Решение № 9413 от 12.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3980/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Д. И. чрез процесуален представител адв. Белчев, срещу Решение 1165/12.02.2024 г., постановено по административно дело 179/2024 г. по описа на Административен съд Бургас. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се оспореното съдебно решение да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено ново, по съществото на спора. Ответникът М. Д. И. чрез особен представител адв. Стоянов представя отговор по касационната жалба, в който е изразено становище за незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Ответникът Г. С. И., представя отговор по касационната жалба, подаден чрез пълномощник адвокат Й. Йорданова. Ответникът Директор Социално подпомагане Бургас не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Бургас е Заповед ЗД/Д-А-013/23.01.2024г., издадена от директора на Дирекция Социално подпомагане Бургас, издадена на осн. чл.33, ал.1 и 2 от ППЗЗД във вр. с чл.25, ал.1, т.4 и чл.4, т.5 от ЗЗД наредил временно, спешно малолетното дете М. И., с родители: майка-Г. И., с постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас и баща Д. И. с постоянен и настоящ адрес: [населено място], да бъде настанено в социалната услуга за резидентна грижа - Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания, находящ се в [населено място], за срок до произнасяне на съда с решение по реда на ЗЗДет. За да потвърди оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същия е издаден от материално компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Не се споделят изводите на първоинстанционния съд относно спазване изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК по отношение формата на административния акт. В оспореното решение съдът е приел, че процесната Заповед ЗД/Д-А-013/23.01.2024г., издадена от директора на Дирекция Социално подпомагане Бургас е мотивирана, с оглед съдържащите се в нея фактически и правни основания за издаването й. В акта е описана фактическата обстановка довела административния орган до постановяване на оспорения акт. В акта не са изложени никакви доводи за причините, поради които детето следва да бъде временно настанено в център за настаняване, без да е отчетен приложеният по преписката доклад за изразеното желание от самото дете. Не са изложени мотиви за причините, поради които детето не е настанено при другия си родител, при положение, че той изрично е изразил съгласие за това. Административният орган при издаване на акта не се е съобразил с установените с доклада факти и обстоятелства. Потвърждавайки административния акт първоинстанционният съд е постановил неправилно и противоречащо на материалния закон решение. Съдът е изложил формални изводи за наличието на достатъчно данни, сочещи на опасност за здравето на детето, като се е позовал на самото дете, което неколкократно съобщавало за упражнено върху него физическо и психическо насилие от страна на майка му. Формална е и преценката, че детето М. следва да бъде спешно изведена от семейството, тъй като е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие чл.25, ал.1,т.4 от ЗЗД. Този извод е свързан със съжителството на детето с майката, при която то е пребивавало, но не и за бащата, с когото майката не е живяла. Следва да се има предвид нормата на чл.25, ал.2 от ЗЗДетето, съгласно която, настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Първоинстанционният съд е потвърдил административен акт, в който не е изследвана задълбочено възможността детето да бъде настанено при другия си родител, при положение на липса на пречки за това. Административният акт, следва да съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Именно наличието на посочените фактическите основания следва да бъде предмет на контрол при преценка законосъобразността на акта. Недопустимо е такива фактически основания да не се излагат от страна на органа. В процесния случай, административният орган бланкетно е посочил, че се е запознал с положението на детето и е констатирал, че са налице обстоятелствата по чл. 33, ал. 1, сл. 2 от ППЗЗД, във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет. Както се посочи по-горе от оспорената заповед не е видно, поради каква причина не е обсъдена възможността детето да бъде настанено при другия си родител, като се уважи изрично изразеното желание на детето, както и от кои факти и обстоятелства следва извода за наличие на предпоставките по чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет. Предвид липсата на изложени каквито и да било факти и обстоятелства за настаняване на детето в социално заведени извън семейната среда, без да е изложил мотиви за изчерпване на всички възможности за закрила в семейството. Първоинстационният съд е постановил неправилно решение, без да изследва критериите за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което от своя страна съставлява основание за отмяна на акта при условията на чл. 146, т. 2 от АПК. Като е достигнал до друг правен извод по отношение спазване изискванията за форма на акта в нарушение на материалния закон, е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него постановен друг по същество, с който като немотивирана и издадена в нарушение изискванията за форма се отмени оспорената заповед, а преписката се върне на административния орган за извършване на цялостна преценка на фактическите обстоятелства по временното настаняване на детето. Настаняване на детето извън семейството, съгласно посоченото в заповедта правно основание, е относимо за случаите, когато детето е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Настоящата инстанция счита, че не са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДет., налагащи настаняването на детето извън семейството. От събраните по делото доказателства няма такива, които да сочат, че детето М. И. е било жертва на насилие в семейството при съжителство с майката. С оспорената заповед, детето М. И. е настанено за отглеждане в ЦНСТДБУ [населено място], което обстоятелство би довело до разрушаване на естествената връзка между баща и дете и неправилното развитие на психическото и емоционалното му състояние. Предприетото отделяне на детето от двамата родители едновременно е извършено в разрез с прокламираните в чл. 3, т. 2, т. 3 и т. 12 от ЗЗДет принципи на които следва да се основава закрилата на детето, а именно отглеждане на детето в семейна среда, осигуряване на най- добрия интерес на детето и подкрепа на семейството. Отделянето на детето от семейната среда е крайна мярка, която следва да се прилага само за осигуряване най-добрия интерес на детето, при преценка за отсъствие на друга възможност. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция намира обжалваното решение за неправилно. Същото следва да бъде отменено, а вместо него постановено ново, с което да се отмени обжалвания административен акт и преписката върне на органа за ново произнасяне при съобразяване с изложеното в настоящото съдебно решение. Предвид връщане на преписката на административния орган, разноски не се дължат. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,