Решение № 14299 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4329/2018 г.

Решение № 14299 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4329/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрисконсулт А. Тафров, срещу Решение № 934 от 15.02.2018 г., постановено по адм. дeло № 12313/2017 г. по описа на Административен съд София- град (АССГ), с което същата е осъдена да заплати сумата от 3000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение), причинени от отменен Ревизионен акт № Р-22221016003671-092-001/24.01.2017 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП– София, както и съдебни разноски в размер на 25 (двадесет и пет) лева. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че договорът за правни услуги от 25.10.2016 г. не е в пряка причинно следствена връзка с ревизионния акт. Счита, че разноските нямат характер на претърпени вреди по смисъла на материалноправната норма на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Намира, че не може по категоричен начин да бъде установена претърпяната вреда по основание и размер. Счита, че не е доказано по безспорен начин изплатеното адвокатско възнаграждение. Намира за неправилно това, че първоинстанционният съд е присъдил обезщетение в размер на 300 лева, тъй като същото надвишава минималния размер по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като необосновано е неговото завишаване над минималния размер. Счита, че не са изпълнени обстоятелствата за ангажиране отговорността на НАП, поради неустановяване и недоказване на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Иска отмяната на обжалваното съдебно решение като неправилно и отхвърляне изцяло на исковите претенции, като неоснователни и недоказани. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател в съдебно заседание пред настоящия съд се представлява от юрисконсулт Тафров, който поддържа жалбата и иска отмяна на постановеното решение. Ответникът "Мараната Лоджистик" ООД, чрез адв. Бърчев от САК оспорва касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и моли същото да се остави в сила и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като същото е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради липсата на касационни основания по чл. 209 от АПК. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалвания съдебен акт- Решение № 934 от 15.02.2018 г., постановено по административно дeло № 12313/2017 г. по описа на Административен съд София- град е ОСЪДЕНА Националната агенция за приходите да заплати на "Мараната Лоджистик" ООД, на основание чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата от 3000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /заплатено адвокатско възнаграждение/, причинени от отменен Ревизионен акт № Р-22221016003671-092-001/24.01.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, като е ОТХВЪРЛЕН иска в останалата част за размера над 3 000 (три хиляди) лева до пълния предявен размер от 4 000 (четири хиляди) лева. За да достигне до този резултат адм. съд намира, че е налице отменен административен акт, в случая издаденият ревизионен акт от 24.01.2017 г., който е отменен изцяло от по- горестоящия административен орган - Директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП с Решение № 501/3.04.2017 г. Счита, че е налице плащане на хонорар за адвокат, който е осъществил процесуално представителство и защита. Според договора за правна защита и съдействие от 25.10.2016 г. е уговорено възнаграждение от общо 4000, 00 лева, като е направено отбелязване за заплащането му по сметка. Представено е и платежно нареждане за извършено на 21.10.2016 г. плащане. Решаващият съд приема, че от издаването на незаконосъобразния акт - процесния ревизионен акт, отменен по съответния ред с решение на директора на дирекция "ОДОП"- София, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на ревизионния акт. Достигнат е положителен отговор на въпроса относно наличието на причинно- следствена връзка между незаконосъобразния ревизионен акт и направените разноски за адвокатска защита. Счита за доказана връзката между отменения ревизионен акт и вредата, представляваща платени разноски за процесуални действия в производството за отмяната му. Адм. съд намира, че са доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, представляващи платените от него разноски за адвокат при обжалване на издадения РА № Р-22221016003671-092-001/24.01.2017 г., и исковата претенция в този смисъл следва да се уважи. Разгледано е възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за неговата прекомерност, като е посочено, че след отмяната на РА от директора на дирекция "ОДОП" - София не е осъществена в пълен обем договорената правна защита и съдействие, поради което възражението за прекомерност се явява частично основателно. Изложени са съображения, че договореното адвокатско възнаграждение е в размер повече от два пъти по- голям от минималното по правилата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От друга страна е отчетено, че делото е със значителна фактическа и правна сложност. В заключение адм. съд счита, че справедливо и обосновано в случая би било възнаграждението да бъде намалено на 3000 лв. и съответно исковата претенция да бъде отхвърлена в частта над този размер. По тези съображения от съда е уважен предявения иск в размер на 3000 лева. В отхвърлителната част за размера над 3 000 (три хиляди) лева до пълния предявен размер от 4 000 (четири хиляди) лева съдебният акт не е оспорен, влязъл е в сила и съответно не е предмет на настоящото съдебно производство. Обжалваното решението е правилно. Неоснователни са направените оплаквания, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. Решаващият орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, издал решението, с което частично е отменен ревизионният акт, е административен орган, действащ в изпълнение на нормативно възложени задължения. Това по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност във фазата на административното обжалване. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт. В случая налице е ревизионен акт, отменен изцяло във фазата на административното обжалване. Производството по оспорване на ревизионния акт в конкретният случай се е развило по реда на ДОПК, като е приключило окончателно във фазата на оспорването по административен ред. Необосновано от касатора са развити твърдения, че разноските за адвокатско възнаграждение нямат характер на претърпени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 161 ДОПК, предвижда, че на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция, съразмерно уважената част на жалбата, като съдът е в правото си да редуцира тези разноски при определени предпоставки. В глава осемнадесета на ДОПК "Обжалване на ревизионния акт по административен ред", в която систематично място имат разпоредбите на чл. 152 - чл. 155 няма норма, която урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В АПК въпросът с разноските в административното производство също не е уреден, като този въпрос не е засегнат в глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред". Налице е законова празнота и в ДОПК, и в АПК относно понесените от страната разноски в това производство. Издаденото решение на директора на Д "ОДОП" - София не съдържа разпореждане относно разноските. За страната в оспорването по административен ред съществува единствено възможността да претендира като претърпени вреди направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Към този ред препраща разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно който агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, а съобразно ал. 2 от същия чл. обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат след тяхната отмяна. Необосновано от касационния жалбоподател се счита, че не са изпълнени обстоятелствата за ангажиране отговорността на НАП, поради неустановяване и недоказване на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обоснован е изводът на адм. съд, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая налице са: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, а именно ревизионен акт, който е отменен от горестоящия орган - директор на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП; 2. вреда от такъв административен акт в размер на платеното адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на акта по административен ред, съразмерно на уважената част от оспорването и 3. причинна връзка между отменения незаконосъобразен ревизионен акт и настъпилия вредоносен резултат. Неоснователно е становището в касационната жалба, че плащането по договора за правни услуги от 25.10.2016 г. не е в пряка причинно следствена връзка с ревизионния акт. Съобразно чл. 4 ЗОДОВ държавата, в лицето на своите органи, дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Доколкото вредата може да произтича от намаление на имуществото на едно лице, то в случая е налице претърпяна вреда от страна на "Мараната Лоджистик" ООД, произтекла от платеното адвокатско възнаграждение. Необосновани са твърденията на НАП, че не е доказано по безспорен начин дали е изплатено адвокатското възнаграждение, както и възраженията относно неговия размер. Според Договора за правна защита и съдействие от 25.10.2016 г. е уговорено възнаграждение от общо 4000, 00 лева. Направеното в него отбелязване за заплащането му по сметка кореспондира на представеното платежно нареждане за извършено плащане на 21.10.2016 г. Адм. съд е изложил подробни мотиви във връзка с възраженията за прекомерност на претендираното обезщетение, които се споделят от настоящия състав, както по отношение на реално понесените и доказани вреди, така и относно фиксирания му размер. Видно от датата на приложеното по делото преводно нареждане (21.10.2016 г.) преводът е извършен преди приключването на производство по оспорването на ревизионния акт по административен ред. Заплатената сума за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред следва да се квалифицира като вреда, непосредствено произтичаща от отменен незаконосъобразен административен акт. Етапът, в който е приключил процесния спор не може да обоснове недължимост на обезщетението, тъй като ефикасността на защитата не носи негативи, а допринася за бързото решаване на казуса. Безспорно са налице извършени надлежни процесуални действия от лицето, чиито аргументи са възприети като основателни и послужили за отмяна на ревизионния акт. Поради тези съображения обжалваното решение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение