Решение № 2634 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10604/2010 г.
ВАСI отделение22.02.2011 г.докладчик Светлозара Анчева
Диспозитив
Отменя като незаконосъобразен Акт за установяване на публично държавно вземане № 31/16.07.2010 г. на Съвета за електронни медии в частта, в която на "Диана кабел ТВ" ООД - гр. Ямбол са определени суми за плащане от годишни такси за надзор в общ размер от 11 826,09 лв. за телевизионна програма "Диана МЗ", описани в табличен ред от т. 4 до т. 15. Осъжда Съвета за електронни медии - гр. София да заплати на "Диана кабел ТВ" ООД - гр. Ямбол направените по делото разноски в размер на 686,52 лв. Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Мотиви
Решение № 2634 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10604/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на "Диана-кабел ТВ" ООД - гр. Ямбол срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 31/16.07.2010 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ) в частта, в която на дружеството са определени суми за плащане от такси в общ размер от 11 826,09 лв. за телевизионна програма "Диана МЗ", описани в табличен ред от т. 4 до т. 15. Жалбоподателят е изложил оплаквания, че актът на СЕМ не е конкретизиран на какво основание са определени публичните задължения, като е посочена само общата разпоредба на чл. 102 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) и затова не е мотивиран. Освен това според жалбоподателят телевизионната програма "Диана МЗ" не е излъчвана от телевизионния оператор от 2000 г. насам, както и че СЕМ не е осъществявал никакъв надзор, поради което определените публични задължения не са дължими. Ответникът Съвет за електронни медии - гр. София чрез процесуалния си представител юриск. Петрова оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна, тъй като не са налице основания за отмяна на обжалвания административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е искане, че в случай жалбата се уважи, да се присъди минималния хонорар за адвокатско възнаграждение не уговореното, което е прекомерно завишено. Върховният административен съд, I отделение счита, че жалбата е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Видно от представеното по делото решение № 15-00-93/30.05.2002 г. по приложения списък в решение № 15-00-14/14.02.2000 г. на Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ) са регистрирани радио-телевизионни оператори за осъществяване на радио- или телевизионна дейност чрез кабел или сателит, т. е. чрез регистрационен режим. Видно от водената между страните по делото кореспонденция жалбоподателят е твърдял, че телевизионната програма "Диана МЗ" се е разпространявала за кратък период от време - 1999 г. - 2000 г. и след това излъчването е било прекратено, както и че разпространява само политематичния канал "Диана кабел". Процесуалният представител на СЕМ в съдебно заседание на 09.02.2011 г. поясни, че СЕМ е осъществявал контрол като е изисквал информация до оператора във връзка с програмата, както и че нямат други доказателства за осъществяване на надзора. По делото е представено писмо до жалбоподателя от 30.11.2007 г., с което е изискан от дружеството да представи програмна схема за 2007 г., както и договори с "Музикаутор" и "Филмаутор", както и договори с други организации и списък на излъчените в програмата на оператора филми. С писмо от 05.12.2007 г. жалбоподателят е отговорил на СЕМ, че телевизионната програма не се разпространява от 2000 г. насам. Основният спор между страните е дължат ли се определените в акта публични вземания, за какво са и на какво основание. Наистина в АУПДВ е посочено общо разпоредбата на чл. 102 ЗРТ, без конкретизация коя от изброените в нея хипотези. В същото време в акта е посочена и разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифа за таксите за радио- и телевизионна дейност, а това е таксата за надзор за телевизионна дейност. Таксата винаги е свързана с предоставяне на услуга или действие на държавен орган, а в случая това е надзорна дейност. Таксата за надзор покрива материално-техническите и административни разходи и в тежест на административния орган е да докаже, че такъв надзор е осъществен. Като се има предвид размера на годишната такса за надзор за телевизионна дейност - 4 000 лв., то СЕМ трябва да обоснове този размер със самата административна дейност по надзор. По делото е представено писмо, което по твърдението на процесуалния представител на СЕМ е доказателство за осъществен надзор. Съдът не възприема писмото от 30.11.2007 г. до жалбоподателя за осъществяване на надзор. Наред с това жалбоподателят е върнал отговор на същото писмо, в което е обяснил, че телевизионната програма не се разпространява. При неосъществяване на програма, което е било в правомощието на СЕМ да извърши проверка дали това отговаря на истината и ако телевизионна програма е излъчвана, да представи доказателства за това. Жалбоподателят твърди отрицателни факти, които по силата на теорията на доказването, не е длъжен да ги доказва. Административният орган е този, който трябва да докаже положителните факти, които твърди и които са изложени в административния акт, поради което тежестта за доказване на факта на осъществен надзор пада върху административния орган, а не върху жалбоподателя. Формалното издаване на удостоверение за регистрация на жалбоподателя за излъчване на телевизионна програма е основание за събиране на първоначалните такси, но не и за таксата за надзор. Това е така, тъй като както се посочи по-горе дължимостта на таксата е обвързана или от предоставяне на някаква услуга или от друго действие на органа, който я събира, в случая СЕМ. Поделото липсват доказателства за осъществен надзор, поради което изводът който прави настоящият съдебен състав е, че определените такси за надзор за процесния период не са дължими. Представеното решение № 497/15.12.2009 г. на СЕМ, с което е заличена регистрацията на жалбоподателя за телевизионната му дейност е неотносимо за спора, тъй като то е за период след 15.12.2009 г., а определените публични държавни вземания са до тази дата. Непоискването от жалбоподателя в предходни периоди, касаещи определените такси в акта прекратяване на регистрацията му за телевизионна дейност, не може да замести липсата на извършени действия по надзор от страна на СЕМ. След като не е имало осъществяване на реална дейност от оператора - не е излъчвана телевизионна програма, то не е извършван и надзор. Изводът, който следва от изложеното по-горе е, че таксата за надзор се дължи за упражнен надзор при реално осъществена дейност от оператора, а не само въз основа на удостоверение за регистрация на съответната дейност или издадена лицензия. При издаването им се събират първоначални такси, а таксата за надзор при всички случаи подлежи на доказване от административния орган и то в случаите, когато по безспорен начин е установено, че съответната радио- или телевизионна програма са излъчвани и реален надзор, включват съответните административни действия е извършван. Разделянето от законодателя на таксите - на първоначални и на годишни да надзор идва да покаже, че последната се събира, когато такъв надзор е осъществен и за което СЕМ е длъжен да представи доказателства, като по този начин обоснове и събирането на годишната такса в посочения в тарифата размер. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че жалбата е основателна, а обжалвания административен акт в посочените части като незаконосъобразен подлежи на отмяна. Относно разноските: Жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски с жалбата си. Видно от представения договор за правна помощ и пълномощно към него уговорено е адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. и е отразено, че е тази сума е внесена на адв. Гого Димов. Процесуалният представител на СЕМ в съдебно заседание на 09.02.2011 г. направи възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност може адвокатското възнаграждение да се намали, но не по-малко от определения в чл. 36 от Закона за адвокатурата размер. Размерът на адвокатския хонорар е 850 лв. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение с оглед обжалвания интерес от 11 826,09 лв. Като се има предвид, че производството по делото премина в едно съдебно заседание, в което процесуалният представител на жалбоподателя - адв. Димов не се яви, то следва да се намали размера на адвокатското възнаграждение от 850 лв. на 686,52 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,