Решение № 64 от 5.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6243/2023 г.

Решение № 64 от 5.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6243/2023 г., VIII о., докладчик съдията Мария Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Общински приходи" при Столична община, подадена чрез главен юрисконсулт Савов против Решение № 1858 от 22.03.2023 г., постановено по адм. д. № 10032/2022 г. по описа на Административен съд София - град, поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 3093 от 09.05.2023 г. постановено по същото дело, с което по жалба на "БЛУ ХИЛ РЕЗИДЪНС 4" ЕАД е отменен Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК /АУЗД/ № 800422-1/31.03.2022 г., издаден от главен инспектор в отдел "Общински приходи – Витоша и Овча купел" на Дирекция "Общински приходи" при Столична община, потвърден с Решение № СФД22-РД28-217/16.06.2022 г. на директора на дирекция "Общински приходи" при Столична община, с която на "БЛУ ХИЛ РЕЗИДЪНС 4" ЕАД са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2019 г. - 2021 г., ведно със съответните лихви, като преписката е върната на компетентния орган при Столична община за издаване на нов акт, при спазване на дадените от съда указания. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че собствения на дружеството имот е жилищен, поради което се твърди, че с оспорения акт правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ задълженията са определени върху отчетната стойност на имота. Иска се отмяна на оспореното решение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба се поддържа в съдебно заседание. Ответникът по касационната жалба - "БЛУ ХИЛ РЕЗИДЪНС 4" ЕАД чрез адв. Михайлова оспорва касационната жалба като неоснователна. Представя писмени бележки и претендира разноски съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е бил Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 800422-1/31.03.2022 г., издаден от главен инспектор в отдел "Общински приходи – Витоша и Овча купел" на Дирекция "Общински приходи" при Столична община, потвърден с Решение № СФД22-РД28-217/16.06.2022 г. на директора на дирекция "Общински приходи" при Столичната община, с който на "БЛУ ХИЛ РЕЗИДЪНС 4" ЕАД са установени задължения за ДНИ и ТБО в общ размер на 15 196,98 лева главница и лихви за 2019 г. и 2020 г. и 2021 г. Актът за установяване на задължения е издаден въз основа подадена от дружеството декларация по чл. 14 ЗМДТ за недвижим имот, представляващ земя, находяща се в гр. София, район "Витоша", м. "Гърдова глава", декларирана като нежилищен имот с предназначение – стопанска цел. Административният съд е приел за безспорно, че жалбоподателят е предприятие, което се явява задължено лице за плащането на данък върху притежавания от него недвижим имот. Като спорен съдът е приел въпросът дали процесния имот е "жилищен" или "нежилищен", което предопределя данъчната основа върху която се начислява данъка. За да отмени оспорения АУЗД съдът е приел, че административният орган е изградил изводите си единствено върху декларираните от лицето данни, при липса на обсъждане на факта, че в декларацията липсва служебно дължимата информация относно предназначението на имота според ПУП и без да изследва действителното положение и релевантните факти. Според първоинстанционния съд, административният орган неправилно е игнорирал изрично изисканите от заместник-кмета на район "Витоша " данни относно предназначението на имота, сочещи, различно от декларираното предназначение. Съобразявайки, че от писмото не става ясно дали съгласно действащия ПУП за процесните периоди имота е бил с предназначен за жилищно строителство, то е прието, че това обстоятелство е следвало да бъде изяснено по силата на служебното начало. Съобразно изложеното съдът е приел, че оспорения акт е издаден в нарушение на чл. 2, чл. 3 и чл. 5 от ДОПК, с оглед на това, че общинските органи не са посочили какво е предназначението на имота съгласно ПУП и с оглед наличието на данни, че имота е с различно от декларираното предназначение. Така мотивиран съдът е отменил оспореният АУЗД и е върнал административната преписка на органите по приходите за ново произнасяне. Решението е неправилно. Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на материалния закон и по-специално се свежда до отговор на въпроса дали процесния имот е "жилищен" или "нежилищен", което е от значение за определяне на данъчната основа, върху която се начислява ДНИ и ТБО. Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. В ЗМДТ липсват легални дефиниции на понятията "жилищен имот" и "нежилищен имот", поради което, и предвид нормата на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, приложение следва да намерят дефиниции на сходни понятия, съдържащи се в други нормативни актове. Съгласно § 5, т. 30 на ДР на ЗУТ "жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло, за задоволяване на жилищни нужди. В т. 29 на същия § е дефинирано понятието "жилищна сграда" и това е сграда предназначена за постоянно обитаване, състояща се от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгърната застроена площ. Следователно, за да се квалифицира един имот като жилищен, той трябва да бъде сграда или недвижим имот, върху който вече е изградена тази сграда и функцията на недвижимия имот е на прилежаща площ към сградата. В случая по делото не е спорно, че имотът на жалбоподателя не е застроен и същия представлява земя, върху която липсват построени жилищни сгради, поради което не може да се направи извод, че имотът е жилищен. На следващо място, дори и незастроената земя да попада изцяло в жилищна устройствена зона, това не я превръща в обект на данъчно облагане – жилищен имот. Земята е самостоятелен обект на данъчно облагане със свои специфични характеристики. Дали същата попада в зона за жилищно застрояване или в производствена устройствена зона е от значение за определяне на данъчната оценка съгласно приложение № 2 ЗМДТ. Но това не дава основание земята, попадаща в устройствена зона за жилищно застрояване, отредена за жилищно строителство да бъде квалифицирана като "жилищен обект", тъй като такова предназначение могат да имат единствено сградите, а не и земята. Предвид изложеното, недвижимия имот на дружеството е нежилищен, поради което задълженията за ДНИ и ТБО следва да се изчислят върху декларираната отчетна стойност, която е по-висока от данъчната оценка. В подкрепа на изложеното е и подадената от дружеството декларация по чл. 14 от ЗМДТ, в която имотът е деклариран като нежилищен със стопанска цел. Предвид факта, че съдебният състав не е изложил други съображения по същността на правния спор, решението следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново произнасяне от друг състав на същия съд. В този смисъл спорните въпроси не могат да се обсъждат за пръв път от Върховния административен съд не само защото страните недопустимо се лишават от една съдебна инстанция, а и по причина, че касационната инстанция е инстанция по правото, а не по фактите. В производството по чл. 226 АПК съдът следва да извърши цялостна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт, включително относно дължимостта и правилното определяне на размера на ДНИ и ТБО за всеки един от процесните периоди, при обсъждане на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. По въпросът за разноските, включително и за касационната инстанция, следва да се произнесе административния съд при новото разглеждане на делото, съобразно нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение