Решение № 5253 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1966/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. М., гражданин на Сирия, срещу решение 1680/16.01.2025г. постановено по адм. дело 11606/2024г. на Административен съд София-град. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на оспорения съдебен акт, тъй като същия е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост, по които се претендира отмяна на съдебното решение ведно със законните последици от това. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/ чрез юрк. Кръстева, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, въз основа на което моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и законосъобразно, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение 1680/16.01.2025 г., постановено по адм. дело 11606/2024 г. на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Х. М., гражданка на Сирия, срещу решение 11448 от 31.10.2024г. на председателя на ДАБ при МС, с което на чужденеца е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема за установени фактите, изложени в оспорения административен акт и прави изводи, че той е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а актът е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съдът счита, че административния орган е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства и е констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Прави извод, че от страна на жалбоподателката не са заявени и установени конкретни обстоятелства, които да обосновават наличието на преследване или на основателен страх от преследване поради расата, религията, националността, принадлежността му към определена социална група или политическото мнение и/или убеждение. След обсъждането на доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, съдът приема, че не са налице и основанията по чл. 9 от ЗУБ. Първостепенният съд счита, че не са налице и хипотезите на чл. 8, ал. 9 от ЗУБ. Постановеното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Обжалваното съдебно решение е постановено при точно приложение и тълкуване на материалноправните норми, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, актът е обоснован с релевантните за спора доказателства, а фактическите установявания са правилно подведени под относимите разпоредби на закона. Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденката, за която правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, че не му е назначен служебен защитник. Редът за предоставяне на правна помощ е регламентиран в разпоредбите на Закона за правна помощ, като неговата цел е да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие, чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ. Лицата, които могат да получат безплатна правна помощ, са лимитативно изброени в чл. 22 ЗПП. Безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, ал. 2 ЗПП, се предоставя в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита, или по преценка на съда. Съобразно предмета на делото в настоящия казус не е налице първата хипотеза на задължителна адвокатска защита. Във втората хипотеза преценката за необходимостта от предоставяне на правна помощ е в зависимост на първо място от обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от ЗПП, от които се установява дали страната разполага с възможност да заплати сама правна помощ. В случая видно от доказателствата по делото са налице данни за упражнявана трудова заетост на чужденеца съгласно молба от управителя Ауто Елит 71 ЕООД адресирана до директора на РПЦ София /л. 30 от делото/, поради което не е била налице и втората хипотеза. Несъстоятелно е твърдението на касационния жалбоподател относно неправилната преценка на доказателствата относно хипотезата на чл.9, ал.1, т. 3 от ЗУБ. В съответствие с чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Основанието по цитираната разпоредба предполага установяването в административното производство, а в последствие и пред съда, на безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в страната на произход, което поставя търсещото закрила лице в реален риск от тежки заплахи срещу живота и здравето му само и единствено поради самия факт на присъствието му на територията на тази държава, без никакво значение за личностните и индивидуалните му характеристики. Данни за такъв вид насилие в Сирия не са налице в доказателствената съвкупност, приобщена по делото. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход на търсещото закрила лице по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би го поставило в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положениe, така установеното не се опровергава от представените в настоящото производство препоръки на ВКБООН за 2025г. за председателствата на Полша и Дания на Съвета на Европейския съюз. Несъстоятелен е довода на касационния жалбоподател, че административния съд е постановил съдебния акт единствено въз основа на представена справка, без да потърси други източници на информация. Настоящият състав счита, че представените справки съдържат информация за страната на произход на чуждия гражданин. Същата е изработена от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС, от длъжностни лица в кръга на службата им и отразяват, посочвайки стриктно източника на информация, актуалната политическа и икономическа обстановка в съответната "страна по произход" на кандидатстващия за статут по ЗУБ. Справките са изготвени в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището за изготвяне на информация за страните на произход и е съставена изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация, като всички използвани източници и уебсайта, на който са публикувани, са посочени в бележка под линия на съответното място във всяка справка. Същата представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и съставлява годно доказателствено средство във всички фази на административните производства по този закон и обвързва съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с нея, ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства. В случая това не е сторено. Чуждия гражданин пред административния съд не е депозирал искане за събиране на друга достоверна информация, с която да опровергае установената информация за държавата му на произход, съответно да заяви липса на конкретна информация. Въз основа на което следва да се приеме, че административният съд е обсъдил всички доказателства по делото, правилно е установил фактическата обстановка по спора и напълно точно е приложил материалния и процесуалния закон, противно на твърдението на касационния жалбоподател. Видно от мотивите на съдебното решение, административния съд е извършил анализ на представените справки, въз основа на което обосновано е достигнал до извода, че не следва да приеме, че е налице въоръжен конфликт и обстановка в страната усложнена до такава степен, че да предпоставя предоставянето на международна закрила на гражданите на тази държава. Същото не се доказва и с представените пред настоящата инстанция справки. Неоснователно е и развитото в касационната жалба оплакване за липса на преценка приложим ли е в случая принципът "non-refoulеment" (забрана за връщане). Посоченият принцип е установен от чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3). Макар да не е изложил нарочни мотиви конкретно за приложението на тази норма, административният орган се е съобразил с визирания принцип. Изложени са констатации относно липсата на фактическите предпоставки, които обуславят приложението на тази забрана, доколкото тези предпоставки се явяват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8 или 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че чужденеца не е бил принуден да напусне страната си на произход Сирия, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изводите на административния орган в тази насока се основават на представените справки за актуалната ситуация в страната и не се опровергават в рамките на съдебното производство. Ето защо, след като завръщането на жалбоподателя в страната му по произход по смисъла на ЗУБ няма да застраши неговия живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, не е нарушен и принципът "non-refoulement". Поради изложените съображения решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение