Решение № 10164 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2169/2019 г.

Решение № 10164 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2169/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Т. Филипов, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Царева срещу Решение № 90 от 11.01.2019 г., постановено по административно дело № 3166/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта, с която се а искът му за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди сума е уважен частично. Касационният жалбоподател счита решението в обжалваната му част за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният иск за присъждане на обезщетението в пълен размер. Поддържа доводи, че неправилно е намалено присъденото му обезщетение до минималния размер на предвиденото в Наредба № 1 от 09.07.2004. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сключените договори за правна помощ са съобразени с тежеста на делата, както и с материалния интерес на оспореното НП № 17-0329-001569/29.12.2017 г. на Началник РУ на ОД на МВР - Пловдив. Предвидения институт за прекомерност е неприложим в производството по ЗОДОВ, доколкото в тези производства се търси, респективно присъжда, една заместваща облага под формата на обезщетение, за отменен незаконосъобразен административен акт. Освен това по отношение на лихвата неправилно същата е присъдена от датата на предявяване на иска, вместо от датата на увреждането 11.10.2018 г., а именно влизане в сила на решението на РС - Пловдив с което е отменено НП. Претендира и направените пред настоящата инстанция разноски. Ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Пловдив, не се представлява и не взема становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е уважил частично, като основателен предявения от Т. Филипов против ОД на МВР- Пловдив иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита в съдебно производство, приключило с отмяна на НП на ответника, с който му е наложена глоба. Уважен е предявеният иск за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба до окончателното и плащане. С решението е осъден ответникът да заплати разноски в размер на 310 лева, за производството по ЗОДОВ. За да постанови този резултат административният съд е приел, че са установени кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на ответника. По отношение претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на отменителното решение на РС е уважил иска от датата на постъпване на исковата молба и завеждане на делото по ЗОДОВ, като се е съобразил със съдебната практика, която цитира в решението си. Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, но частично неправилно. Въз основа на събраните и подробно обсъдените по делото доказателства първоинстанционният съд е постановил решение, което съответства на установеното по делото. Страните не спорят по фактите. По същество спорните по проблеми са свързани с частичното уважаване на исковата претенция като искът е уважен до размер на 300 лева вместо претендираните 500 лева, а в частта за разноските направени в производството по ЗОДОВ е уважил претенцията съобразно уважената част на иска 300 лева адвокатско възнаграждение и 10 лева внесена ДТ. В тази си част р касационната жалба е неоснователна. Ето защо следва да се приеме, че обжалваното решение е съобразено е с тълкувателно решение № 1/15.03.2017 година на ВАС по Т. Д. № 2/2016 година, както и с фактическата и правна сложност на производството по обжалване на отмененото НП. Според цитираното тълкувателно решение възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован" чл. 36 от ЗА. Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В тази връзка правилен е изводът на административния съд че се касае до иск за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който се основава на разход, направен за съдебни разноски по повод отменено незаконосъобразно наказателно постановление. В конкретния случай претенцията за главница, уважена от първоинстанционния съд, не е за присъждане на разноски, направени в съдебно производство, а за заплащане на обезщетение за претърпяна загуба в размера на направените разноски за адвокатска защита, вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и страните могат да се защитават и да оспорват както основанието така и размера на предявения иск. Върху размера на присъденото от съда обезщетение се дължи и законна лихва в случай, че такава изрично е поискана. Съобразно приетото в т. 4 на ТР № 3/2004 г. по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, началният момент, от който лихвата за забава може да се претендира е датата, на която е влязло в сила решението, с което се отменя унищожаемия акт. В конкретния случай, тази дата е датата на влизане в сила на решението на Районен съд Пловдив, а именно - 11.10.2018 г., от която дата се претендира присъждане на лихва съобразно ТР на ВКС. С оглед изложеното като постановено в нарушение на закона решението следва да се отмени само в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди върху главницата от 300 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно НП и такава следва да се присъди, считано от 11.10.2018 г., до окончателното изплащане на сумата. Предвид изхода на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски е частично основателно. Следва да се присъдят такива в размер на 470 лева – внесена държавна такса 70 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение