Решение № 13011 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6229/2010 г.

Решение № 13011 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6229/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от адвокат Гита Добрева - АК-Сливен, в качеството й на процесуален представител по пълномощно на д-р Кръстьо Петров Кръстев, като управител на лечебното заведение "Диагностично - консултативен център" ООД, гр. Сливен, срещу решение № 29 от 12.03.2010 г. по адм. дело № 19/2010 г. на Административен съд - гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата на касатора против писмена покана № 29-04-48 от 28.12.2009 г. на директора на РЗОК-Сливен за възстановяване на неоснователно получена сума от 3107,74 лв. в резултат на назначени от ЛЗ направления за МДД /бл. МЗ-НЗОК № 4/ за първо тримесечие на 2009 г., извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - директора на Районна-здравноосигурителна каса (РЗОК) - Сливен не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Прокурорът от ВАП М. Поповска счита, че съдебното решение кореспондира с доказателствата и установените от тях правно-релевантни факти и е постановено при правилно прилагане на материалния и на процесуалния закон. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За 2009 г. между лечебното заведение - касационен жалбоподател и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е сключен договор № 200374 от 04.03.2009 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център. С чл. 42 и чл. 43 от този договор страните са уговорили условията и правилата, при които изпълнителят на медицинската помощ може да назначава извършване на специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДД) по брой или стойност на отделните видове, определени в индивидуалните медицински стандарти за всеки лекар от лечебното заведение - изпълнител и общо за изпълнителя, чрез подписан от тях (от възложителя и от изпълнителя на медицинската помощ) протокол за определяне на РС за всяко тримесечие. Съгласно чл. 43 от ИД броят на РС може да се преразпределя между отделните дейности и лекари, може да се надвиши с до 10%, а за 1-3 тримесечие допустимото превишение е с допълнителни 15%, което да се компенсира през следващото тримесечие. При извършена проверка по изпълнението на договора е установено, че лечебното заведение - изпълнител е допуснало превишение на определените му с РС суми за МДД за I-во тримесечие на 2009 г. в размер на 3107,74 лева. Констатациите от проверката подробно са описани във финансов протокол № РД 13-02-212 от 29.10.2009 г. и в протокол № РД 13-02-213 от 29.10.2009 г. за неоснователно получени суми. С протокол № 6 от 11.12.2009 г. Арбитражната комисия по чл. 75 от ЗЗО за гр. Сливен не е стигнала до решение по възражението на ЛЗ срещу констатациите във финансовия протокол, поради равен брой гласове 3:3. Въз основа на тези констатации директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Сливен е издал писмена покана изх. № 29-04-48 от 28.12.2009 г. за възстановяване на сумата от 3107,74 лв., изплатена при превишаване на планираните с бюджета на НЗОК суми за такива медицински дейности в резултат на допуснатото от лечебното заведение корелативно превишение на определените му РС. Писмената покана е основана на констатациите във финансовия протокол и в протокола за неоснователно получени суми. "Диагностично-консултативен център-Сливен" ООД е оспорил писмената покана пред Сливенския административен съд, който с посоченото по-горе решение е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че писмената покана е издадена от компетентен орган в предписаната от закона форма при спазване на установеното производство и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Изводите на Сливенския административен съд са обосновани и законосъобразни, а постановеното от него решение е правилно. Направените с касационната жалба оплаквания са неоснователни. По делото е установено, че оспореният административен акт - Покана за възстановяване на неоснователно получени суми, е издаден на основание чл. 233, ал. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите за 2006 г. (НРД 2006), т. е. в хипотеза на получаване на суми без правно основание, при която получаването не е в резултат на извършено нарушение по НРД. Съгласно чл. 234, ал. 1 и 2 и чл. 251 - чл. 254, уреждащи процедурата по издаване на такъв акт, същата не предвижда разглеждане на възражението срещу протокола за неоснователно получени суми от арбитражната комисия, а разпореденото с поканата възстановяване на съответните парични средства няма характер на санкция по смисъла на чл. 236, ал. 1, т. 1. Що се отнася до възражението, че в поканата не е указан срокът за обжалване, предвид въведената с чл. 140, ал. 1 от АПК възможност за удължаване на срока за обжалване при нередовно съобщаване, този пропуск няма характер на съществено нарушение на административнопроизводствените правила, още повече, че в случая той не е възпрепятствал своевременното подаване на жалбата. Другите доводи в касационната жалба са основани на становището на касационния жалбоподател, че с въвеждането на регулативни стандарти се нарушава конституционно признатото право на гражданите на безплатна медицинска помощ, респ. правото им да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Нарушава се, според касационния жалбоподател, и принципа за равнопоставеност на задължително здравно осигурените лица (ЗЗОЛ) при ползването на медицинска помощ. Затова регулативните стандарти, според него, имат единствено прогнозен характер и нарушаването им, причинено от обективно съществуваща необходимост да бъдат проведени съответните изследвания на нуждаещите се от тях ЗЗОЛ, не съставлява виновно поведение на изпълнителя на медицинска помощ и не може да бъде основание да се възлагат в негова тежест сумите, изплатени от НЗОК поради обективно наложилото се превишение на РС. Така изразеното с касационната жалба становище е изцяло повлияно от мотивите, изложени към реш. № 12098 от 04.12.2006 г. по адм. д. № 3696/2006 г., с което петчленен състав на Върховния административен съд отмени чл. 167 и други разпоредби на НРД 2006, въвеждащи задължителен характер на регулативните стандарти. С това решение Върховният административен съд изрази неизменно поддържаното от него становище, че посредством регулативните стандарти се ограничава безплатно ползване на медицинско обслужване като основно конституционно право на българските граждани (чл. 52, ал. 1, предл. последно от Конституцията). Но с реш. № 2 от 22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г. Конституционният съд на Република България прие, че правото по чл. 52, ал. 1 от Конституцията е от категорията социални права, за които е типично, че не са универсални (отнасящи се до всички граждани) и не се ползват с пряка съдебна защита, поради което трябва да се приеме, че не става дума за право от класически тип. Според Конституционния съд тази част от текста на чл. 52, ал. 1 от Конституцията, който пряко се отнася за безплатната медицинска помощ, гласи така: "гражданите имат право на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон". От този текст Конституционният съд прави следния извод: "Граматичното тълкуване на текста води до извода, че обхватът и обемът трябва да бъдат определени, т. е. не са неограничени. Прилагателното "определен" показва дадено, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравните нужди да бъде неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно." Същественото в този извод на Конституционния съд е, че обхватът и обемът на безплатното ползване на медицинско обслужване не са неограничени. Решенията на Конституционния съд са задължителни за всички държавни органи (вкл. и за съдилищата), юридически лица и граждани - чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционен съд. Ежегодно Народното събрание със закон определя размера на средствата, които НЗОК има право да изплати за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. С чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. е въведено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях специализирани медицински и медико-диагностични дейности (СМД и МДД) в съответствие с определените размери на сумите за здравноосигурителни плащания. Въпросът за правната допустимост на РС е разрешен с ежегодно приеманите закони за бюджета на НЗОК, в частност, Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г. /чл. 4 /, и с Решение № 2 от 22.02.2007 г. на КС на РБ, поради което е безпредметно неговото обсъждане. Независимо от това, той е разгледан подробно в съдебното решение. В тази връзка следва да се отбележи, че посочените закони определят финансовите параметри на дейността на НЗОК и средствата, с които тя разполага за съответната година. За жалбоподателя индивидуалните регулативни стандарти са определени с подписания между него и РЗОК протокол, а съгласно чл. 42, ал. 1 от ИД по брой или стойност назначаваните СМД и МДД следва да бъдат в рамките на така определените стандарти. Превишаването на същите води до получаване на суми без правно основание, които подлежат на връщане по реда на чл. 233, ал. 1 и сл. от НРД-2006 г. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира, че не са налице твърдяните с касационната жалба на "Диагностично-консултативен център" ООД, гр. Сливен отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и оспореното с нея решение на Сливенския административен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, шесто отделение,