Решение № 13381 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8229/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

С решение 4736 от 28.05.2024 г. по адм. д. 698/2023 г., Административен съд - Пловдив (АС-Пловдив) е отхвърлил жалбата на "КЕЙС - 04" ЕООД, ЕИК 204288858, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [адрес], представлявано от управителя В. К., против ревизионен акт (РА) Р-16001622000601-091-001/09.12.2022 г., издаден от органи на приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение 53 /20.02.2023 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив при Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП), с който на дружеството за периода м. 10, м. 11 и м. 12.2021 г. са установени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 803 079, 40 лв. главница и 81 730, 76 лв. - лихви, както и непризнат данъчен кредит за периода м. 11. 2021 г. в размер на 524, 64 лв. - главница и 52, 47 лв. - лихви, или задължения в общ размер на 803 604, 04 лв. - главница, ведно с 81 783, 23 лв. - лихви.

Срещу решението на АС-Пловдив е подадена касационна жалба от "КЕЙС - 04" ЕООД, представлявано от управителя В. К., чрез адв. С. Хаджиева от АК-Пловдив. В жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Прави се особено искане за допускане, респ. отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС (СЕС) и спиране на производството по делото. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез гл.юрк. Дамянова, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Представя се писмена защита. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е бил РА Р-16001622000601-091-001/09.12.2022 г., потвърден с решение 53 /20.02.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП- Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "КЕЙС - 04" ЕООД д за периода м. 10, м. 11 и м. 12.2021 г. са установени данъчни задължения в размер на 803 079, 40 лв. главница и 81 730, 76 лв. -лихви, както и непризнат данъчен кредит за периода м. 11. 2021 г. в размер на 524, 64 лв. - главница и 52, 47 лв. - лихви, или задължения в общ размер на 803 604, 04 лв. - главница, ведно с 81 783, 23 лв. - лихви.

Първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването изцяло. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията за форма, предписани в чл. 120, ал. 2 ДОПК, без да са допуснати съществени нарушения на ревизионното производство по чл. 112 - 117 от ДОПК. Приел е, въз основа на писмените доказателства и назначената съдебно-техническа експертиза, че използваните електронни подписи в административното производство отговарят на всички изисквания на Регламент /ЕС/ 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г., от което е направил извод, че както РА, така и РД към него съответстват на изискванията за форма, в това число притежават необходимите реквизити.

Административен съд - Пловдив е възпроизвел констатациите на ревизиращите органи и е отбелязал, че основният спор между страните е свързан с материалната законосъобразност на акта. Систематизирани за нуждите на настоящето изложение, аргументите на решаващия съд в тази насока се изразяват в следното:

1. "КЕЙС - 04" ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице, считано от 08.01.2020 г., като през ревизираните периоди м. 10, м. 11 и м. 12.2021 г. дружеството е осъществявало търговия на едро с битова електроника и електроуреди.

1. "КЕЙС - 04" ЕООД е декларирало осъществяване на доставки, в качеството си на "посредник" в тристранни операции по смисъла на чл. 15 от ЗДДС, с предмет - безжични слушалки "Apple Airpods Pro". Като "прехвърлители" по тристранни операции са посочени следните чуждестранни лица, които са издали на "КЕЙС - 04" ЕООД фактури на обща стойност 4 015 397, 23 лв., за доставка на 11 160 бр. слушалки, а именно: "RCS HOLLAND" B. V. по 8 бр. фактури на стойност 3 131 675, 00 лв.; "2 WAY TRADING" B. V. по 1 бр. фактура на стойност 309 803, 47 лв.; "PINES SPOLKA Z OGRANICZONA ODPOWIEDZIALNOSCIA" zoo. по 1 бр. фактура на стойност 311 563, 72 лв.; "ONVOLT" LDA по 2 бр. фактури на стойност 262 355, 04 лв.

1. "КЕЙС - 04" ЕООД е издало фактури към чуждестранни дружества, в качеството им на "придобиващи" по тристранни операции, на обща стойност 4 100 065, 20 лв., както следва: "M. N. C. CONSULTING" S. R. L. S. по 6 бр. фактури на стойност 2 810 703, 80 лв. за доставка на 7 700 бр. слушалки; "TAP" S. R. L. по 1 бр. фактура на стойност 318 604, 70 лв. за доставка на 900 бр. слушалки; "MINING SERVICE" S. R. L. по 2 бр. фактури на стойност 587 414, 00 лв. за доставка на 1 560 бр. слушалки; "SERCOM" S. R. L. S. по 1 бр. фактура на стойност 383 342, 70 лв. за доставка на 1 000 бр. слушалки.

1. Ревизираното лице е отразило доставките по фактурите, издадени от нидерландските, полския и португалския доставчици в отчетния регистър по ЗДДС - дневник за покупките, за периоди от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г. Съставените от ревизираното дружество фактури към италианските клиенти са включени в дневника за продажбите за същите данъчни периоди, като по тях не е начислен косвен данък, доколкото като задълженото лице е декларирало, че се явява "посредник" в тристранна операция.

1. По отношение на "M. N. C. CONSULTING" S. R. L. S. с VIN IT02005340662 от представените в хода на ревизията писмени доказателства от приходната администрация на Италия се установява, че посочената компания не може да бъде намерена на декларирания адрес, тъй като същият представлява виртуален офис. Декларираната дейност е търговия с електронни устройства. Фирмата купува повече стоки от доставчици в Европейския съюз и ги продава на местни клиенти на ниска цена, без да плаща ДДС. Дружеството не е подавало нито декларации по ДДС, нито VIES декларации. Данъчните служители са открили допълнителна документация в логистичната компания "LOGISTICA&SERVIZI" S. R. L. От нейна страна са представени международни товарителници за транспорт на стоки от Нидерландия до Италия, в които никъде не се споменава както българското дружество "КЕЙС - 04" ЕООД, така и "M. N. C. CONSULTING" S. R. L. S. Посочено е също, че "M. N. C. CONSULTING" S. R. L. S. не е прибрало стоките, които са останали в складовете. Налични са данни за водена кореспонденция по ел. поща на английски/италиански език между "RCS HOLLAND" B. V. и "LOGISTICA&SERVIZI" S. R. L, видно от която представители на нидерландското дружество са давали позволение за освобождаване на стоката на "M. N. C. CONSULTING" S. R. L. S. Установено е също, че в няколко писма са посочени изпратени пратки от "RCS HOLLAND" B. V. за "M. N. C. CONSULTING" S. R. L. S. и "КЕЙС -04" ЕООД, като са отразени различен брой стоки за двата клиента и различни номера на пратките. Според представената кореспонденция, са връщани стоки на "RCS HOLLAND" B. V. (а не на "КЕЙС - 04" ЕООД или другите свързани с него дружества) от "M. N. C. CONSULTING" S. R. L. S.

Ревизиращите органи са извършили допълнителна проверка в информационната система на НАП, програмен продукт "EUROFISC", в резултат на което са констатирали, че "придобиващото" дружество - "M. N. C. CONSULTING" S. R. L. S., е квалифицирано като "съмнителен търговец", а компаниите, които се явяват "прехвърлители" - "RCS HOLLAND" B. V. и "2 WAY TRADING" B. V. на безжичните слушалки са определени като дружества проводници при вътреобщностни измами с липсващ търговец. Установено е също, че регистрацията по ДДС на "M. N. C. CONSULTING" S. R. L. S. е прекратена от италианската данъчна администрация, считано от 21.10.2022 г.

1. По отношение на "TAP" S. R. L от изпратения отговор от данъчната администрация на Италия, се установява следния алгоритъм за извършване на търговската сделка: полската компания "PINES SPOLKA Z" z. o. o., чрез международна товарителница (CMR) изпраща стоките до логистичен център "GEO- LOGISTIK" S. R. L. в гр. Болоня с направление българската фирма "КЕЙС - 04" ЕООД. Чрез предавателна бележка "КЕЙС - 04" ЕООД премества стоката след продажбата в рамките на същия логистичен център, като я предоставя на "Т. А. Р. " S. R. L. Италианското дружество извършва документалния трансфер чрез издаване на специален транспортен документ на "NEW E - TRADE" S. R. L. (стоките винаги остават в рамките на един и същи логистичен център). Последният трансфер се извършва чрез издаване на транспортен документ от "NEW E - TRADE" S. R. L., с който стоките се продават и изпращат до компанията "ABACO INTERNATIONAL" S. R. L. с превозвача "GETRA EXPRESS".

В представената международна товарителница за транспорт на стоки от Полша до Италия, никъде не се посочва "КЕЙС - 04" ЕООД или "TAP" S. R. L. За получател на стока в CMR е отразено "GEO- LOGISTIK" S. R. L., в качеството си на представител на българското дружество "ВАРАС" ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е В. Н. К.. В изпратения отговор на италианската данъчна администрация не са представени документи, доказващи договорни отношения между "КЕЙС - 04" ЕООД и "T. A. P. " S. R. L., а са налице данни за паралелни отношения между "PINES SPOLKA Z" z. o. o. (доставчик), "ВАРАС" ЕООД (посредник), "Т. А. Р. " S. R. L. (получател) и "PINES SPOLKA Z" z. o. o. (доставчик) и "КЕЙС - 04" ЕООД (получател). Прието е, че няма и доказателства за извършени разплащания на дължимата сума по фактура 0000000006/02.11.2021 г., издадена от "КЕЙС - 04" ЕООД към на "TAP" S. R. L.

Ревизиращите органи са констатирали, че по данни от информационната система на НАП, програмен продукт "EUROFISC", посоченото като "придобиващо" дружество "TAP" S. R. L. е квалифицирано като "липсващ търговец" при вътреобщностни измами.

1. По отношение на MINING SERVICE" S. R. L. в получения отговор от данъчната администрация на Италия е посочено, че във връзка с изпратено на 02.09.2021 г. искане за представяне на документи, касаещи осъществени вътреобщностни придобивания, от проверяваното лице не са приложени всички документи. Описано е, че "MINING SERVICE" S. R. L. действа като посредник за реализирането на измами с ДДС, като на 25.07.2022 г. данъчният офис е премахнал дружеството от системата VIES. В отговора е отразено, че италианската компания не представя документи, доказващи договорни отношения между нея и "КЕЙС - 04" ЕООД, фактури, документи за транспорт и приемане на стоките, както и такива, удостоверяващи разплащане.

1. По отношение на "SERCOM" S. R. L. S. от представения отговор от данъчната администрация на Италия е установено, че "SERCOM" S. R. L. S. никога не е подавала справки-декларации и никога не е плащала ДДС. От страна на "SERСOM" S. R. L. S. не са били представени счетоводни документи, в отговор на изпратеното искане за представяне на документи. Поради риск от измама данъчните органи са анулирали компанията от системата VIES и са прекратили нейната регистрация по ДДС, считано от 25.07.2022 г.

1. В хода на ревизията е констатирано от данъчните органи, че в представените международни товарителници за транспорт липсват данни за превозното средство, с което е осъществен превозът на стоките, посочени като предмет на доставката в издадените фактури от нидерланските дружества "RCS HOLLAND" B. V. и "2 WAY TRADING" B. V. до Италия, където е регистрацията на "M. N. C. CONSULTING" S. R. L. S. Същото е относимо и за доставката към "TAP" S. R. L., "MINING SERVICE" S. R. L. и "SERCOM" S. R. L. S.

Във всички товарителници като получател фигурира логистичното дружество "LOGISTICA & SERVIZI" S. R. L и липсват данни за фирмата-посредник "КЕЙС - 04" ЕООД, от чието име логистичния склад следва да получи стоката.

Изложени са доводи, че не се установява безспорно чия собственост е получената в логистичния склад стока (по-конкретно на "КЕЙС - 04" ЕООД), не са налице тристранни операции, тъй като не са изпълнени условията посочени в чл. 15 на ЗДДС. Според приходните органи се установява, че не са налице валидни документи за транспорт на фактурираните стоките до крайния получател и предаването им на италианския клиент. Формиран е извод, че ревизираното дружество, в качеството му на посредник в тристранни операции, не е представило документи доказващи обстоятелствата по чл. 62, ал. 5 от ЗДДС и следователно не следва да се приема наличието на тристранни операции по чл. 15 ЗДДС с доставчик RCS HOLLAND B. V. и ONVOLT LDA, 2 WAY TRADING" B. V и "PINES SPOLKA Z OGRANICZONA ODPOWIEDZIALNOSCIA" zoo.

На основание чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС, ревизиращите органи са установили дължим ДДС от "КЕЙС- 04" ЕООД, за получени доставки от RCS HOLLAND B. V, 2 WAY TRADING B. V., PINES SPOLKA Z OGRANICZONA ODPOWIEDZIALNOSCIA и ONVOLT LDA, за месец 10. 2021 г. - 251480, 61 лв.; за месец 11. 2021 г. - 482753, 58 лв. и за месец 12. 2021 г. - 68845, 21 лв.

1. В хода на ревизията е установено, че "КЕЙС - 04" ЕООД е включило в отчетния регистър - дневник за покупките за м. 11. 2021 г. и е упражнило правото на данъчен кредит в общ размер на 524, 64 лв. по 8 бр., а именно: 1. фактура 1020175884 от 26.10.2021 г., издадена от ЕКО БЪЛГАРИЯ ЕАД; 2. фактура 6000000866 от 11.10.2021 г., издадена от ВИМАКС КЛИМА ГРУП ООД; 3. фактура 2000004963 от 06.11.2021 г., издадена от АРКО ТРАНС ЕООД; 4. фактура 0030335154 от 01.11.2021 г., издадена от ПРАКТИКЕР РИТЕЙЛ ЕООД; 5. Фактура 6000000934 от 10.11.2021 г., издадена от ВИМАКС КЛИМА ГРУП ООД; 6. фактура 2000003876 от 09.11.2021 г., издадена от ЛУКСИМА 21 ООД; 7. фактура 4101112273 от 22.11.2021 г., издадена от НИС ПЕТРОЛ ЕООД и 8. фактура 1055006153 от 17.11.2021 г., издадена КАЛМ ПЕТРОЛЕУМ ЕООД. Предметът на стопанската операция в съставените първични счетоводни документи е дизелово гориво, кухненски смесител, климатик, демонтаж/монтаж на стъклопакет, монтаж на гумени тампони и монтаж на климатик.

Ревизиращите органи са приели, че след като "КЕЙС - 04" ЕООД не представя конкретни и безспорни доказателства, че процесните стоки (дизелово гориво, климатик и кухненски смесител) и услуги (монтаж на климатик, стъклопакет и гумени тампони) са използвани за осъществяваната от него икономическа дейност, и ползваният данъчен кредит за тях е свързан с извършване на облагаеми доставки, което условие за правото на приспадане на данъчен кредит е определено в чл. 69 от ЗДДС, е приложима нормата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, като основание за отказ на данъчен кредит.

1. По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, оспорена от страна на ответника. Вещото лице е посочило, че "Кейс-04" ЕООД и придобиващите дружества, , M. N С CONSULTING S. R. L. S", VIN IT 02005340662; "Т. А. Р. S. R. L. ", VIN IT 07487171006; "MINING SERVICE S. R. L. ", VIN IT 09026641218; и "SERCOM S. R. L. ", VIN IT15886671005 са ползвали услугите на "Logistica & servizi S. R. L. " и Geo-Logistik Sri, Според експерта, "Кейс-04" ЕООД е ползвало услугите на доставчиците на транспортни и логистични услуги относно придобиването, складирането и последващата доставка на територията на Италия, до момента на получаване на стоките, предмет на процесните фактури от придобиващите в тристранните операции дружества, а именно: "M. N. C. CONSULTING S. R. L. S", ; "MINING SERVICE S. R. L. ", ; "Т. А. Р. S. R. L. "; и "SERCOM S. R. L. ". Вещото лице е посочило още, че складовете на доставчиците на логистични услуги "Logistica & servizi S. R. L. " и Geo-Logistik Sri, Z. I., се намират в Италия на подробно посочените в заключението адреси.

Решаващият съд е приел за законосъообразни изводите на данъчната администрация, че не са изпълнени кумулативните условия на чл. 15 от ЗДДС по спорните тристранни операции. По отношение на всички декларирани тристранни операции не е изпълнено условието по чл. 15, т. 4 ЗДДС, тъй като не е установено придобиващите да са декларирали вътреобщностно придобиване, съответно начислили и внесли ДДС. Поради това законосъобразно органите по приходите са приели, че по силата на чл. 62, ал. 2 ЗДДС е налице вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. Според АС-Пловдив не се опровергани и констатациите на приходната администрация, че "придобиващите" дружества - "M. N. C. CONSULTING" S. R. L. S., "TAP. " S. R. L., "MINING SERVICE" S. R. L. и "SERCOM" S. R. L. S. не представят доказателства относно извършено от тяхна страна придобиване на стоките (безжични слушалки "Apple Airpods Pro") и начисляване на ДДС в качеството им на получатели на фактурираните от "КЕЙС - 04" ЕООД доставки на същите стоки, доколкото и че във всички представени по време на ревизията от страна на "КЕЙС - 04" ЕООД международни товарителници като "получатели" на стоките са отразени логистичните дружества - "LOGISTICA&SERVIZI" S. R. L. и "GEO-LOGISTIK" S. R. L., а не посочените четири италиански дружества, като "придобиващи" по декларираните от задълженото лице тристранни операции. Същевременно от страна на посочените четири дружества не са подавани декларации по ДДС, нито VIES декларации.

Първоинстанционният съд е стигнал до крайния извод, че за ревизираното дружеството е налице вътреобщностно придобиване, поради което правилно на основание чл. 84 и чл. 86, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 62, ал. 2 ЗДДС е начислен ДДС.

По отношение на непризнатия данъчен кредит за периода м. 11. 2021 г. в размер на 524, 64 лв. - главница и 52, 47 лв. лихви, решаващият съд е приел, че липсва реално извършена по фактурата доставка по смисъла на чл. 6 и 9 ЗДДС, тъй като не са ангажирани допълнителни доказателства относно начина на осъществяване на доставките, а именно доказателства за реалното предаване на стоките и извършване на услугите и резултата от тях.

Въз основа на горното е прието, че РА е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби на приложимия ЗДДС.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

В касационната жалба на "КЕЙС - 04" ЕООД се релевират доводи за неправилност на решението на АС-Пловдив поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържат се оплаквания, че РА е нищожен, тъй като приложените по делото ЗВР, РД и РА са издадени като електронни документи и подписани с електронни подписи, което в нарушение на нормите на ДОПК. Поддържа се също така, първоинстанционният съд неправилно е приел, че не са налице законовите условия за тристранна операция по смисъла на чл. 15 ЗДДС, а също така е направил едно недопустимо разширително тълкуване на тази разпоредба, въвеждайки изискване в тежест на посредника за установяването на наличие на начисляване на ДДС от страна на получаващия доставката.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

1. Неоснователен е доводът в касационната жалба за нищожност на процесния РА. Както вече беше посочено, в хода на съдебното производство е назначена съдебно-техническа експертиза, като съдебният експерт след преглед на представените по преписката документи и допълнително представените такива е дало заключение, че всеки един от електронните подписи съдържа името на автора, имейл адрес, сериен номер на удостоверението. Посочено е, че процесните електронни подписи са положени в електронните документи чрез програмната среда "ИС Контрол" на НАП чрез използването на смарт карта, поставена в четец "Slim size" и ПИН код за картата. Описано е също, че алгоритъмът на подписване на документите свързва авторите на електронните подписи със съответните електронни документи с висока степен на сигурност. Правилно АС-Пловдив е приел, че използваните от органите по приходите електронни подписи в оспорените документи, отговарят на всички необходими изисквания на Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за квалифицирани електронни подписи, вкл., са основани на квалифицирани удостоверения за електронен подпис.

1. Съгласно чл. 15 ЗДДС тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б, и В, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стоки на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В (придобиващ); 2. стоката се транспортира от А до В; 3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В и 4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката. Съгласно чл. 17, ал. 3 ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока от посредник в тристранна операция до придобиващ в тристранна операция е държавата членка, където придобиващият в тристранната операция е регистриран за целите на ДДС.

При недоказано изпълнение на условията за осъществяване на тристранна операция, по силата на чл. 62, ал. 2 ЗДДС е налице вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. Съгласно чл. 62, ал. 5 независимо от ал. 2, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, когато са налице едновременно следните условия: 1. посредникът в тристранна операция придобива стоките под идентификационния си номер по чл. 94, ал. 2; 2. лицето по т. 1, т. е. посредникът осъществява последваща доставка на стоките до придобиващия в тристранната операция; 3. лицето по т. 1 за доставката по т. 2, отговаряща на изискванията на чл. 114, в която посочи, че е посредник в тристранната операция и че данъкът по доставката се дължи от придобиващия в тристранната операция; 4. лицето по т. 1 декларира доставката по т. 2 във VНES-декларацията за съответния данъчен период. Документите, удостоверяващи тези обстоятелства са уредени в чл. 9, ал. 2 от ППЗДДС, във връзка с чл. 62, ал. 6 ЗДДС. Според чл. 9, ал. 3 ППЗДДС, в случай че посредникът в тристранната операция не се снабди с документите по ал. 2 до изтичането на данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от закона би станал изискуем, се счита, че вътреобщностно придобиване е с място на изпълнение на територията на страната, данъкът за което става изискуем от посредника.

При така изложеното се обосновава извод, че за да е налице тристранна операция, следва да са налице кумулативно и четирите предпоставки по чл. 15 ЗДДС. При липса на някоя от тези предпоставки, извършените сделки не могат да бъдат определени като "тристранни" и тогава следва да бъде преценено налице ли е вътрешнообщностно придобиване по смисъла на чл. 65, ал. 5 ЗДДС въз основа на документите по чл. 9, ал. 2 ППЗДДС.

Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения РА. В случая всички участници в процесните доставки, а именно - "RCS HOLLAND" B. V., "2 WAY TRADING" B. V., "PINES SPOLKA Z OGRANICZONA ODPOWIEDZIALNOSCIA" и "ONVOLT" LDA (прехвърлители), "КЕЙС - 04" ЕООД (посредник) и "M. N. C. CONSULTING" S. R. L. S., "T A P. " S. R. L., "MINING SERVICE" S. R. L. и "SERCOM" S. R. L. S. (придобиващи) са били регистрирани по ДДС в съответните държави членки на Европейския съюз към периода на издаване на съответните фактури. Безспорно е, че посредникът "КЕЙС - 04" ЕООД няма регистрация по ДДС в Нидерландия, Полша, Португалия или Италия. Не се спори, че "Кейс-04" ЕООД е придобил стоките по процесните фактури, издадени от: "RCS HOLLAND B. V. "; "2 WAY TRADING B. V. "; "PINES SPOLKA Z OGRANICZONA ODPOWIEDZIALNOSCIA", и "ONVOLT LDA". Безспорно е също така, че от придобиващите дружества: "M. N. C. CONSULTING S. R. L. S"; "MINING SERVICE S. R. L. ", "Т. А. Р. S. R. L. ", и "SERCOM S. R. L. ", като място на доставка на процесните стоки са посочени: Geo-Logistik Sri, адрес: Via Vinca 2, 40016 San Giorgio di Piano, Italy; и "Logistica & servizi S. R. L. ", адрес: Via del risorgimento 15, 20017 RHO /Милано/ 20017, Италия. В случая липсват доказателства за превоз на стоката директно от А ("RCS HOLLAND B. V. "; "2 WAY TRADING B. V. ", ; "PINES SPOLKA Z OGRANICZONA ODPOWIEDZIALNOSCIA", и "ONVOLT LDA) до В ("M. N. C. CONSULTING S. R. L. S"; "Т. А. Р. S. R. L. "; "MINING SERVICE S. R. L. "; "SERCOM S. R. L. "), а следователно и за извършване на тристранна операция, като при тези констатации, мястото на изпълнение на процесните доставки се определя по предвиденото в чл. 62 от ЗДДС.

Неоснователни са доводите на касатора, че по делото е доказано изпълнението на условието по чл. 15, т. 2 ЗДДС - стоките се транспортират директно от А /прехвърлител/ до В /придобиващ/. По делото е доказано по несъмнен и категоричен начин, че задълженото лице е придобило стоките от прехвърлителите, но същите не са транспортирани директно до придобиващите, а са доставени и съхранени в логистичен център. Това обстоятелство се установява не само от представените по делото товарителници, където като получатели са посочени логистичните центрове. Данните по делото всъщност установяват, че стоката от прехвърлителя А се доставя в логистични центрове в Италия, където остава под опеката/контрола/ на посредника до момента, в който получи заплащането на стоката от придобиващия, едва след което посредникът дава съгласие стоката да бъде получена от придобиващия.

Прекъсването на веригата по доставката между А и В /прехвърлител и придобиващ/ изключва понятието "директно" по смисъла на чл. 15, т. 2 ЗДДС. Именно тази директност на транспортирането и получаването на стоката от прехвърлител на придобиващ е в смисъл на понятието "тристранни операции" и целящата да освободи посредника от задължението той да начисли данъка. Отсъствието на директно транспортиране на стоката от А до В / прехвърлител придобиващ/ изключва наличието на "тристранна операция" по смисъла на чл. 15 ЗДДС. Отсъствието само на това обстоятелство е достатъчно за да се приеме, че не е налице хипотеза по чл. 15 ЗДДС и облагането на доставките следва да се извърши по реда на чл. 62, ал. 2 ЗДДС поради наличие на хипотеза по чл. 62, ал. 5 ЗДДС, без да бъдат обсъждани останалите констатации на органите по приходите за отсъствие на тристранни операции. Само при изпълнение едновременно на условия, посочени в чл. 62, ал. 5 ЗДДС, за посредника няма задължение да начислява ДДС, тъй като принципът е, че ДДС се дължи при крайното потребление.

1. Настоящата съдебна инстанция възприема и изводите на АС-Пловдив, че в представените международни товарителници за транспорт липсват данни за превозното средство, с което е осъществен превозът на стоките, посочени като предмет на доставката в издадените фактури от нидерланските дружества "RCS HOLLAND" B. V. и "2 WAY TRADING" B. V. до Италия, където е регистрацията на "M. N. C. CONSULTING" S. R. L. S. Във всички товарителници, като получател фигурира логистичното дружество "LOGISTICA & SERVIZI" S. R. L и липсват данни за фирмата-посредник "КЕЙС - 04" ЕООД. Същевременно представените документи към фактурите, в това число документ за проверка, доклад за инспекция на стоката, не удостоверяват реалното предаване на стоката от посредника на придобиващия.

Наред с горното следва да се посочи, че представените документи към фактурите, в това число документ за проверка, доклад за инспекция на стоката, не удостоверяват реалното предаване на стоката от посредника на придобиващия. В чл. 9, ал. 2 от ППЗДДС са посочени документите, с които трябва да разполага посредникът в тристранната операция. Сред тях, освен фактури и VIES-декларацията за съответния данъчен период, е посочено и писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени, в което са посочени дата и място на получаване, вид и количество на стоката, и алтернативно вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, или в случаите на транспорт на стоки чрез куриерска услуга - номер на товарителница.

Правилно решаващият съд приема също така, че от доказателствата, приобщени в преписката се установява, че представените потвърждения за получаване /съответно предаване на крайните клиенти/ не са годни, за да бъдат счетени за потвърждения по смисъла на чл. 9, ал. 2, т. 4 от ППЗДДС, тъй като потвържденията за получаване не съдържат съответните реквизити, предвидени алтернативно в чл. 9, ал. 2, т. 4 от ППЗДДС. Липсата на нормативно изискуемите реквизити в потвържденията обуславя извод, че представените документи не удостоверяват по категоричен начин, че стоките са получени от придобиващия в съответната държава членка. Доказването на факта за действително получаване от придобиващата страна по тристранната операция предполага наличието на писмено потвърждение от негова страна, което по безспорен начин да установява факта на получаване на конкретните стоки, което в настоящия случай не е сторено от "Кейс-04" ЕООД.

В ал. 3 на чл. 9 е закрепена законова фикция, която влиза в действие, в случай, че посредникът в тристранната операция не се снабди с документите по ал. 2 до изтичането на данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от закона би станал изискуем. В този случай се счита, че вътреобщностно придобиване е с място на изпълнение на територията на страната, данъкът за което става изискуем от посредника.

Предвид на гореизложените обстоятелства следва да се приеме, че за декларираните от "КЕЙС - 04" ЕООД тристранни операции не са изпълнени условията по чл. 15 ЗДДС и изискванията на чл. 9, ал. 2 ППЗДДС. При недоказани предпоставки, свързани с тристранната операция по чл. 15 ЗДДС, приложима е разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ЗДДС, съгласно която независимо от ал. 1, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. За ревизираното дружеството е налице вътреобщностно придобиване, поради което правилно на основание чл. 84 и чл. 86, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 62, ал. 2 ЗДДС е начислен ДДС в размер на 803 079, 40 лв. главница и 81 730, 76 лв. лихви.

1. Неоснователно е твърдението на касатора, че решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на нормата на чл. 73а ЗДДС и практиката на СЕС по тълкуването и прилагането на чл. 138, § 1 от Директива 2006/112/ЕД на Съвета от 28 ноември 2006 г., относно общата система на данъка върху добавената стойност. На този въпрос отговор е даден в решението на Съда на ЕС по съединени дела С-536/08 и С-539/08, според което когато доставките са обложени като вътреобщностни придобивания, за които се приема, че са осъществени в държавата членка по идентификация съгласно чл. 28, б. "а", § 2, първа алинея от Шеста директива, не може да се счита, че посочените сделки пораждат "право на директно приспадане" по смисъла на чл. 17 от същата директива. Доколкото стоките не пристигат на територията на държавата членка - мястото на изпълнение се определя от идентификацията на посредника в тристранната операция. Това разрешение произтича от принципа мястото на облагане с ДДС да е на територията на държавата членка, където се осъществява крайното потребление на стоките. Поради това в този случай е приложим специалният режим за освобождаване от облагане съгласно чл. 62, ал. 3 ЗДДС, респективно корекция на облагането по чл. 62, ал. 4 ЗДДС във връзка с чл. 10 от ППЗДДС - когато се докаже, че вътреобщностното придобиване е обложено в страната, в която пристигат стоките или е завършен превозът им. При липсата на ангажирани доказателства по делото, че стоките са обложени в държавата членка, където са пристигнали или е завършил превозът им, то мястото на изпълнение на вътреобщностните придобивания е територията на страната.

1. По отношение на непризнатия данъчен кредит за периода м. 11. 2021 г. в размер на 524, 64 лв. - главница и 52, 47 лв. лихви.

Правилно АС-Пловдив е приел, че за стоките - кухненски смесител, климатик и доставки на услуги по монтаж на климатик, стъклопакет и тампони, за които се твърди от "КЕЙС - 04" ЕООД, че са използвани в обект, находящ се в гр. Пловдив, на [улица], е установено в хода на ревизията, че посоченият обект не се ползва от "КЕЙС - 04" ЕООД, като не са представени данни имотът да му е отдаден под наем, което също не е опровергано от ревизираното лице. Наред с това няма данни закупеното гориво да е използвано в икономическата дейност на търговеца, нито дружеството е доказало, че именно със закупеното гориво по фактурите е осъществявало дейността си, за които е ползвало право на данъчен кредит.

В ЗДДС ясно са разграничени случаите, при които правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74 ЗДДС. В нормата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС е указано, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, какъвто е настоящия случай.

След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е потвърдил същия, АС-Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

1. По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.

В писмено становище от 31.07.2024 г. е направено особено искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС с поставени конкретни 2 въпроса с всеки от тях съответно с две и три подточки (л. 29-30) и за спиране на съдебното производство. Искането е неоснователно.

Процедурата, уредена в чл. 267 от ДФЕС е инструмент за сътрудничество между СЕС и националните юрисдикции, чрез които ЕС предоставя на националните юрисдикции елементите за тълкуване на правото на Европейския съюз, необходими им за решаването на даден спор, с който са сезирани. От разпоредбата на чл. 267 от ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги, когато е налице съмнение относно приложението на общностна разпоредба. На първо място, за да възникне обаче необходимост националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на Европейския съюз по конкретен спор, с който е сезирана, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол. На следващо място, въпросите формулирани в него следва да бъдат в конкретна връзка с предмета на делото, а не общи и неотносими към съществото на спора.

Настоящият състав на ВАС приема, че не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване. С поставените въпроси на практика не се иска тълкуване на конкретни правни норми от общностното право, които да са неясни и да будят съмнение относно техния действителен смисъл, още повече че в цитираното в искането решение на Съда на ЕС по съединени дела С-536/08 и С-539/08, са дадени насоки именно в търсения смисъл. Всъщност с поставените въпроси се цели по-скоро разяснения относно начина на установяване на правнозначимите юридически факти от хипотезата на посочените правни норми, което не може да е предмет на преюдициално запитване до СЕС.

1. По разноските пред касационната инстанция:

При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция. Процесуалният представител на ответника в открито съдебно заседание претендира сума в размер на 36 200 лв. с посочено правно основание за формиране на тази сума от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая по делото действията на процесуалния представител на НАП се изчерпват само в депозирането писмена защита и в кратко изложение на становище в единственото по делото открито съдебно заседание на касационната инстанция. С оглед горното, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 000 лв. за настоящата инстанция.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение