Решение № 14974 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8866/2009 г.

Решение № 14974 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8866/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл. 211к от Закона за митниците. Образувано е по подадените две касационни жалби - от началника на митница Благоевград чрез процесуалния му представител юрисконсулт Ана Стоилова и от директора на РМД - София чрез процесуалния му представител юрисконсулт Илиян Осенов срещу решение от 18.03.2009 г. по адм. дело № 767 по описа за 2007 г. на Софийския градски съд, с което е отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания под № 033 от 13.11.2006 г. на началника на митница Благоевград, потвърдено с решение № К-38 от 15.01.2007 г. на директора на РМД - София. В двете касационни жалби се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, и неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационните жалби - "Кръстилов" - ООД оспорва същите по съображения, изложени от процесуалния му представител адв. Мариана Айдарова в писмен становище. Заинтересуваната страна - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. София не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбите и наведеното в тях отменително касационно основание, както и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни по чл. 210 от АПК, поради което са допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Предмет на съдебен контрол в производството пред Софийския градски съд е било постановление за принудително събиране на публични държавни вземания под № 033 от 13.11.2006 г. на началника на митница Благоевград, потвърдено с решение № К-38 от 15.01.2007 г. на директора на РМД - София. с което е определен нов тарифен номер на внесената с ЕАД № 5201/4-900 от 31.08.2004 г. стока "соево масло-658 колета", а именно 1517 90 99 0, вместо посочения в самата декларация тарифен номер 1516 20 96 0 и са определени задължения на "Кръстилов" ООД за внасяне допълнително на мито в размер на 3 151.00 лв. и ДДС в размер на 631.00 лв., заедно с лихвата върху тях, считано от 31.08.2004 г. до момента на заплащането им. В мотивите на обжалваното решение съдът е приел, че неправилно административният орган се е позовал на експертиза с изх. № 12-00-1371 от 16.11.2005 г., която е по повод режим внос по ЕАД № 5201/4-1166 от 12.10.2005 г., без доказателства за идентичност на стоките. В административното и в съдебното производство не са събрани доказателства за това, че стоката представлява смес от няколко вида масла. От заключението на вещото лице се констатира, че от процесната стока соево масло по ЕАД от 31.08.2004 г. не е взета проба за изследване и не е извършен лабораторен анализ, поради което не се установява тя да съдържа добавки или ароматизатори, поради което неправилно е класирана в обжалваното постановление с тарифен № 1517 90 99 0. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, а наведените в касационните жалби доводи за неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. При постановяване на обжалвания административен акт е прието, че претарифирането се основава на различие в химическия състав между декларираната и реално внесена стока, което обосновава определяне на допълнителни публични задължения за мито и за ДДС. Основанието за промяна на тарифирането е обяснителните бележки към ХС за описание и кодиране на стоките като "мазнина, подложена на обработката текстуриране". Съдът е отчел обстоятелството, че с решение по адм. дело № 8874 по описа за 2004 г. е отменена като незаконосъобразна т. 3 от допълнителните правила относно класиране на стоките, намираща се в раздел I "Общи разпоредби" по МТ на РБ за 2002 г., за 2003 г. и за 2004 г., приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 на ПМС № 289 от 2001 г., обнародвана като притурка към ДВ, бр. 1/2002 г., бр. 117/2002 г. и бр. 109/2003 г. Тази разпоредба предвижда при тълкуване на позициите и подпозициите към комбинираната система за тези години да се прилагат и вземат предвид "Мненията за класиране и "Обяснителните бележки" към Хармонизираната система за описание и класиране на стоките, публикувани от СМО, както и обяснителните бележки към комбинираната номенклатура на ЕС, които източници за тарифиране на стоките не са преведени официално на български език и не са обнародвани в "Държавен вестник". Според съда, след като процесното тарифно класиране попада в същия период, незаконосъобразно при последващия митнически контрол е съобразено правило на СМО, което не е част от българската нормативна уредба, действаща към момента на вноса. Правилно е приел съдът, че позоваването на митническа лабораторна експертиза № 12-00-1371 от 16.11.2005 г., при която обект на изследване е била проба от стока, внесена с ЕАД № 5201/4-1166 от 12.10.2005 г., без да е установено, че стоките са напълно идентични, е незаконосъобразно. Изводът за липсата на идентичност е направен и от вещото лице по назначената съдебна експертиза. Той се потвърждава от представените по делото други митнически лабораторни експертизи експертизи, като тази с № ХЛ 11 00 0029 от 11.07.2006 г., в която е направено заключение, че не се установява наличие на ванилин като добавен аромат и с № ХЛ 00 0040 от 10.11.2006 г., в която също не е установено добавяне на ароматични субстанции, а е посочено, че стоката представлява частично хидрогенирано соево масло. Вярно е, че във фактурата стоката е посочена като "Donut Shortening", но в нито една от митническите експертизи, както и в съдебната такава, не се установява допълнителна обработка. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение