Борисов Дойчинов за допустима-подадена в срока по чл. 37, ал. 1 ЗАП (отм.) от процесуално легитимирана страна с правен интерес за обжалването, а заповедта за незаконосъобразна като немотивирана. Решението е недопустимо като постановено по просрочена жалба на незаинтересувано лице. Обжалваната заповед е издадена на 9.08.1999 г. и е съобщена по реда на чл. 69, ал. 3 ППЗТСУ (отм.)-чрез управителите на съответната етажна собственост и обявление постановено на входовете и на видно място в сградата на общината. Видно от доказателствата по делото, л. 22-31, това е станало през м. август 1999 г., а жалбата е подадена 7.03.2006 г., което е повече от 6 години след изтичане на срока за обжалване. В нея е формулирано и искане за обявяване на нищожността й, което може да се прави без ограничение във времето, но оспорването на незаконосъобразността й, по което окръжният съд се е произнесъл, е просрочено. Жалбата на Никифор Борисов Дойчинов е и недопустима като подадена от незаинтересувано лице. Съгласно приложимата в случая норма на чл. 295, ал. 2, т. 2 ППЗТСУ (отм.) право да обжалват изменението на регулационен и застроителен план по реда на чл. 138 ЗТСУ отм. имат собствениците и носителите на ограничени вещни права на парцели /имоти/, когато предвижданията на плана се отнасят за тези парцели /имоти/. По делото липсват доказателства за притежаването от Никифор Дойчинов на такива вещни права върху засегнат от предвиждането на обжалваното изменение на регулационния и застроителен план парцел/ имот/, поради което той няма право на жалба, а постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,