Решение № 2309 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12802/2020 г.

Решение № 2309 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12802/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Русе, чрез процесуален представител адв. С. Георгиева против решение № 42 от 15.10.2020 г. по адм. дело № 413/2020 г. на Административен съд - Русе, с което е изменен неин акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 03.09.2019 г. в частта му, с която е определена оценка и обезщетение за "Животни стоково стадо", собственост на "Свинекомплекс Бръшлен" АД, като е уличена определената стойност на обезщетение от 3 965 606, 08 лв. на 6 386 840, 79 лв. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата срещу оспорения акт за обезщетение се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на сторените разноски. Ответната страна - "Свинекомплекс Бръшлен" АД, в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, чрез упълномощени процесуални представители оспорва жалбата като неоснователна. Иска се оставяне на обжалваното решение в сила. Претендира сторените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Производството пред АС- Русе е образувано по жалба на "Свинекомплекс Бръшлен" АД против акт за обезщетение за умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 03.09.2019 г. от Директора на ОДБХ – Русе, в частта, с която е определена оценка и обезщетение за 33 652 броя "Животни стоково стадо", собственост на "Свинекомплекс Бръшлен" АД в размер на 3 965 606, 08 лв. В оспорения акт не са посочени както фактически, така и правни основания за издаването му, обективиращи мотивите на органа за определената оценка за обезщетение. Актът съдържа единствено таблици с индивидуален ушен номер на животното, порода, предназначение, кг. за живо тегло и оценка на животното. В изпълнение на дадените на съда указания с решение № 10234 от 24.07.2020 г. по адм. дело № 4989/2020 г. на Върховен административен съд, съдът е допуснал изготвянето на комплексна съдебно - икономическа експертиза, която да изготви и даде заключение в три варианта, за средните пазарни цени на умъртвените животни за област Русе за м. юни 2019 г., за средните пазарни цени на умъртвените животни за област Русе за м. юни 2019 г. и вариант 3 - за средна пазарна цена на производител "себестойност плюс средна печалба", ако е приложим този метод. С определение от 10.08.2020 г. задачите на допуснатата експертиза са допълнени по молба на касатора. Заключението е прието в съдебно заседание на 29.09.2020 г., като не е било оспорено от страните. За да се произнесе по спора, съдът е счел, че оспорения частично административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, съдържа мотиви - фактически и правни основания за неговото издаване, като е издаден по образец, съгласно приложение № 5 към чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотичните рискове и съдържа необходимите реквизити. Изложил е мотиви, че при издаването на акта са спазени процесуалните правила, предвидени в чл. 147 от ЗВМД. Счел е обаче, че при извършване на оценката и определяне на обезщетението, административният орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело и до нарушаване на материалния закон. Съдът е анализирал подробно приложената от административния орган при определяне на обезщетението, разпоредба на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотични рискове, съгласно която обезщетението за стокови животни се определя по средна пазарна цена по вид животни за килограм живо тегло за съответната област по данни от Националния статистически институт, като е приел, че административният орган е приложил цитираната разпоредба и е определил оценката, въз основа на изпратени писма от НСИ, видно от които института е отговорил, че е в обективна невъзможност да представи исканите данни, тъй като не събира такива и е представил данни за цени на производител на национално ниво на база тримесечно наблюдение. Приел е, че ОДБХ е следвало да приложи разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Наредбата, като определи обезщетението въз основа на експертна оценка от лицензиран оценител и при спазване на критериите по чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД. Установил е, че въпреки, че е възложил експертна оценка и такава е била изготвена в хода на административното производство, АО не се е съобразил с нея, а е ползвал данните от НСИ, които не са средни пазарни цени по вид животни за м. юни 2019 г. за областта. Съпоставяйки приложената от административния орган разпоредба на чл. 6, ал. 1 от Наредбата с разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ЗВМД, редакция ДВ бр. 58/2017 г., действала към момента на издаване на административният акт, съдът е счел, че Наредбата изменя еднозначно изискване на закона за определяне на оценката по "пазарна цена", като добавя критерия "средна пазарна цена" по вид животни за килограм живо тегло за съответната област, определена от НСИ за месеца, който предхожда възникването на болестта. Приел е, че е налице противоречие между законова и подзаконова разпоредба и административният орган е бил длъжен да приложи по високия по степен нормативен акт по аргумент от чл. 15, ал. 3 от ЗНА, като определи дължимото обезщетение, съгласно пазарни цени за м. юни 2019 г. на осн. чл. 144, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗВМД, а не съгласно данни от НСИ, които не носят информация относно пазарни цени на погиналите животни към месец юни 2019 г. Съдът е анализирал и трите варианта на приетото по делото заключение като е приел, че следва да намери приложение вариант 2 от същото, а именно, че дължимото обезщетение, съгласно чл. 144, ал. 1 от ЗВМД, следва да бъде определено по пазарни цени, валидни за територията на Европейския съюз и използвания от вещите лица метод - на сравнимите неконтролирани цени по Наредба H - 9 от 14.08.2006 г., приложим при съпоставими сделки с продукти, осъществени между независими лица. Приел е, че във вариант 2 от заключението приоритетно са отчетени установените в РБ пазарни цени на "угоени живи свине" от 80 до 110 кг. + от 2, 59 лв. /кг. и са отхвърлени по - високите европейски такива за категория животни от 3. 04 лв. /кг., като пазарните цени на свинете от видовете: бозайници (1 -19 кг.), подрастване (20 - 49 кг.) и угояване (50 - 79 кг.) са определени по сравнение с европейски такива. Първоинстанционният съд е възприел при постановяване на решението си, вариант 2 от изготвената експертиза, предвид използвания от вещите лица голям обем от данни за реални сделки, сключени на територията не само на РБ, но и на целия Европейски съюз, както и изводите им, че пазарните цени зависят и от външния пазар, като според съда заключението в този вариант дава възможност търсената пазарна цена от акта да бъде формирана след обстоен анализ на предназначението, възрастта и теглото на оценяваните животни. С оглед приетото заключение, съдът е приел, че "пазарната стойност" на умъртвените свине - бозайници, подрастващи и за угояване общо 33 652 бр. с общо тегло 1 543 569 кг. по определените пазарни цени възлиза на 6 386 840, 79 лв. и е изменил акта, като е увеличил определената стойност на обезщетението в размер на тази сума. Решението на Административен съд - Русе е правилно. Противно на заявеното в касационната жалба същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът е формирал правилни изводи въз основа на установената по делото фактическа обстановка с приети и неоспорени от страните доказателства, които са изложени аргументирано. Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на закона. Правилни са изводите на съда, че в оспорения административен акт, директора на ОБДХ - Русе е определил размера на дължимото обезщетение за животни "стоково стадо" в нарушение на разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ЗВМД, ред. ДВ бр. 58/2017 г. действала към момента на издаване на акта, която предвижда, че обезщетението се определя по пазарни цени за месеца, който предхожда възникването на болестта. В случая административния орган е определил оценката на основание чл. 6, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотични рискове, която предвижда, че обезщетението за стокови животни се определя по средна пазарна цена по вид животни за килограм живо тегло за съответната област, определена от Националния статистически институт за месеца, който предхожда възникването на болестта, независимо, че в представените писма от НСИ се съдържа отговор, че института е в обективна невъзможност да представи исканите данни, тъй като не събира такива, като е предоставил данни за цени на производител на национално ниво на база тримесечно наблюдение за цените на производител в селското стопанство. Въпреки, че е възложил изготвянето на експертна оценка на лицензиран оценител, която да определи обезщетението при спазване на критериите по чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД и такава е била изготвена, административният орган не се е съобразил с нея, като е определил обезщетението по данни от НСИ, които не са за средни пазарни цени по вид животни за месец юни 2019 г., предхождащ възникването на болестта. Съдът правилно е тълкувал приложимите материално правни разпоредби за определяне на дължимото обезщетение и е достигнал до верен извод, който се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция, че чл. 6 от Наредбата за условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотични рискове противоречи на чл. 144, ал. 1 от ЗВМД, като въвежда нови допълнителни условия, различни от предвидените в закона и вместо изискването за определяне на обезщетението по пазарна цена, въвежда изискването за средна пазарна цена по вид животни за килограм живо тегло, за съответната област, определена от НСИ за месеца, предхождащ възникването на болестта. Административният орган е следвало да определи обезщетението, съгласно условията предвидени в разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗВМД, като определи дължимото обезщетение въз основа на изготвената експертна оценка от лицензиран оценител, която сам е възложил и по критериите на чл. 144, ал. 1, т. 1, а не по представените данни от НСИ, които не съдържат каквато и да е информация за пазарни цени за м. юни 2019 г., приложима при определяне на дължимото обезщетение. В предвид горното правилно съдът е достигнал до извода, че при определяне на дължимото обезщетение, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон. Настоящата съдебна инстанция приема, че при определяне размера на дължимото обезщетение, съдът правилно е възприел вариант 2 от заключението на приетата по делото и неоспорена комплексна съдебно - икономическа експертиза, който в най - пълна степен отговаря на изискванията и критериите по чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, а именно определяне по пазарни цени, включително и по данни от Европейския съюз за видовете животни, за които няма данни у нас, поради липса на пазар за такива животни. Следва да се има предвид, че целта на законодателя при определяне на дължимото обезщетение по ЗВМД е да се обезвъзмезди собственика на умъртвените животни за реалните щети, които е понесъл от погиването им, поради което и в чл. 144, ал. 1 е предвидено това обезщетяване да се извърши по пазарни цени. Това е така тъй като при обезщетението собственика следва да получи сумата, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга, реализирана на свободния пазар. В разпоредбата на чл. 8 от Регламент (ЕС) № 652/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 15.05.2014 г. за установяване на разпоредби за управлението на разходите, свързани с хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал, е предвидено, че са допустими разходите, направени от държавите - членки при прилагане на мерките, посочени в чл. 6, § 1, с оглед на финансирането, а именно: а) разходи за обезщетяване на собствениците за стойността на техните заклани или умъртвени животни, в границите на пазарната стойност на тези животни, ако не са били засегнати от болестта. Регламента е международен акт и се прилага за всички държави - членки на ЕС, включително и за Република България, като в същия отново е предвидено обезщетяване на собствениците в рамките на пазарната стойност, поради което е недопустимо ограничаване на нормите на Регламента с норми на вътрешното право, още по-малко с подзаконов нормативен акт, какъвто е приложената от административният орган Наредба. Видно е, че законовата разпоредба на чл. 144, ал. 1 от ЗВМД е съобразена с изискването на Регламента за определяне на обезщетението по пазарна стойност и тази разпоредба е приложима при определяне на обезщетението, което безспорно следва да бъде по пазарни цени на животните. Както правилно е приел първоинстанционният съд, вариант 2 от приетото заключение съдържа обективен анализ на данните по видове животни, както на територията на Република България, така и информация от данни за Европейския пазар. При определяне пазарната стойност на угоени живи свине за 80 - 110 кг., вещите лица са приели пазарната цена на регионалния български пазар като най - достоверна, поради наличието на такива данни, а именно - 2, 59 лв. за кг. живо тегло и не са възприели средната стойност за европейския пазар, която е по - висока - 3, 04 лв. за кг. По отношение останалите категории, вещите лица са взели предвид базова цена на малки прасета от европейския пазар, поради липса на търговия на такива животни в РБ, като са ги разделили на четири групи и са изчислили стойността като разлика между цените на килограм между категория от 1 кг. до 100 кг., разделено на броя на групите и са получили средни пазарни стойности по групи за бозайници, за подрастващи и за угояване. При определяне на пазарната стойност за тези групи животни, вещите лица са съобразили, освен липсата на реална търговия на българския пазар и обстоятелството, че пазарните цени зависят и от външния пазар, като същите имат предвид европейския пазар. Правилни са съображенията на административния съд, че оценката по вариант 2 от заключението на вещото лице, съответства и на принципите на Договора за функциониране на Европейския съюз (2016), провъзгласени в чл. 26, дял I, част III Вътрешни политики и дейности на съюза. Съгласно цитираната разпоредба, Съюзът приема мерките, предназначени за установяване или осигуряване на функционирането на вътрешния пазар, съгласно съответните разпоредби от Договорите. По силата на т. 2 от чл. 26 Вътрешният пазар обхваща пространството без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали е осигурено в съответствие с разпоредбите на Договорите. В разпоредбата на чл. 38 от дял III на Договора е провъзгласен принципа за обща селскостопанска политика като изрично е посочено, че вътрешния пазар обхваща селското стопанство, рибарството и търговията със селскостопански продукти. Пояснено е, че понятието "селскостопански продукти" означава продукти на почвата, на животновъдството, както и продукти след първична преработка, пряко свързани с тези продукти. В случая ирелевантно е, че по делото няма данни собственика да е реализирал към момента такива животни в рамките на Европейския съюз, каквото оплакване е направено в касационната жалба. Предвид изложеното не би могло да се приеме, че извършената оценка приета от съда по вариант 2 от заключението на СИЕ е завишена и от същата, собственика на умъртвените животни ще реализира печалба за сметка на публичен ресурс, вместо да получи обезщетение за действително причинените вреди. Ползваните от вещите лица базови цени на малки прасета от търговия на такива животни на Европейския пазар не са цени от външен пазар, а от вътрешен пазар в рамките на Европейския съюз в границите на който е осигурено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали по силата на ДФЕС. Неоснователно е наведеното в касационната жалба твърдение, че като меродавни за казуса, следва да бъдат взети предвид данните от констативно - съобразителната част на СИЕ по вариант 3 от заключението, от които е видно, че себестойността на умъртвените животни, според счетоводните записвания на жалбоподателя е в размер на 2 733 261, 77 лв., реализираната от същия норма на печалба е 23% и следователно размерът на дължимото обезщетение за животните "стоково стадо" възлиза на 3 361 911. 73 лв., колкото е определено в оспорения акт. Вещите лица са дали категоричен отговор в заключението си, че метода на увеличената стойност за определяне на пазарната стойност не може да бъде приложен за изчисляване на обезщетението, поради невъзможността да се изведе адекватна осреднена норма на печалба, като съпоставима норма на печалбата, поради липса на сходство в създаването на продукта. Съществуват значителни функционални и продуктови различия, като критичен фактор при прилагане на метода е ефективността, т. е. наличието на разходи, които засягат рентабилността на дружествата, но не влияят на продажните цени. Вещите лица са установили в заключението си, че "Свинекомплекс Бръшлен" АД работи на пълен затворен производствен цикъл, включващ обезпечаване със суровини и производство на фураж, разполага със собствена земя и собствен фуражен завод, собствена база за съхранение на 15 000 тона зърно. Производството на основно и стоково стадо с приплоди - "бозайници", "подрастващи", "ремонтни прасета" и "угоени прасета". През 2009 г. дружеството стартира производство с генетика и под генетичен контрол от датското дружество "Dat Bred International", с което има подписан договор - селектира високопродуктивна, чистокръвна порода прасета "Landrece" и др. Ето защо правилно, първоинстанционният съд е отхвърлил искането на касатора за определяне на обезщетението по вариант 3 от заключението като неприложим при определяне на пазарната стойност. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че определеното от съда обезщетение ще доведе до реализиране на печалба на дружеството за сметка на публичен ресурс, а не до репатриране на действително причинени вреди, каквато е целта на закона. Това твърдение е наведено и пред първоинстанционния съд и настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите му, базирани на заключението на приетата по делото СИЕ, че посочената пазарна стойност на унищожените активи се формира от средна цена без ДДС и всички допълнителни разходи за придобиване на актива и внедряването му в експлоатация, в случая разходи за генетична поддръжка на базово стадо от 220 бр. чистокръвни майки и заплаща разходи и за годишна такса за регистрирани чистокръвни свине, за доставки на "нерез" или семенен материал, като няма право да препродава или да допуска трета страна да използва поръчаните прасета или тяхното потомство за размножаване, като ги отглежда единствено за угояване. Няма спор, че в пазарната стойност не са включени разходи за унищожение на животните и пазарната стойност не покрива предстоящи разходи за възстановяване на стопанството. Определянето на обезщетението по пазарни цени за месеца, предхождащ възникването на болестта, включва изрично посочени от вещото лице параметри, без печалба на дружеството и същото е направено, съгласно изискванията на действащата към процесния момент нормативна уредба. Предвид изложеното, касационната жалба на директора на ОБДХ - Русе се явява неоснователна, поради липсата на касационни основания и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение на Административен съд - Русе като правилно, следва да бъде оставена в сила. При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 20 000 лв., договорено и платено по банков път е основателна и следва да бъде осъдена ОДБХ - Русе да ги заплати на ответната страна. Възражението за прекомерност направено от процесуалния представител на ОБДХ - Русе, настоящата инстанция намира за неоснователно, предвид обстоятелството, че заплатеното адвокатско възнаграждение е дори под предвидения минимален размер на чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение