Решение № 8221 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1847/2010 г.

Решение № 8221 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1847/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив срещу решение № 1762/29.12.2009 г., (отм.), постановено по адм. дело № 1279/2009 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е обявен за нищожен РА № 260900135/8.06.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Хасково, потвърден с решение № 477/14.07.2009 г. на директора на "ОУИ" - гр. Пловдив (допусната техническа грешка от ПАС при изписване датата на решението на горестоящия административен орган 17.07-2009 г., вместо 14.07.2009 г.) за отказан данъчен кредит на "Елит 1968" ООД - гр. Свиленград в размер на 45 607,96 лв. Според касатора съдът не се е съобразил с обстоятелството, че ревизионното производство е започнало със ЗВР № 900037/21.01.2009 г., т. е. след влизане в сила на чл. 129, ал. 3 ДОПК в сила от 19.12.2007 г. и според тази разпоредба независимо от прихващане или възстановяване, включително когато акта е обжалван, задълженията за данъка подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. В тази връзка са всички оплаквания, изложени в жалбата, както и че съдът не бил се съобразил с действащата вече съдебна практика - решения № 6103/26.05.2008 г., № 7138/13.06.2008 г., № 4960/24.04.2008 г. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на дружеството против ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Елит 1968" ООД - гр. Свиленград чрез процесуалния си представител адв. Иванов, който я оспорва и излага подробни съображения в представеното по делото писмено възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като законодателят не е придал обратно действие на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК в сила от 19.12.2007 г., поради което изводите за стабилитет на влезлия в сила ДАПВ са приложими и той може да бъде изменен само по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да обяви нищожността на РА № 260900135/8.06.2009 г. за отказан данъчен кредит на "Елит 1968" ООД - гр. Свиленград в размер на 45 607,96 лв., Пловдивският административен съд е приел, че безспорно установено е по делото и не се спори между страните, че с влязъл в сила ДАПВ № 244/21.05.2005 г., с който претендираният данъчен кредит в справката-декларация за възстановяване в размер на 72 100 лв., частично прихванат със задължения по ДДС за други периоди и съответно ефективно е възстановен в размер на 66 710,93 лв., поради което с този акт са признати права. Съдът е установил, че с издаването на този ДАПВ данъчната администрация е признала, че на дружеството следва да се възстанови данъка в претендирания размер за месец септември 2004 г. Съдът се е позовал на чл. 26 ДПК (отм.), според който и ДАПВ е данъчен акт и след като е влязъл в сила, не може за същия период да се издава ревизионен акт, освен при условията на чл. 133 и сл. от ДОПК и възлагането на ревизията следва да се извърши само от териториалният данъчен директор. Посочено е в обжалваното решение, че в този смисъл е и практиката на Върховния административен съд. Обжалваното решение е правилно. Няма спор по делото относно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. ДАПВ № 244/21.05.2005 г. е влязъл в сила и с него е ефективно е възстановен ДДС за месец септември 2004 г. При това положение законосъобразни са изводите на съда, че не може за същия данъчен период с ревизионния акт да не се признава правото на приспадане на данъчен кредит, след като с ДАПВ данъкът е възстановен. Това е така, тъй като ДАПВ съгласно чл. 26 ДПК (отм.) представлява данъчен акт и след като не е обжалван, е влязъл в сила и се ползва със стабилитет. Нееднократно в свои решения ВАС е изразявал становище, че този стабилитет може да се разруши само ако се спази процедурата за изменение на влезли в сила задължения - чл. 115 и чл. 116 ДПК (отм.) и чл. 133 и сл. от ДОПК. В случая със ЗВР № 900037/21.01.2009 г. е възложена ревизия за същия данъчен период, за който с ДАПВ са признати права. Относно приложението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, същата е в сила от 19.12.2007 г. и законодателят не й е придал обратно действие. Тя има предвид незачитане на извършването на възстановяването/прихващането, тъй като предвижда установяване задължения за данъци само с ревизионен акт. Това е така, защото с това изменение законодателят не придава стабилност на акта за прихващане или възстановяване. Като се има предвид посоченото по-горе, че на цитираната правна норма не е придадено обратно действие, то следва да се приеме, че и акта за възстановяване/прихващане и ревизионният акт, с който ще се установят задължения за данъци трябва да са издадени след 19.12.2007 г. В противен случай се създава различен режим за възстановяване на данъци с акт, издаден преди 19.12.2007 г. и установяване на задължения за данъци след 19.12.2009 г. за същия период, за който са признати права с индивидуален административен акт, за който съгласно чл. 26 ДПК (отм.) се приема, че като е влязъл в сила се ползва със стабилитет, който може да бъде накърнен по указания в закона ред. В този смисъл вече има установена съдебна - адм. дело № 10057/2009 г. на ВАС, I отделение, № 11910/2009 г., № 15602/2009 г. на ВАС, IА отделение. В решение № 1079/27.01.2010 г. по адм. дело № 11910/2009 г. на ВАС, IА отделение изрично е прието, че "... с оглед правилата за определяне на действието на правните норми във времето правните последици от издаването на АПВ следва да бъдат преценявани с оглед действащите към датата на издаването му правни норми, а не спрямо последващи изменения на закона, на които не е придадено изрично обратно действие. Следва да се отбележи и разбирането на Конституционния съд на Република България, изразено в решение № 9/20.06.1996 г. по конст. дело № 9/1996 г., че нормите, с които се въвеждат данъчни задължения или данъчни утежнения трябва да бъдат създадени преди времето, за което те се отнасят с оглед правилото за неретроактивност на данъчните норми. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не подлежи на отмяна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода и направеното искане от ответника, не му се дължат разноски за касационното производство, тъй като няма данни такива да са направени. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,