Решение № 462 от 30.9.2024 г. на ВКС по н.д. № 20238002200995/2023 г.

ВКСII наказателно отделение30.09.2024 г.докладчик Биляна Чочева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 227/15.06.2023 г. на Софийски апелативен съд, НО, 2 състав, постановено по ВНОХД № 555/2023г. Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Мотиви

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. С. Г., подадена чрез служебния му защитник адвокат Е. Х., против въззивно решение № 227/15.06.2023 г. на Софийския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 555/2023 г., с което е била изменена присъда № 172 от 16.12.2022 г. по НОХД № 25/2022 г. на Софийския градски съд. В касационната жалба, поддържана пред ВКС лично от подсъдимия Г. и от служебния му защитник адв. Х., се изтъкват доводи за присъствие на касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1–3 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд, а алтернативно – оправдаване на подсъдимия или намаляване на наложеното му наказание до предвидения минимум. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на касационните оплаквания и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Намира авторството на деянието за доказано по несъмнен начин, като липсват нарушения на процесуалния и материален закон. Отбелязва, че макар в мотивите да се съдържа неточност относно отразения минимум и максимум на наказанието (от 3 до 12 г.) и в тази насока да е налице разкъсана връзка между доводите на съда и действителните параметри на санкцията (от 5 до 15 г.), то наложеното наказание в размер на 7 години лишаване от свобода не е явно несправедливо. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 172/16.12.2022 г., постановена по НОХД № 25/2022 г. Софийски градски съд е признал подсъдимия К. С. Г. за виновен в извършенването на престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. ал.1, изр. 1, пр. 4 от НК – за това, че на 08.06.2020г., в гр.София, ж.к. „Л.“, бл. ***, вх.А, ет. 10, ап.5 4, без надлежно разрешително, държал високорискови наркотични вещества с цел разпространение – амфетамин (с общо тегло 2 774. 66 грама, на стойност 83 239.80 лева); кокаин (с общо нето тегло 59.69 грама, на стойност 7 811.25 лева); хероин (с общо нето тегло 516.94 грама, на стойност 30 308.45 лева); коноп (с общо нето тегло 126.44 гр., на обща стойност 758.64 лева), MDMА (с общо нето тегло 21.64 грама, на обща стойност 865.60 лева), като всички наркотични вещества възлизат на обща стойност 122 983.74 лева, което представлява особено големи размери, поради което и във вр. с чл.54 от НК му били наложени кумулативно наказания лишаване от свобода за срок от 7 години и 6 месеца и глоба в размер на 50 000 лева, като е бил определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. На основание чл. 59, ал. 1 НК съдът е приспаднал от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и е бил с мярка за неотклонение задържане под стража – считано от 8.06.2020 г. до 8.02.2021 г. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по направените по делото разноски, като последните е възложил в тежест на подсъдимия. С въззивното решение, предмет на настоящата касационна проверка, първоинстанционната присъда е била изменена в частта относно наказанието лишаване от свобода, което е било намалено на 7 години, а в останалата част същата е била потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. ВКС намира за неоснователни възраженията за непълнота на въззивните мотиви с оглед липсата на анализ съобразно направените от защитата възражения. Всички те са били обвързани с оценката на доказателствените материали и правилното изясняване на авторството на деянието. За да постанови съдебния си акт и конкретно да потвърди, че подсъдимият е автор на инкриминираното му деяние, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е потвърдил валидността на установените от първата инстанция фактически и правни заключения, касаещи извършено от подсъдимия Г. престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. ал.1, изр. 1, пр. 4 от НК. Изводите му са основани на съвкупна оценка на доказателствените материали, без да е допуснато селективното им или превратно тълкуване. В тази връзка следва да бъде припомнено, че преценките както за достоверността и надеждността на доказателствените източници, така и за тяхната достатъчност да обуслови един или друг фактически извод, е суверенно правомощие на решаващия съд, стига да е ясно по какъв начин това е било постигнато. Ясни и изчерпателни са съображенията поради какви причини е отдадено доверие на показанията на Ц. Д., дадени на ДП, както и на нейния баща – св. А. Д., които са имали важно значение за изясняване фактологията на деянието. Съдът е намерил доказателствена подкрепа за изложеното от тях и в други доказателствени източници и експертни заключения, които подробно и надлежно е обсъдил. Внимателно е проследена връзката между намерените в дома на св. Д. наркотични вещества и поведението на подсъдимия – техен държател. Той не само е имал ключ от жилището, който доброволно е предал, но и е оставил раницата, в която са били открити различни видове наркотични вещества и везна, като върху опаковките е бил открит негов биологичен материал (вж. л. 21-23 от мотивите на САС). Обективните данни за вида, количеството и стойността на наркотичните вещества и това, че Г. се е занимавал с разпространение на наркотици в процесния период, подкрепено от подробно цитирани от въззивния съд показания на множество свидетели, несъмнено са обуславяли специалната цел на държането и признака особено големи размери съобразно предявената правна квалификация. Изложеното дотук демонстрира, че въззивната инстанция е извършила всеобхватен анализ на всички годни доказателствените източници, които е оценила съобразно действителното им съдържание и значимост, като е изложила подробни, ясни и убедителни съображения за това, поради какви причини намира установените от първата инстанция фактически данни за потвърдени, а възраженията на защитата за неоснователни. Затова ВКС намира, че липсва каквото и основание да се счита, че вътрешното й убеждение е било опорочено, което да е пречка приетата по делото фактология да послужи като годна основа за касационната проверка за правилното приложение на материалния закон. На основата на установените фактически положения ВКС намира, че законосъобразно подсъдимият е бил признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. ал.1, изр. 1, пр. 4 от НК. Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. По същество в касационната жалба липсват аргументи за явната несправедливост на наказанието (намалено от въззивния съд от 7 години и 6 месеца на 7 години лишаване от свобода и потвърдена глоба от 50 000 лв.), освен общото възражение, че то не съответства на чл. 36 от НК. ВКС намира, че поначало правилно са оценени обема и значението на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, които имат значение за наказателната отговорност на подсъдимия. Забелязва се неточност между отразените параметри на санкцията (от 3 до 12 години, която всъщност е от 5 до 15 години лишаване от свобода) и преценката за налагането й при баланс на обстоятелствата по чл. 54 от НК, но това не води до извод за явна несправедливост. С редуциране на наказанието до размера от 7 години лишаване от свобода въззивният съд е отстранил несъответствието между мотиви и диспозитив на първоинстнационната присъда, при това в полза на подсъдимия. Липсва необходимост от намаляване на кумулативното предвиденото наказание, отмерено на 50 000 лв. В своята цялостност основното и кумулативното наказание съотвестват на извършеното и са достатъчни за постигане на всички цели по чл. 36 от НК. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,