Решение № 522 от 21.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1074/2012 г.

Решение № 522 от 21.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1074/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Диана Хитова Производството е по чл. 307, ал. 2 вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 пр. 1 ГПК. Образувано е по молба на П. М. Ц. за отмяна на решение № 399/01.03.2012 г. по гр. д. № 6796/2011 г. на Русенския районен съд, ХIII състав, с което е потвърдено решение № 319/21.05.2012 г. по гр. д. № 416/2012 г. на Русенския окръжен съд. В молбата за отмяна се релевира основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 пр. 1 ГПК. Молителката твърди, че не й е съобщено решението на първоинстанционния съд и не е получила призовка за проведеното пред въззивния съд съдебно заседание. Книжата по делото са връчвани на нейния особен представител-адв. Г. П., назначена по реда на Закона за правната помощ /ЗПП/, въпреки че е направила изрично искане да се съобщават лично на нея. По този начин било нарушено правото й на защита. Ответникът по молбата за отмяна "***"-АД чрез процесуалния си представител адв. Е. К. оспорва молбата за отмяна. Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна в установения от закона срок, поради което е процесуално допустима. По основателността на молбата за отмяна, настоящият състав на ВКС-четвърто г. о. установи следното: Русенският окръжен съд с решение № 319/21.05.2012 г. по гр. д. № 416/2012 г. е потвърдил решение № 399/01.03.2012 г. по гр. д. № 6796/2011 г. на Русенския районен съд, ХIII състав, с което е отхвърлен предявеният от молителката отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, за това, че не дължи вземането по издадения изпълнителен лист от 08.10.2002 г. по гр. д. № 1707/2002 г. на Русенския районен съд в размер на 144,66 лв. главница и лихва за забава и е прекратено производството по отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, за това, че молителката не дължи сумата 649,31 лв. и лихва за забава по изпълнителен лист № 416/14.08.2008 г., издаден по гр. д. № 5780/2007 г. на Русенския районен съд. В производството пред първоинстанционния съд е уважено искането й за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство и й е назначен адвокат. В проведеното на 04.01.2012 г. съдебно заседание молителката се е явила сама лично и е направила искане да не бъде даван ход на делото, тъй като не е била уведомена за него от назначения процесуален представител. Изразила желание в бъдеще книжата да й бъдат изпращани на адреса, посочен в исковата молба. Съдът не уважил това искане, тъй като съгласно чл. 39 ГПК, ако страната има пълномощник, връчването на служебни книжа, призовки и съобщения се извършва чрез него. Същевременно не дал ход на делото и го отложил с оглед тяхната равнопоставеност, тъй като насрещната страна се представлявала от адвокат. В следващото с. з., в което делото приключило, участвали молителката и особения й представител. Решението на първоинстанционния съд било съобщено на адвоката, който в срок подал въззивна жалба. Призовката за насроченото съдебно заседание пред въззивния съд била връчена на особения представител, която я приела със забележката, че моли да бъде уведомена лично молителката. В съдебно заседание на 11.05.2012 г. особеният представител направила изрично възражение за даване ход на делото поради неуведомяването на представляваната от нея. Съдът счел, че то е неоснователно и че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото. При така установените обстоятелства съдът намира молбата за неоснователна. Според чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК основание за отмяна на влязло в сила решение е налице, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото. Съгласно чл. 39 ГПК когато страната има пълномощник връчването се извършва чрез него. Не са предвидени изключения когато този пълномощник е назначен като особен представител по ЗПП. Всички книжа са връчвани на особения представител на молителката и тя е надлежно представлявана и защитавана. Страната не е била лишена от възможност на участва в делото вследствие на нарушаване на процесуалните правила, това е станало чрез особения й представител. Поради това не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 пр. 1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение и молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Ответникът по молбата е претендирал разноски, но не е представил доказателства за направени такива, поради което искането не може да бъде уважено. Поради изложеното настоящият състав на ВКС, IV г. о.