Решение № 4219 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 34/2013 г.

ВАСVII отделение26.03.2013 г.докладчик т Таня Вачева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1804 от 30.10.2012 г., постановено по адм. д. № 1724/2012 г. на Административен съд - Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Хенди Тел" ЕООД със седалище в гр. София, представлявано от управителя Николай Филипов, срещу задължителните предписания по протокол за проверка на документи № К - 64043 от 5.07.2012 г., във връзка с констативен протокол № 131768 от 25.06.2012 г., издаден от младши специалист в РД - Бургас при Комисията за защита на потребителите. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4219 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 34/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на директора на РД-Бургас при Комисията за защита на потребителите против решение № 1804 от 30.10.2012 г., постановено по адм. д. № 1724/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което са отменени задължителни предписания по протокол за проверка № К-64043 от 5.07.2012 г., във връзка с констативен протокол № 131768 от 25.06.2012 г., издаден от младши специалист в РД - Бургас при Комисията за защита на потребителите. Навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Претендират се разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът "Хенди Тел" ЕООД, представлявано от управителя Н. Филипов, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за основателна. По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. За да отмени дадените с протокол № К-64043 от 5.07.2012 г. задължителни предписания на "Хенди Тел" ЕООД, съдът е приел, че контролните органи не могат да предписват по кой от алтернативно определените начини в чл. 114, ал. 1 от ЗЗП следва да стане разрешаването на рекламацията, което зависи от искането на потребителя и изискването за пропорционалност по чл. 112 от този закон. В оспореното предписание липсват съображения дали с ремонта на мобилния апарат е изпълнено задължението на продавача за привеждане на потребителската стока в съответствие с договора за продажба и кое налага замяната на стоката с нова. Относно предписанието за връщане на цената на стоката е посочено, че съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗП, ако потребителят не е доволен от решаването на рекламацията, той има право да развали договора и да поиска възстановяване на заплатената сума, което е потестативно право на купувача и не може да бъде реализирано от администрацията на КЗП с даване на задължителни предписания до търговеца. Административният орган няма компетентност да разрешава спорове относно правата на потребителите. Решението е неправилно. Съгласно чл. 193, т. 2 от ЗЗП длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 от ЗЗК дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. Според чл. 112, ал. 1 от ЗЗП при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба потребителят има право да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. В този случай потребителят може да избира между извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия. В конкретния случай органът по чл. 191 от ЗЗП е установил несъответствие със Закона за защита на потребителите, обективирано в констативен протокол от 25.06.2012 г., чието съдържание не се оспорва от страните, и на 5.07.2012 г. е издал предписание за отстраняването му, като е указал правата на потребителя така, както са разписани в закона. Макар и в административния акт да не е посочено изпълнено ли е задължението на продавача за привеждане на потребителската стока в съответствие с договора за продажба и дали потребителят е поискал разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума, съдът е следвало да изиска цялата административна преписка и да съобрази, че тези обстоятелства са налице. Както от констативните протоколи, така и от представения пред касационната инстанция сигнал от 19.06.2012 г. на потребителя се установява, че продаденият мобилен телефон е проявил различни дефекти и след направената рекламация апаратът е оставен за ремонт. Не се спори, че е ремонтиран в сервиз 4 пъти и към момента на проверката също е бил в сервиз. Купувачът е отказал да го приеме в този вид, като изрично е посочил, че желае апаратът да бъде заменен с нов. Въз основа на тези относими обстоятелства се налага изводът, че стоката не е била приведена в съответствие с договора за продажба, а потребителят е осъществил правото си да поиска замяна на стоката с нова, като това не е невъзможно и избрания от него начин на обезщетение не е непропорционален. Този начин на удовлетворяване на рекламацията на потребителя е пропорционален в сравнение с ремонт на стоката, предвид стойността на потребителската стока, значимостта на несъответствието и възможността да се предложи на потребителя друг начин на обезщетяване, който не е свързан със значителни неудобства за продавача. С дадените задължителни предписания компетентният орган е действал в рамките на предоставените му по закон правомощия, като е посочил, че дружеството следва да удовлетвори искането на потребителя във връзка с рекламираната стока по някой от алтернативно предвидените в закона начини. Предвид изложеното касационната инстанция приема, че обжалваното решение на АС - Бургас е постановено в нарушение на материалния закон, поради което подлежи на отмяна. Вместо него следва да се постанови друго, с което жалбата на "Хенди Тел" ЕООД следва да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на правния спор, искането на Комисията за защита на потребителите за присъждане на разноски за защита от юрисконсулт е доказано по основание. Пред двете инстанции, обаче, липсват доказателства за надлежно упражнено процесуално представителство от юрисконсулт и реално направени съдебни разходи, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд,

Цитирани разпоредби

3