Решение № 11323 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5345/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Пловдив, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Н. Кънчева, против Решение 1300/27.02.2024 г., постановено по адм. дело 3181/2022 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което по жалба на Огл - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия (OGL - FOOD TRADE LEBENSMITTELVERTRIED GMBH) е отменено Решение РТД 3000-463/10.03.2022/32-80037, издадено от директора на ТД Митница Пловдив при Агенция Митници, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. С последното в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 1 000,00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба Огл - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия, чрез своя процесуален представител - адв. Г. Горанов, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в становище. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 350,00 лева съгласно представен списък с разноските и доказателства за заплащането им. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на Решение РТД 3000-463/10.03.2022/32-80037, издадено от директора на ТД Митница Пловдив при Агенция Митници, с което на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 19, ал. 7 от ЗМ, чл. 74, § 5, ал. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, е отказано освобождаване на представеното от Огл - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия, в качеството му на вносител по митническа декларация (МД) MRN 21BG003010025788R8/05.04.2021 г., обезпечение в размер на 890,58 лева и същото е задържано като плащане на вносни мита. Според фактическите констатации на митническия орган, възприети и от първоинстанционния съд, Огл - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия, в качеството си на вносител, подава пред МБ Свиленград МД с MRN 21BG003010025788R8 от 05.04.2021 г., с която декларира под режим допускане за свободно обръщение с цел крайно потребление стоки пресни зеленчуци с произход от Турция, в това число тиквички с нето тегло 3600 кг. - стока 2. За стока 2 - пресни тиквички, с код по КН 0709931000, с нето тегло 3600кг, е декларирана митническа стойност (МС) в размер на 5 444,93 лева, преизчислена в евро на 100 кг. 77,33 евро/100 кг. Прието е за установено, че определената от Европейската комисия (ЕК) за дата 05.04.2021 г. стандартна вносна стойност (СВС) за тиквички с произход ERGA OMNES, в това число и с произход Турция, е 57,40 /100 кг. Тъй като декларираната МС е с повече от 8% от определената стандартна вносна стойност, на основание чл. 75, § 2 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 във връзка с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 вносителят е представил обезпечение в размер на 890,58 лева, представляващ размер на митото, което той би платил при определената за деня СВС. Установено е също така, че с писмо с рег. 32-109094 /05.03.2021 г. дружеството е уведомено, че на основание чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от четири месеца от регистриране на МД, е длъжно да представи доказателства, че стоката пресни тиквички е реализирана на пазара на ЕС при условията, потвърждаващи коректността на декларираната вносна МС. В отговор, на 27.04.2021 г. Огл - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия, чрез пълномощника си Ренус България ООД, представя доказателства на какви цени са продадени стоките от тази партида 103 евро/100 кг., а с молба с вх. 32-190679/16.06.2021 г. пълномощникът на дружеството представя в МБ Свиленград допълнително: справки декларации за ДДС за данъчните периоди януари, февруари, март и април 2021 г. с приложени към тях дневници за покупки и продажби; уведомления за приемане на постъпили данни от справките-декларации за ДДС, дневници за покупки и продажби за данъчните периоди януари, февруари, март и април 2021г.; подадени VIES декларации за осъществени вътреобщностни доставки за данъчни периоди януари, февруари, март и април 2021 г. Според установяванията на митническите органи продажната цена на пресните тиквички е по-ниска от цената им на придобиване, поради което приемат, че не е представено удовлетворяващо доказателство за условията на освобождаване и внесеният депозит в размер на 890,58 лева следва да се задържи за заплащане на вносни мита на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891. Възпроизведено е и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), според което договорената и реално платената цена е именно декларираната при вноса. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Дадено е тълкуване на относими правни разпоредби, в това число за определената към датата на подаване на МД - 05.04.2021 г. от Европейската комисия стандартната вносна стойност в размер на 57,40 /100 кг., доказателствата, които трябва да се представят от вносителя според Решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз, способите за освобождаване на представено обезпечение и т. н. 2. При анализ на приложимите разпоредби е прието, че при доказването вносителят може да ползва всички относими към вноса на стоките документи, като представените такива от страна на Огл - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ Германия (фактура, транспортни фактури за разходи до граница, плащания към доставчика, осчетоводявания, дневници покупки/продажби и справки - декларации по ЗДДС и VIES декларации за вътреобщностна доставка), освен неоспорени досежно тяхната истинност, потвърждават стойността на договорената и реално платена цена на тиквичките по процесната МД обстоятелство, потвърдено и със заключението на назначената ССчЕ. В тази връзка е посочено, че липсата на изходящи от износителя документи, потвърждаващи цената, на която е закупена стоката, не разколебават изводите на съда за представени убедителни доказателства за действително договорената цена, тъй като списъкът на документите в чл. 75, § 5, ал. 4 от Делегирания регламент не задължава вносителя да представи писмен договор, сключен с износителя или друг еквивалентен документ, установяващ релевантните елементи на договорното правоотношение, в т. ч. уговорките за цената. 3. Предвид изложеното според съда митническият орган неправилно е приложил и тълкувал разпоредбата на чл. 75, § 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 по причина, че не съществува правна възможност митническите власти да поставят определянето на МС в зависимост от последваща реализирана печалба на стоките, предмет на внос. В тази връзка е посочено, че предвид дългосрочните търговски отношения с контрагента - търговска верига LIDL и периодичността на доставките, извършвани през цялата година, то реализирането на печалба следва да се разглежда в по-дълъг период от време, поради което е оправдано някои доставки да се извършват на по-ниска цена за сметка на други при съобразяване и на обстоятелството, че стоките са бързоразвалящи се, което се отразява на спада в цените им с оглед загубата на вкусови качества и търговски вид. 4. Също така, при анализ на предпоставките, обуславящи изключване на декларираната МС, предвидени в т. 3 от диспозитива на решение по дело С -770/21 , чл. 75, § 5 от Делегиран регламент 2017/891, е прието, че доколкото в случая договорната стойност в размер на 2 383,00 евро с турския доставчик по процесната търговска фактура за процесната стока, с нето тегло 3600 кг., е 66,20 /100 кг., то същата не надвишава с 50% СВС (57,40 /100 кг), определена от ЕК към датата на регистриране на процесната МД 05.04.2021 г. 5. Предвид всичко изложено според съда не се установява кумулативното наличие на две от условията за оспорване на договорната стойност на внесените стоки, поради което оспорването на митническата ѝ стойност от страна на административния орган е необосновано. 6. В заключение съдът е направил извод, че отказът за освобождаване на внесеното обезпечение е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. По делото не е формиран спор по фактите. Спорът е относно това предоставено ли е от страна на Огл - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ Германия удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891. Принципно правилно съдът е приел, че за вноса на процесните продукти пресни тиквички е приложим механизмът на входни цени, установен в чл. 181 от Регламент (ЕС) 1308/2013 на ЕП и на Съвета във връзка с приложение VІІ на Делегиран регламент (ЕС) 2017/891. Законосъобразен е и изводът му, че спорът по делото е за доказване на условията по чл. 75, § 5, ал. 4 във връзка с ал. 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 за освобождаване на обезпечението, предоставено от вносителя на основание чл. 75, § 2, ал. 1 от същия регламент, поради това, че декларираната договорна стойност на стоката по чл. 70 от МКС се отличава с повече от 8 % от фиксираната/стандартната стойност при внос, определена от ЕК към момента на съставяне на декларацията за допускане на стоката до свободно обращение. Доказателствената тежест да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от МКС или да определи митническата стойност по вторичния метод на чл. 74, § 2 б. в от МКС, е на вносителя. Преценката за спазване на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение, следва да бъде извършена според тълкуването на чл. 75, § 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, дадено в решение от 21.09.2023 г. по дело С 770/21 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС), по преюдициално запитване на Административен съд, София град по идентичен спор между същите страни относно условията за освобождаване на обезпечение, предоставено на основание чл. 75, § 2, ал. 1 от делегирания регламент във връзка с вноса на пресни тиквички, с произход от Турция. На първо място следва да бъде посочено, че в съответствие с чл. 75, § 5, ал. 4 от Делегиран регламент 2017/891 вносителят трябва да предостави на митническите органи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от внесената партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида (т. 84). В случай, че документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят следва да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида, като например писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида (т. 85). Съгласно т. 3 от диспозитива на решението по дело С-770/21, чл. 75, § 5 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя. В случая, за да се приеме приложимост на решението на СЕС не са спорни фактите, че декларираната договорна стойност на партида внесени стоки е 66,20 евро/100 кг, а определената от Комисията стандартна стойност при внос за деня е 57,40 евро/100 кг, внесената партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз; вносителят е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност; вносителят е представил фактури за покупката, транспортни фактури за разходи до граница, плащания към доставчика, осчетоводявания, дневници покупки/продажби и справки - декларации по ЗДДС и VIES декларации за вътреобщностна доставка. Безспорно износителят не е представил писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида. Липсват каквито и да е документи, подписани от износителя, които да потвърждават цената на която е закупена стоката. Спорен по делото е и въпросът дали декларираната договорна стойност на партида внесени стоки е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от ЕК. Вярно е, че от разясненията в т. 90 от решението на Съда по дело С-770/21 следва, че разлика в цените с повече от 50 % като констатираната в случая между декларираната договорна стойност на партида внесени стоки и определената от Комисията стандартна стойност при внос, е достатъчна, за да породи у митническия орган съмнения в достоверността на тази декларирана договорна стойност (вж. по аналогия решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary, C-291/15, EU:C:2016:455, т. 38 и 39). Това важи в още по-голяма степен, когато подобна разлика в цените се съчетава с продажбата на загуба на съответната партида на клиент на вносителя, тъй като такава продажба на загуба сама по себе си не е рентабилна търговска практика. От тези разяснения обаче не следва, че за да се приеме значително по-висока декларирана договорна стойност в сравнение със стандартната стойност при вноса, следва винаги да е установена разлика в цените с повече от 50 % между декларираната договорна стойност на партида внесени стоки и определената от Комисията стандартна стойност при внос. Значително по-висока декларирана договорна стойност в сравнение със стандартната стойност при вноса ще е налице и когато е установено значително превишение на предвидената в чл. 75, § 2 от Делегиран регламент 2017/891 разлика от 8%. В случая, декларираната договорна стойност на партида внесени стоки е 66,20 евро/100 кг, а определената от Комисията стандартна стойност при внос за деня е 57,40 евро/100 кг, което е значително превишение от предвидената 8 % разлика между декларираната договорна стойност на партида внесени стоки и определената от Комисията стандартна стойност при внос. С оглед изложеното, в случая е изпълнено и последното условие за приложимост на решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на СЕС. Съобразявайки решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз, настоящата инстанция приема, че констатираната в случая разлика между декларираната договорна стойност на партида внесени стоки и определената от Комисията стандартна стойност при внос, съчетано с продажбата на загуба на съответната партида на клиент на вносителя са достатъчни, за да породят у митническия орган съмнения в достоверността на тази декларирана договорна стойност. След като е безспорно установено, че вносителят Огл - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия не е представил удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стоката, като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция, съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891, законосъобразно с оспорения административен акт митническият орган е изключил декларираната договорна стойност на партида внесени домати. Като е приел друго и е отменил постановеното митническо решение, АССС е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на Огл - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия против Решение РТД 3000-463/10.03.2022/32-80037, издадено от директора на ТД Митница Пловдив при Агенция Митници, с което на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/213 във връзка с чл. 19, ал. 7 от ЗМ и чл. 74, § 5, ал. 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, е отказано освобождаване на представеното от Огл - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия, в качеството му на вносител по митническа декларация MRN 21BG003010025788R8/05.04.2021 г., обезпечение в размер на 890,58 лева и същото е задържано като плащане на вносни мита, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса ответното по касация дружеството следва да бъде осъдено да заплати на Агенция Митници в качеството си на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган касатор, разноски по делото в размер на 200,00 лева, включващо юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,