Решение № 4829 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7121/2016 г.

Решение № 4829 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7121/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Сиед" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. "Х. Б." .№..., с управител Я. В. П., с процесуален представител адв. Н. А., срещу решение № 662 от 04.04.2016 г. постановено от Административен съд-П. по адм. дело № 1380 по описа на същия съд за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 091201491/23.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 982/07.08.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. П. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП, редовно призован, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт, в частта в която е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "В. С. К." ЕООД, "ДМ Инвествмънт" ЕООД, "Кентавър комерс 09" ЕООД, "Овербрет консулт" ЕООД, "Трансоушън" ЕООД и ЕТ "Стройгруп - И. И.". За да отхвърли жалбата, съдът е приел за обосновани изводите на приходните органи за липса на доставки по тези фактури поради неустановено настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Касаторът оспорва обосноваността на изводите на съда като счита, че са представени достатъчно доказателства, установяващи осъществяване на доставките и оттам настъпването на данъчни събития по издадените фактури. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Наведените доводи са обсъдени от първоинстанционния съд. Липсата на предаване на стоките по доставките от "В. С. К." ЕООД, "Овербрет консулт" ЕООД и "Трансоушън" ЕООД, фактурирани като родово-определени вещи, води до извода, че същите не са отделени и индивидуализирани, т. е. не е прехвърлено право на собственост върху тях. Първичните и част от вторичните счетоводни документи се явяват недостатъчни, за да се установи ползващия касатора факт на предаване, чието установяване следва да е при условията на пълно доказване съгласно извършеното разпределение на доказателствената тежест в процеса. С оглед липсата на заприхождаване на стоките в счетоводството на ревизираното лице, не се дава възможност за преценка реалност на предаването на стоките предмет на фактурите издадени от тримата доставчика. Съобразявайки характера на процесните стоки и законовите разпоредби, които правило съдът е тълкувал при постановяване на атакуваното решение, настоящият състав счита, че за да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит, ревизираното лице следва докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоки по всяка една от фактурите, по която е упражнил право на данъчен кредит. За установяването им са допустими множество различни доказателства, каквито по делото не са ангажирани. Тези доказателства е възможно да не изхождат от издателите на фактурите от "В. С. К." ЕООД, "Овербрет консулт" ЕООД и "Трансоушън" ЕООД, които органите по приходите не са намерили при извършените насрещни проверки. За обективно осъществени факти, при които би следвало да е участвало и ревизираното лице е нормално да са оставени обективни следи /доказателства/, с които данъчнозадълженото лице да разполага и да ангажира като доказателства в процеса по установяване на декларираните от него права. В случая такива доказателства не са събрани. Не могат да бъдат оборени изводите на органите по приходите за липсата на действително осъществяване на доставките и със заключението по ССЕ, както е приел административния съд. ССЕ представлява само документална проверка на осчетоводяването на фактурите и от нея не може да се формира извод за реалното осъществяване на процесните доставки. Със ССЕ не е доказано, че доставчиците са разполагали с количествата от процесните стоки към момента на издаване на фактурите, за да може да прехвърлят собствеността върху тях на "Сиед" ЕООД. Лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12/. В тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват извод за реалност на доставките, а следва да се извърши цялостна преценка на всички факти и обстоятелства по делото. От съвкупната преценка на събраните доказателства не следва категоричен и несъмнен извод за реалност на доставките. По отношение на доставките на услуги, извършени от "ДМ Инвествмънт" ЕООД, "Кентавър комерс 09" ЕООД, "Овербрет консулт" ЕООД, "Трансоушън" ЕООД и ЕТ "Стройгруп - И. И." с предмет различни видове услуги /СМР, наем на инструменти, ограда и скеле и услуги с автокран, мотокар, автовишка 15 м., комбиниран асансьор за хора и товари, транспортни/ съдът е посочил, че от събраните доказателства, като протоколи от извършените насрещни проверки, договори за изпълнение на СМР, акт обр. 19 за приемане на СМР, не се установява, че доставчиците действително са извършили услугите, документирани в издадените фактури. Задълбочено са обсъдени от съда релевантните факти, включително непредставянето на безспорни доказателства за материалния ресурс на дружествата да осъществят услугите, описани в процесните фактури. От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно за ревизираните периоди, съобразно Закона за счетоводството (ЗСч). Правилно е прието от първоинстанционния съд, че това заключение, не доказва реалността на доставките по процесните фактури, защото то проверява единствено счетоводното отразяване на доставките, а не фактическото им осъществяване. Първоинстанционният съд правилно е кредитирал заключението на СОЕ, като обективно и съответстващо на представените по делото доказателства. Вещото лице е констатирало, че липсва пълна строителна документация и поради това не може да се произнесе за точните дати на изпълнение на процесните СМР и също така дали има и други изпълнители на строежа по това време. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Неоснователно е извършеното в касационната жалба позоваване на практика на СЕС, тъй като същата касае възникване на право на приспадане, но само при установена реалност, т. е. при доказано при условията на пълно доказване извършване на стопанската операция - услуга. В процесния случай от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен и обоснован извод за фактическо извършване на услугите, за които са издадени фактурите, по които се иска признаване на данъчен кредит. В случая събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит са издадени без основание. Данъкът е начисляван неправомерно, без да е налице извършена облагаема доставка. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 4600.00 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,