Решение № 1263 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9653/2012 г.

Решение № 1263 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9653/2012 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Антон Сергеев Димитров от гр. Кърджали, чрез пълномощника му адв. Венелина Милушева, срещу решение № 108 от 12.06.2012 г., постановено по адм. дело № 177/2011 г. по описа на Административен съд Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-02-ЮЦР-250/20.05.2011 г. на началника на РДНСК Южен централен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началникът на РДНСК Южен централен район, чрез своя представител юрк. Ирина Асенова, намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Антон Сергеев Димитров срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-250/20.05.2011 г. на началника на РДНСК Южен централен район, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Навес с барбекю" находящ се в поземлен имот № 000001 с начин на трайно ползване изкуствена водна площ, землище с. Тополчане с ЕКАТТЕ 72802, община Кърджали, област Кърджали, в чашката на язовир Кърджали . За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че процесният обект представлява строеж - пета категория. Съдът намира строежа за незаконен, тъй като е изграден без изискващите се строителни книжа съгласно разпоредбите на чл. чл. 137, ал. 3 ЗУТ и чл. 148, ал. 2 ЗУТ. Съдът е установил, че строителството не е било допустимо по действащите правила и норми към момента на извършването му, нито съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ), поради което не е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и подлежи на премахване. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и този строежът е изпълнен без необходимите строителни книжа. Това го квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Тази му характеристика, както правилно първоинстанционният съд е установил, е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд относно липсата на предпоставките на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Съгласно цитираната норма строежи, изградени до 7.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно Закона за устройство на територията, са търпими строежи и не подлежат на премахване. В случая процесният строеж е изградена в терен, за който няма и не е имало одобрен подробен устройствен план, което е достатъчно основание да се приеме липсата на търпимост на строежа. Представеното от касатора удостоверение за търпимост № 94-А-152-1 от 16.06.2011 г. не е обвързващо за съда. Последният сам изследва за наличието на условия за търпимостта на строежите. Съгласно представеното по делото удостоверение имотът на касатора попада в поземлен имот № 000149, а от направената по делото експертиза става ясно, че процесният строеж, разпореден за премахване, попада в поземлен имот № 000001. Неоснователни са доводите, сочени в касационната жалба, тъй като касаят евентуална незаконосъобразност на оспорената заповед, а не на постановеното съдебно решение - предмет на разглеждане в това производство. Всички изложени доводи повтарят тези, направени пред административния съд, на които последният е отговорил подробно и мотивирано. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,