Решение № 10298 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7939/2018 г.

Решение № 10298 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7939/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", депозирана чрез упълномощен процесуален представител юрк. Чанев, срещу Решение № 826/27.04.2018 г. по адм. дело № 619/2018 г. на Административен съд - Бургас (АС Бургас), в частта, с която същата e осъдена да заплати на Ч. Иванов обезщетение в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) за претърпени неимуществени вреди. Счита решението в обжалваната част за необосновано и неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. В подкрепа на това излага аргументи, че липсват незаконосъобразни действия или бездействия на служители на ГДИН, които да са в причинно следствена връзка с твърдените вреди. Счита, че ищецът не е доказал реално претърпени вреди- промяна в психологичното и физичното състояние, което да е в резултат на посочените действия и бездействия на ответника. Изразява и несъгласие с размера на присъденото обезщетение, като счита, че сумата от 1500 лева е завишена и несправедлива. Моли да се отмени решението в обжалваната му част и да се потвърди решението в останалата му отхвърлителна част. Касационният жалбоподател ГДИН в писмено становище, подадено от юрисконсулт Николова поддържа касационната жалба и основанията, посочени в нея. Моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част или алтернативно да се намали присъденото обезщетение до справедливия му размер. По делото е постъпила и касационна жалба на Ч. Иванов, подадена чрез адв. Гочев, в качеството му на пълномощник, насочена срещу Решение № 826/27.04.2018 г. по адм. дело № 619/2018 г. на Административен съд – Бургас в ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН искът над уважения размер над 1500 лева до пълния предявен размер от 15 000 лв, за неимуществени вреди, причинени от бездействията и действията на администрацията на Затвора– Бургас. В жалбата се изразява несъгласие с размера на присъденото обезщетение, което се приема за необосновано минимизирано. Представителят на Върховна административна прокуратура счита двете жалби за неоснователни. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 АПК, против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието, с която е предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 15.08.2015 г. – 01.10.2017 г., изразяващи се в страдания, сериозно засягане на личността и достойнството на ищеца от това, че е бил подложен на изтезание и нечовешко отношение, вследствие умишленото му поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание. С обжалвания съдебен акт на Административен съд- гр. Бургас е ОСЪДЕНА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- София да заплати на Ч. Иванов обезщетение в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) за претърпени неимуществени вреди вследствие неблагоприятните условия, в които е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора в гр. Бургас в периода 15.08.2015 г. – 01.10.2017 г., като е ОТХВЪРЛЕН искът в останалата част за разликата над 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) до пълния предявен размер от 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева). Решаващият съд, за да постанови този резултат приема, че конкретно установените по делото факти относно достъпа до санитарен възел и течаща вода водят до извода, че килиите, в които е бил настаняван ищеца в затвора Бургас, както и всички килии на етажа не отговарят на посочените изисквания, тъй като за обитателите им е бил препятстван достъпа до санитарен възел и течаща вода. Намира за установено, че докато е изтърпявал наказанието лишаване от свобода в затвора в гр. Бургас, ищецът е бил настаняван в помещения с по-малко от 4 кв. м. жилищна площ за един лишен от свобода - средно с около 1, 60 кв. м. в зависимост от броя на лишените от свобода настанени в същото помещение през съответния период (12-18 души), т. е. под половината от допустимия според стандартите на КПИ при Съвета на Европа жизнен стандарт, като в помещенията е нямало санитарен възел и течаща вода. Приема за установено и това, че помещенията в Затвора Бургас са били пренаселени и с ограничени възможности за проветряване, поради подредбата на триетажните леглата, които са пречили на отварянето на прозорците. Решаващият съд счита, че искът за претърпени неимуществени вреди в резултат на лошите битови условия в Бургаски затвор е доказан по основание, но е частично основателен от гледна точка на неговия размер. Намира, че за около 25 месеца пребиваване при процесните условия, обезщетението следва да е в размер на 1 500 лв. за целия период, като в останалата част, за разликата над 1 500 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв., искът е неоснователен. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ, а решението е правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС счита за неоснователни твърденията на касационния жалбоподател ГДИН за неправилност и необоснованост на съдебното решение. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на Затвора Бургас. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно решаващият съд е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията", относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната. Безспорно по делото се доказва нарушение на изискванията чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС (Обн. - ДВ, бр. 25 от 2009 г., ) относно критерия за желателен стандарт за жизнена пространство. Помещенията, където е пребивавало лицето са били пренаселени, поради което на лишените от свобода не се е полагала минимална жилищна площ. Лишеният от свобода е бил в килии, без санитарен възел и не е имал постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена. Налице са нарушения на изискванията чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС в редакцията, обн. в ДВ, бр. 25/2009 г. във връзка чл. 20, ал. 2 и ал. 3 ППЗИНЗС относно проветряване и достъпът до санитарни възли и течаща вода. Тези неприемливи битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице са причинени негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически страдания вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Тези негативни преживявания излизат, извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от АС Бургас е прието, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. Неоснователни са и оплакванията на Ч. Иванов в жалбата за необоснованост на решението в частта му по отношение на размера на обезщетението. Първоинстанционният съд е изложил обстойни и подробни мотиви именно при обсъждане на вредоносния резултат, вида и характера на засягането. Направените изводи на решаващия съд относно размера на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. В анализа на съдебния акт последователно и аналитично са отчетени конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето. Правилно е приложена разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, като са изложени съображения свързани с търсенето на справедливост. В тази преценка не е премината границата, която след обезвреда на вредоносния резултат, би довела до неоснователно обогатяване на лицето. Фиксираната сума отчита наличието на правоотношение в пенитенциарна среда, интензитета на вредите, тяхната продължителност и кумулативния им ефект върху лицето. На първо място, за част от процесния период ползваната жизнена площ е близка до изискуемия миниум или е била в съответствие с него- чл. 43, ал. 3 и § 11 от ПЗР от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС. Не е налице такава пренаселеност на помещенията, която да доведе до осезаем дискомфорт в пространствен аспект. Констатираното увреждане не е било за целия период, а за интервали от него. Няма данни за влошена хигиена или за недостиг на почистващи препарати, санитарни и хигиенни консумативи. Липсват неприемливи условия по отношение на осигуряването на свеж въздух и дневна светлина - чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС. Не са налице обстоятелства, засилен интензитет или натрупване на отрицателно въздействие, които да обосноват исканото от касатора увеличаване на обезщетението. Липсва отрицателно здравословно въздействие или трайност на вредоностния резултат, което обуславя определяне на сума по-малка от така претендираната с исковата молба. В тази връзка неоснователно е и алтернативното искане на касационния жалбоподател ГДИН за намаляване на размера на присъденото обезщетение до неговия минимален размер. Настоящата инстанция намира присъждането на обезщетение в размер от 1500 лева за правилно и не намира основания за неговото намаляване. Продължителният период от 25 месеца, кумулативният ефект от негативни преживявания в няколко битови аспекта са аргументи против определяне на по-нисък размер на обезщетение. Същото е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху увреденото лице, като се имат предвид и размерът на обезщетенията, които ЕСПЧ присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния (решение от 18.01.2005 г. на ЕСПЧ по делото Кехайов срещу България; решение от 12.10.2006 г. на ЕСПЧ по делото Стайков срещу България; решение от 28.06.2007 г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България и др.). Решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение