Решение № 5018 от 22.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 243/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на С. Василева за отмяна, на основание чл. 239, т. 5 АПК, на влязлото в сила определение 8740 от 21.09.2023 г. по адм. дело 8675/ 2023 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е оставено в сила определение 5189 от 16.06.2023 г. по адм. дело 5608/ 2023 г. на Административен съд София град. В искането за отмяна подателката твърди, че в нарушение на съответните правила не е могла да организира защитата си ,поради невъзможността да участва в съдебните производства,тъй като актовете,чиято отмяна се претендира понастоящем са постановени в закрити съдебни заседания в нарушение на конституционно гарантираното й право на защита. Ответникът Началникът на Дирекция за национален строителен контрол чрез юриск.Илиева намира искането за отмяна за отмяна за неоснователно.Претендира юрисконсултско възнаграждение. Като взе предвид изложеното в искането за отмяна, съобразно посоченото основание, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия прецени, че искането е неоснователно по следните съображения: Основанието за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК, на който подателката на искането за отмяна се позовава, се отнася за всяко процесуално нарушение, което е лишило страната от възможността фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и по този начин е довело до накърняване правото й на защита. В случая такова нарушение по отношение на подателката на искането за отмяна от страна на двете съдебни инстанции не е допуснато. Определението на Административен съд София град, предмет на искането за отмяна, е постановено в производство по реда на чл. 104 ал.1 ЗДСл, образувано по жалба, предявена от Василева против предизвестие РД-15-117/15.05.2023,издадено от Началника на ДНСК на осн. чл.106 ал.1 ЗДСл,с което същата е уведомена,че след изтичане на едномесечен срок от получаването му,ще бъде прекратено служебното й правоотношение на осн. чл.106 ал.1 т.2 ЗДСл,поради съкращаване на длъжността. С цитирания съдебен акт подадената от Василева жалба е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено след констатация, че на съдебен контрол подлежи крайния индивидуален административен акт- заповед РД-15-118/15.05.2023г на Началника на ДНСК,която е оспорена пред АССГ и по която е образувано адм. дело 5054/2023г ,но не и предизвестието за прекратяване на служебното правоотношение,тъй като същото на осн. чл.159 т.1 АПК не представлява индивидуален административен акт.Определението е разгледано в закрито съдебно заседание съгласно чл.158,чл.159 и чл.160 от АПК. Подадената срещу определението частна жалба е разгледана от тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, в закрито заседание съгласно нормата на чл. 234, ал. 1 АПК и е постановено определението, предмет на искането за отмяна, с което определението на административния съд е оставено в сила. Следователно съдебните актове, чиято отмяна се иска, са постановени в съответствие с всички процесуални изисквания при извършване на преценка за допустимостта на жалбата и нейната редовност,първоинстанционният съд съгласно нормите на чл.158,чл.159 и чл.160 от АПК е извършил преценка на допустимостта на съдебното оспорване на предизвестие РД-15-117/15.05.2023г на Началника на ДНСК,като е съобразил образуваното преди това съдебно производство по оспорване на Заповед РД-15-118/15.05.2023г на същия административен орган,с която по същество е прекратено служебното правоотношение на Василева пред АССГ по адм. дело 5054/2023г.При извършването на тази преценка е постановен и акта на съда за прекратяване на производство,който е бил връчен по надлежния ред, същата е уведомена за възможността да оспори определението за оставяне без разглеждане на жалбата и за прекратяване на съдебното производство, а подадената от нея частна жалба е разгледана от състав на Върховния административен съд по правилата на Глава тринадесета АПК. По този начин нарушения на съдопроизводствените правила не са допуснати и правото на участие на страната по делото, респ.правото й на защита не са накърнени. Провеждането на закрити съдебни заседания,когато се извършва преценка на допустимостта и редовността на жалбата,с която е сезиран съда не води до ограничаване на конституционните права на молителката,нито пък на достъпа й до съд и на възможността аргументите,изложени от нея в сезиращите съдилищата жалба и частна жалба,да бъдат разгледани в пълнота и на тях да бъде отговорено по предвидения в закона ред за това. Поради изложеното Върховният административен съд, петчленен състав, приема, че условията на чл. 239, т. 5 АПК не са изпълнени. Не са налице предпоставките за отмяна на цитираните по- горе съдебни актове на това основание. Искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора и на основание чл.244 ал.1 АПК вр. чл.143 АПК вр. чл.78 ал.8 ГПК ще следва на ответната страна да се възложат разноските в производството,като се осъди молителката да заплати на Началника на ДНСК сумата от 240 лв за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.24 от НзПрПщ. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,